Определение № 735 от 24.10.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. Шумен, 24.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500435 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. №14012/15.07.2024 г. от адв. С. Е. от ШАК, пълномощник на В. Б. Б. с адрес гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „....“ №11, вх. 4, ет. 4, ап. 82 против определение №2307/02.09.2024 г., постановено по гр.д. №1672/2024 г. по описа на ШРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска и е осъдил на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател твърди, че ШРС се е произнесъл преждевременно по допустимостта на исковата претенция, тъй като по делото не били налични писмените документи, въз основа на които да бъде направена тази преценка. Сочи, че действително ищецът е твърдял, че не е получавал каквито и да било документи по първоначално образуваното от страна на банката изпълнително дело №1349/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., но с оглед изминалия период от време това можело да се установи при извършване на справка по изпълнителното дело, което искали ШРС да изиска служебно. Без прилагането му нямало как да знаят дали е налице валидно връчване на длъжника на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Още повече, че по отношение начина на връчване и последиците му претърпели промени от 2012 г. до момента. Затова било възможно от страна на ЧСИ Я. да е било извършено както лично връчване, така по реда на чл. 47 ГПК. В отговора на исковата молба ответникът твърдял, че е предприемал множество изпълнителни действия по посоченото изп. дело, тоест нямало признание на неизгоден за страната факт, от който съдът да черпи изводи за изначална недопустимост на производството. Поради това моли въззивният съд да отмени изцяло постановения акт и разпореди продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Постъпил е писмен отговор по частната жалба от въззиваемата страна „Уникредит Булбан“ АД, ЕИК 831919536у – чрез пълномощника адв. А. В. от АК – Монтана, преупълномощена от АД „.......“, с който се изразява становище, че жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Гр. д. №1672/2024 г. по описа на ШРС е образувано по подадена от жалбоподателя искова молба, с която е заявена претенция по чл. 439 от ГПК. В същата твърди наличие на изтекла погасителна давност по отношение вземанията по изпълнителен лист на 20.02.2013 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.

№4295/2012 г. по описа на СРС по заявление на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, за принудителното събирането на които е образуваното срещу него изпълнително дело №68/2024 г. по описа на ЧСИ Р.Р..

В срока за отговор ответникът направил възражение за недопустимост на производството с мотива, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника едва на 25.06.2024 г. по негови твърдения. Това означавало, че той е можел в срок до 09.07.2024 г. да подаде възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта. След като не е сторил това, той не можел да обосновава иск по чл. 439 от ГПК с факти и обстоятелства, които са настъпили преди изтичане на срока за подаване на възражение.

С определение №2307/02.09.2024 г., постановено по гр.д. №1672/2024 г. ШРС е прекратил производството по делото и осъдил ищеца на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да заплати на ответника сторените разноски. В мотивите си съдът е приел, че ищецът се е позовал на факти и обстоятелства, настъпили преди срока за възражение по чл. 414 от ГП, поради което искът се явявал недопустим.

Според въззивния съд обжалваното определение е неправилно, като преждевременно постановено и следва да бъде отменено.

За да се квалифицира иска като такъв по чл. 439 ал. 1 от ГПК, следва съдебното изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителният лист за процесните суми, да е влязло в сила, а заявените юридически факти, обосноваващи недължимост на вземанията да са настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание.

В случая с подадената на 02.07.2024 г. искова молба от В. Б. Б. са наведени доводи за недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист поради погА.ване на вземанията по давност. Ищецът твърди, че по ИД №68/2024 г. по описа на ЧСИ Р.Р.и на 25.06.2024 г. му е връчена покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден и това било първото валидно изпълнително действие извършено по общо петте образувани от кредитора изпълнителни дела. Сочи, че по предходните образувани от кредитора изпълнителни дела (ИД №1342/2012 г., ИД №24/2020 г., ИД №354/2020 г., ИД 653/2023 г.) не са извършвани каквито и да е валидни изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на давността. При тези твърдения е видно, че 2 ищецът се позовава на давностен срок започнал да тече още от 2012 г., тоест твърдения, които биха могли да се квалифицират като такива по чл. 439 от ГПК, или като възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ако към датата на предявяване на иска действително заповедта за изпълнение не е била влязла в сила.

Съгласно чл. 418, ал. 5 от ГПК заповедта за незабавно изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. По делото не са приложени образуваните изпълнителни дела, от които да може да се установи датата на влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение. С оглед данните за образувани от кредитора пет изпълнителна дела /първото още през 2012 г./ е възможно заповедта за незабавно изпълнение от 20.02.2012 г. по ч.гр.д. №4295/2012 г. на СРС да е била редовно връчена на длъжника чрез друго лице по реда на чл. 46 от ГПК или чрез залепване на уведомление по реда на чл. 45, ал. 5 от ГПК и в тези хипотези, макар длъжникът да не е узнал фактически за издадената заповед за изпълнение, за него да е изтекъл срокът за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК и заповедта за изпълнение да се е стабилизирала окончателно в много по-ранен момент преди депозиране на искова молба. Това на свой ред би основало евентуален извод за допустимост на иск по чл. 439 ГПК. Следва да се отбележи, че едва с допълнeнието на разпоредбата на чл. 418, ал. 5 (сега ал. 6) от ГПК (ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.) се възложи задължението на съдебните изпълнители незабавно да изпращат до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение, а след измението на чл. 415, ал. 1 от ГПК (ДВ бр. 86 от 2017 г.), законодателят предвиди съдът да указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в случай, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Ето защо, при липса на горепосочените изпълнителни дела (въпреки депозиране на такова доказателствено искане), към момента не може да се направи обоснована преценка дали срокът за възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена срещу частния жалбоподател и ищец по делото, е изтекъл до 25.07.2024 г., както е приел първоинстанционния съд, и в този смисъл не би могло да се даде вярна правна квалификация на твърдяните от ищеца факти, съответно да се извърши преценка за допустимостта на предявения иск поради това, че фактите, на които се позовава, попадат под забраната на чл. 439, ал. 2 от ГПК.

Само за пълнота следва да се посочи,че ако районният съд е считал, че са налице противоречия между изложените обстоятелства и заявения петитум, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по изпълнителното дело, поради изтекла давност, а се твърди съобщаването на заповедта за незабавно изпълнение в по-късен етап от изтичането на давността, е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже тази нередовност на ищеца, като му предостави срок, в който да посочи ясно, точно и конкретно фактите настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 202.02.2012 г. по ч.гр.д. №4295/2012 г. на СРС, на които основава исковата си претенция си.

Ето защо определението, с което е прекратено производството по гр.д. №1672/2024 г.

3 по описа на ШРС и на ответника на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК са присъдени разноски, следва да бъде отменено, а делото върнато на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбоподателят не претендира разноски за настоящата инстанция. При този резултат на делото насрещната страна по жалбата няма право на разноски.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение №2307/02.09.2024 г., постановено по гр.д. №1672/2024 г. по описа на ШРС.

ВРЪЩА делото на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4