Определение № 36220 от 05.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36220 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110142039 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 248588/06.08.2026 г. на ответника Застрахователна компания „Уника“ АД, чрез адв. М. от САК, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 14121/15.07.2026 г. в частта за разноските.

С молбата се иска съдът да измени постановеното по делото решение в частта за разноските като намали размера на присъденото в полза на адв. Д. от САК адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на ответника М. К. М.. Сочи, че присъдената сума в размер на 818,07 евро е прекомерна, с оглед ангажираните по делото доказателствени източници.

Отбелязва се още, че експертизите са приети без оспорване от ищеца, като е разпитан само един свидетел, по делегация. Уточнява, че с молба с вх. номер 213443/02.07.2026 г.ответникът е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за размера на адвокатския хонорар на насрещната страна. Обръща внимание, че не са проведени пет съдебни заседания, а само три, тъй като две от тях били пренасрочени за други дати. С оглед изложените аргументи, моли съда да измени постановеното съдебно решение в частта на разноските, като намали присъденото в полза на адв. Д. от САК, адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът М., чрез адв. Д. от САК, отправя становище за неоснователност на така депозираната молба за редуциране на адвокатския хонорар на последния.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта 1 му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С молба от 02.07.2026 г. ответникът е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, сочейки следното: „В случай на претенции от страна на ищеца (съответно на неговия процесуален представител) за присъждане на съдебни разноски в негова полза, моля тези претенции да бъдат оставени без уважение, респективно правя възражение за прекомерност на претендираните от ищеца (съответно от неговия процесуален представител) съдебни разноски.“ Настоящият съдебен състав приема, че така формулираното оспорване на размера на адвокатския хонорар на другата страна не удовлетворява изискването за мотивираност на възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК (актуална редакция на нормата - (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.). Самият ответникът не само не излага конкретни, нарочни аргументи поради какви причини смята адвокатския хонорар на другата страна за прекомерен, а говори общо за „съдебни разноски“. Именно защото така инвокираното възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК не отговаря на процесуалния стандарт, който понастоящем се изисква от закона, съдът не е разгледал по същество оспорването на ответника, приемайки, че последното не е годно предявено (в този дух вж. Решение № 3765/04.06.2026 г. по в.гр.д. № 20211100107403 по описа за 2021 година на СГС и Решение № 1841/19.03.2026 г., постановено по в.гр.д. № 20251100507590 по описа за 2025 година на СГС).

В този смисъл е актуалната практика и на ВКС, създадена след изменението на закона, където се приема, че възражението за прекомерност следва да е мотивирано от страната (така Определение № 2142 от 24.04.2026 г. по гр. д. № 4330/2025 г. на ВКС, III г.о., Определение № 3270 от 17.06.2026 г. по гр. д. № 4330/2025 г. на ВКС, III г.о., Определение № 2058 от 08.07.2026 г. по т. д. № 573/2026 г. на ВКС, II т.о. и др.)

В случая ответникът не е мотивирал възражението за прекомерност, като не е посочил поради какви причини счита, че е налице такава по отношение на разноските на ищеца. Измененията в закона са продиктувани от промененото разбиране на законодателя относно служебните задължения на съда при произнасяне по възражение за прекомерност и значението на диспозитивното начало в гражданския процес, като чрез въвеждане на изискването за мотивиране на възражението за прекомерност, законодателят цели произнасянето на съда да се ограничи до въведените от страната 2 основания. Противното разбиране при сега действащата редакция на закона – а именно, че съдът следва служебно да изследва въпроса относно прекомерността на адвокатското възнаграждение при липса на конкретни твърдения на страната и направено бланкетно възражение за прекомерност – би противоречало на диспозитивното начало в гражданския процес, засягайки неблагоприятно защитата на насрещната страна, която няма как да изложи съображения във връзка с наличието или липсата на основания за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, ако те не са посочени с мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, а й стават известни за първи път с произнасянето на съда.

За пълнота на изложението, съдът намира да посочи още, съгласно мотивите на т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК н а ВКС, макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. От това следва извода, че към този момент следва да бъдат представени както доказателствата за извършването на разноските, така и да бъдат направени всички възражения на насрещната страна в тази връзка.( в този смисъл Определение № 624 от 14.10.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 2067/2019 г., II т.о., ТК). Казано по друг начин, наведените конкретни доводи за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца едва в молбата по чл. 248 от ГПК не променят изведения по-горен извод.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 248588/06.08.2026 г. на ответника Застрахователна компания „Уника“ АД, подадена чрез адв. М., с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 14121/15.07.2026 г. в частта за разноските, като се иска присъдените в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв да бъдат намалени.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл.

248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3