Решение № 260011 от 07.04.2023, Районен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260011

06.04.2023 г. гр. Бургас

БУРГАСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На тринадесети март две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: М. Манолова, като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7903 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 261218/07.12.2021 г. по настоящото дело съдът е отхвърлил иска за делба на поземлен имот с идентификатор ***1002, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, местност „***“, с площ 5203 кв.м., предявен по реда на чл.34, ал.1 от ЗС от Е.Я.А., ЕГН – **********, против М.Т.З., ЕГН – **********. Със същия съдебен акт е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***1002, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, местност „***“, с площ 5203 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4, при съседи: ***991,***1001,***1003,***978, между страни и при квоти, както следва: Е.Я.А., ЕГН – **********, - 692,04/5204 кв. м. ид.ч.; С.С.Т., ЕГН – **********, - 1710,75/5204 кв.м. ид.ч.; Л.В.Д., ЕГН – **********, - 811,93/5204 кв.м. ид.ч., като наследник на починалата в хода на делото съделител С. В.В., ЕГН – **********; Л.П.К., ЕГН – **********, - 202,99/5204 кв.м. ид.ч.; К.Г.К., ЕГН – **********, - 202,99/5204 кв.м. ид.ч.; А.Г.Н., ЕГН – **********, и С.Г.Ц., ЕГН – **********, - за всеки по 202,99/5204 кв.м. ид.ч., лично и като на наследници на починалия в хода на процеса съделител Г.С.Ц., ЕГН – **********; Е.П.К., ЕГН – **********, - 811,93/5204 кв.м. ид.ч.; Е.В. Х.-М., ЕГН – **********, - 40,60/5204 кв.м. ид.ч.; Д.Н.М., ЕГН – **********, - 40,60/5204 кв.м. ид.ч.; Л.Н.М., ЕГН – **********, - 40,60/5204 кв.м. ид.ч.; С.М.М., ЕГН – **********, - 121,79/5204 кв.м. ид.ч.; Б.С.М., ЕГН – **********, - 60,90/5204 кв.м. ид.ч.; М.Н.М., ЕГН – **********, - 60,90/5204 кв.м. ид.ч.

С определение № 260069/28.01.2022 г. съдът спря производството по делото, тъй като в хода на връчването на решението на страните се установи, че съделителят Е.В. Х.-М. е починала на 06.12.2021 г.

На

02.03.2022 г. се установява и че съделителят М.Н.М. е починал в хода на процеса. Тъй като вече делото е спряно, с разпореждане от 02.03.2022 г. е указано на ищцата в 6-месечен срок от съобщението да посочи наследниците на починалия М.Н.М., за да бъдат конституирани като страни в производството.

На

23.05.2022 г. по делото постъпва молба от наследниците на ищцата Е.Я.А. да бъдат конституирани като страни по делото, тъй като госпожа А. е починала на 20.01.2022 г.

С определение № 260275/25.05.2022 г. съдът възобнови производството, конституира в производството на страната на съделителя Е.Я.А., ЕГН – **********, починала на 20.01.2022 г., нейните наследници по закон: А.Н.А., ЕГН – **********, Н.А.А., ЕГН – **********, и П.А.А.-И., ЕГН – **********. Със същото определение производството отново бе спряно, като е указано на ищците А.Н.А., Н.А.А. и П.А.А.-И. в 6-месечен срок от съобщението да посочат наследниците на починалите съделители Е.В. Х.-М. и М.Н.М. и техните адреси, за да бъдат конституирани като страни в производството.

На

10.06.2022 г. са представени от ищците доказателства за наследниците на починалата Е.В. Х.-М., а на 11.08.2022 г. – доказателства за наследниците на М.Н.М..

С определение № 260396/12.08.2022 г. съдът възобнови производството по делото и конституира по делото на страната на съделителя Е.В. Х.-М., ЕГН – **********, починала на 06.12.2021 г., нейния наследник по закон А.В.Й., ЕГН – **********, с адрес ***, като постанови да й се връчи препис от същото определение и препис от постановеното решение по делото. Със същото определение съдът конституира по делото на страната на съделителя М.Н.М., ЕГН – **********, починал на 18.03.2021 г., неговите наследници по закон А.К.М., ЕГН – **********, Т.М.М., ЕГН – **********, и Б.М.М., ЕГН – **********,***, като постанови да им се връчи препис от определението и препис от постановеното решение по делото.

Решението по допускане на делбата е влязло в сила на

09.09.2022 г.

В съдебно заседание процесуалният представител на съделителите А.Н.А., Н.А.А. и П.А.А.-И. моли съда да допусне делба, като изнесе имота на публична продан.

В съдебно заседание процесуалният представител на съделителя С.С.Т. моли съда да допусне делба, като изнесе имота на публична продан.

В съдебно заседание процесуалният представител на съделителите Л.П.К.К.Г.К. моли съда да допусне делба, като изнесе имота на публична продан.

В съдебно заседание процесуалният представител на съделителя А.Г.Н. моли съда да допусне делба, като изнесе имота на публична продан.

В съдебно заседание съделителят С.Г.Ц. предоставя на съда да прецени какво решение да постанови.

В съдебно заседание не се явява особеният представител на съделителите Е.П.К. и Л.Н.М..

Останалите съделители Д.Н.М., Л.В.Д., Б.С.М., С.М.М., А.В.Й., А.К.М., Т.М.М. и Б.М.М. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Съдът намира от фактическа страна следното:

По делото е представено и прието заключение на вещото лице по назначена единична съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано изготвено, според което имотът е неподеляем.

Пазарната стойност на имота, като се отчете вещно право на ползване, съобразно нотариален акт № ***/24.11.2020 г., нот. дело № ***/2020 г. по описа на нотариус Е. Б., е 131 220 лева.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява по един от следните способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Нито един от съделителите не е поискал възлагане на имота, който е неподеляем. Ето защо тегленето на жребий е неприложим в случая способ за извършване на делбата, защото не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял. Разпределение по чл. 353 ГПК също е невъзможно, защото допуснатият до делба имот е само един и е неподеляем, поради което от него не могат да бъдат обособени достатъчен брой дялове да може всеки съделител да получи реален дял.

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставки за извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делбата на неподеляеми имоти.

В процесния случай делбата следва да се извърши именно по този способ. На основание чл.348, изр.2 от ГПК страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Относно разноските по производството:

Съгласно чл. 355 ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство остават за сметка на страните. Разноски по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, каквито в случая не са предявени.

Според определение Определение

№ 681 от 18.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5778/2015 г., III г. о. и Определение № 66 от 25.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1290/2021 г., II г. о. разноските за особен представител първоначално се поемат от ищеца съгласно чл.

47, ал. 6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за особен представител. Последният действа не в личен интерес на всички страни-съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл.

355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания.

Доколкото съделителите А.Н.А., ЕГН – **********, Н.А.А., ЕГН – **********, и П.А.А.-И., ЕГН – **********, са внесли сумата от 800 лева възнаграждение за особения представител на съделителите Е.П.К. и Л.Н.М. в първата фаза на делбата и сумата от 600 лева за същия особен представител във фазата на извършване на делбата, то последните следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 1400 лева или всяка да заплати сумата от 700 лева.

Съдът е определил първоначално възнаграждение за вещото лице по съдебно-техническата експертиза в размер на 250 лева, което следва да се разпредели между всички съделители, съобразно квотите им, като частта на съделителите Е.П.К. и Л.М. следва да се внесе от ищците, тъй като особеният представител е освободен от заплащане на разноски. На 20.10.2022 г. съделителят А.Г.Н. внася по сметка на съда сумата от 15 лева, но тя дължи 9,75 лева, т.е. е внесла в повече сумата от 5,25 лева. Тази страна обаче не е искала присъждане на разноски.

На 24.10.2022 г. съделителят С.С.Т. внася по сметка на съда сумата от 17 лева, но тя дължи 82,17 лева. На 02.11.2022 г. всеки от съделителите Л.П.К. и К.Г.К. внася по сметка на съда сумата от 9,75 лева или общо 19,50 лева. На 8.11.2022 г. ищците внасят сумата от 198,50 лева.

Припадащата се на тях част е в размер на 33,25 лева, поради което те са заплатили в повече сума в размер на 165,25 лева, която следва да им бъде възстановена от останалите съделители, както следва: 64,65 лева от С.С.Т., 38,48 лева от Л.В.Д., 9,23 лева от С.Г.Ц., 38,48 лева от Е.П.К., 1,43 лева от А.В.Й., в качеството й на наследник по закон на починалия в хода на процеса съделител Е.В. Х.-М., 1,43 лева от Д.Н.М., 1,43 лева от Л.Н.М., 5,32 лева от С.М.М., 2,40 лева от Б.С.М., 2,40 лева от А.К.М., Т.М.М. и Б.М.М., в качеството им на законни наследници на починалия в хода на процеса съделител М.Н.М..

В проведеното на 13.03.2023 г. съдебно заседание съдът прие заключението на вещото лице, като й определи окончателно възнаграждение в размер на 500 лева, като задължи съделителите да внесат разликата от 250 лева в едноседмичен срок от датата на заседанието, като ищците са внесли цялата допълнителна сума от 250 лева на 17.03.2023 г. На 20.03.2023 г. по делото постъпва молба и от съделителите Л.П.К. и К.Г.К., с която се представят доказателства за доплатена сума в размер на 19,50 лева на 17.03.2023 г.

В този смисъл ищците са заплатили в повече сума от 216,75 лева, от която обаче следва да им бъде възстановена от останалите съделители сума в размер на 197,25 лева. Разликата от 19,50 лева е внесена в указания от съда срок от съделителите Л.П.К. и К.Г.К.. Тази разлика от 19,50 лева може да бъде възстановена от съда на страната по нейна молба, тъй като е недължимо платена.

Останалите съделители дължат разноски, изразяващи се в доплащане от ищците до пълния размер на определеното от съда възнаграждение на вещото лице, както следва: 9,75 лева от А.Г.Н., 82,17 лева от С.С.Т., 39,01 лева от Л.В.Д., 9,75 лева от С.Г.Ц., 39,01 лева от Е.П.К., 1,95 лева от А.В.Й., в качеството й на наследник по закон на починалия в хода на процеса съделител Е.В. Х.-М., 1,95 лева от Д.Н.М., 1,95 лева от Л.Н.М., 5,85 лева от С.М.М., 2,93 лева от Б.С.М., 2,93 лева от А.К.М., Т.М.М. и Б.М.М., в качеството им на законни наследници на починалия в хода на процеса съделител М.Н.М..

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на процесния имот съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.