Протокол № 1382 от 28.09.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1382 гр. Варна, 26.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Ирена Н. Петкова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501501 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:04 часа се явиха:

Въззивникът И. Т. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззивницата В. В. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д.

А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззивницата С. Х. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. П.

С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата Д. Д. Н., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Б. Г., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Необжалвал другар С. С. Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.

Д. А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

СЪДЪТ констатира, че в списъка на лицата за призоваване неправилно е вписана като страна К. С. Н., поради което същата следва да бъде заличена от същия, т.к. е починала в хода на производството, развило се пред Районен съд – Варна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване необжалвалия другар К. С. Н..

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото и затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

СЪДЪТ докладва постъпила въззивна жалба вх. № 28531/18.04.2023г. от С. Х. С. и И. Т. С., чрез адв. П. С. от ВАК срещу решение № 897 от 17.03.2023г., постановено по гр.д.

№ 4944 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, 33-ти състав, в частите, с които е уважен предявеният от Д. Д. Н. срещу В. В. М. иск с правно основание чл. 108 от ЗС и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на КНА № 200, том.1, рег.№ 4739, дело № 169/02.09.2020г. по описа на нотариус Л.Г. с рег.№ 116 на НК на РБ, вписан като акт № 76/03.09.2020п, вх.рег.№ 21861, дв.вх.рег.№ 21569, том 58 на АВп-Варна, с който С. Х. С., ЕГН ********** е призната за собственик по наследство и изтекла по време на брака давност на недвижими имоти, находящи се в с. Л.К., общ. А..

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части, като са изложени подробни съображения в тази насока.

Отправеното искане е за отменя на решението в обжалваните части и за присъждане на сторени разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. № 38192/23.05.2023г. от Д. Д. Н., чрез адв. Б. Г., в който е изложено становище за недопустимост на въззивната жалба, а в условията на евентуалност за нейната неоснователност. Моли за присъждане на разноски.

Производството е образувано и по въззивна жалба вх.рег. № 28674/18.04.2023г. от В.

В. М., чрез адв. Д. А., срещу постановеното от ВРС решение, в частта, с която е прието за установено, че Д. Д. Н. е собственик на ½ ид.ч. на процесните имоти и въззивницата е осъдена да предаде на въззиваемата владението на имотите, на осн. чл. 108 от ЗС, както и в частта, с която отменен на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК КНА № 200, том.1, рег.№ 4739, дело № 169/02.09.2020г. по описа на нотариус Л.Г. с рег.№ 116 на НК на РБ, вписан като акт № 76/03.09.2020г., вх.рег.№ 21861, дв.вх.рег.№ 21569, том 58 на АВп-Варна, издаден в полза на С. Х. С., ЕГН **********.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. № 39520/29.05.2023г. от Д. Д. Н., чрез адв. Б. Г., в който е изложено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части и за присъждане на сторените разноски във въззивната инстанция.

Постъпила е частна жалба вх.рег. № 35923/15.05.2023г. от Д. Д. Н., чрез адв. Б. Г., срещу определение № 5182/02.05.2023г., с което е оставена без разглеждане молбата на ищцата, с правно осн. чл. 248 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. № 41680/05.06.2023г. от И. Т. С., С. С. Н., С. Х. С. и В. В. М., чрез адв. Д. А., в който изразяват становище за правилност на определението на съда и молят частната жалба да бъде оставена 2 без уважение.

СЪДЪТ, при извършване проверка на редовността и допустимостта на предявените въззивни жалби, намира, че същите са частично недопустими, по следните съображения:

По въззивната жалба на С. Х. С. и И. Т. С., СЪДЪТ намира, че същата е недопустима, в частта, с която се обжалва решението на първоинстанционния съд по отношение на произнасянето му по чл. 108 от ЗС. Право на въззивна жалба имат лицата, който са били страна по иска в развилото се съдебно производство пред първата инстанция.

В конкретния казус въззивниците не са страна по иска по чл. 108 от ЗС, доколкото по отношение на тях е постановено и влязло в законна сила прекратително определение, обективирано в обжалваното решение. Следователно, същите не са процесуално легитимирани да обжалват решението в тази част.

По отношение произнасянето на съда по чл. 537, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ намира, че легитимиран да обжалва първоинстанционното решение в тази част е единствено въззивницата С. Х. С., доколкото с констативния нотариален акт само тя е призната за собственик на процесните имоти, не и нейният съпруг.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че производството по делото, в частта, с която С. Х. С. и И. Т. С. обжалват решението на първоинстанционния съд по чл. 108 от ЗС, както и в частта, с която И. Т. С. обжалва отмяната на КНА № 200, том.1, рег.№ 4739, дело № 169/02.09.2020г. по описа на нотариус Л.Г. с рег.№ 116 на НК на РБ, следва да бъде прекратено.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1501/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна, II-ри въззивен състав, по въззивна жалба вх. № 28531/18.04.2023г., подадена от С. Х.

С. и И. Т. С., чрез адв. П. С. от ВАК, срещу решение № 897 от 17.03.2023г., постановено по гр.д. № 4944 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, 33-ти състав, в частта, с която обжалват решението на първоинстанционния съд по чл. 108 от ЗС, както и в частта, с която И. Т. С. обжалва отмяната на КНА № 200, том.1, рег.№ 4739, дело № 169/02.09.2020г. по описа на нотариус Л.Г. с рег.№ 116 на НК на РБ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от въззивниците с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от днес.

По въззивната жалба на В. В. М., СЪДЪТ намира, че същата е недопустима, в частта, с която въззивницата обжалва отмяната на КНА № 200, том.1, рег.№ 4739, дело № 169/02.09.2020г. по описа на нотариус Л.Г.. Както бе посочено по-горе, с уважаване на искането по чл.537, ал. 2 от ГПК се засягат правата на лицето, в чиято полза е издаден КНА, което в случая е С. С. и само за нея е налице правен интерес да обжалва решението в тази част.

3

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1501/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна, II-ри въззивен състав, по въззивна жалба вх.рег. № 28674/18.04.2023г., подадена от В. В. М., чрез адв. Д. А. от ВАК, срещу решение № 897 от 17.03.2023г., постановено по гр.д.

№ 4944 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, 33-ти състав, в частта, с която се обжалва отмяната на КНА № 200, том.1, рег.№ 4739, дело № 169/02.09.2020г. по описа на нотариус Л.Г. с рег.№ 116 на НК на РБ, поради липса на правен интерес.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от въззивницата с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от днес.

Адв. С.: След дадени от съда указания сме направили уточнение и считаме, че това сме го изчистили като аргументи.

Адв. А.: По отношение на С. С. и И. С., имам спомен, че имаме депозирана молба, че искането е само по отношение на установителната част, а не на осъдителната.

СЪДЪТ след като съобрази молба вх.рег. № 32271/28.040.2023г., депозирана от адв.

П. С., намира че не е налице основание да ревизира становището си. Без значение е в коя част се обжалва решението по чл. 108 от ЗС, доколкото С. С. и И. С. не са страни по този иск, не са привлечени като трети лица помагачи от ответницата по него, нито са предявили самостоятелен установителен иск.

Адв. А.: Ние не сме предявявали установителен иск.

Не сме обжалвали определението, което е обективирано в решението на ВРС, с което е прекратено производството по предявен от Д. Н. срещу С. С. и И. С. иск с правно осн. чл.

108 от ЗС, това е така, но аз считам, че те имат правен интерес да установят, че Д. Н. не е собственик, не говоря за осъдителната част, а за установителната.

СЪДЪТ намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до стабилизиране на четените в днешно съдебно заседание прекратителни определения, касаещи предмета на въззивната производство, поради което