Решение № 156 от 13.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Ф. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200013 по описа за 2024 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби от защитника на подсъдимия М. А. М., от повереника на частните обвинители Т. В. и Б. В. и от повереника на частния обвинител и граждански ищец Т. Г. М. /лично и като законен представител на малолетните М. В., Т. В. и В. В./ срещу решение № 122 от 26.10.2023 г., постановено по ВНОХД № 252/23 по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

В жалбата, депозирана от защитника на подс. М. /адв. Д. М./ се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК относно наложеното наказание, като се оспорва и размера на присъденото обезщетение в полза на конституираните граждански ищци. Поддържа се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Следвало е да се отчете и поведението на пострадалия, който бил без поставен обезопасителен колан, довело до изпадането му от купето на автомобила при преобръщането му. В тази връзка се счита, че независимо от реда на проведеното съдебно следствие, могат да се вземат предвид изводите от съдебномедицинската експертиза, според които не се отрича възможността констатираната комплексна травма на пострадалия да е резултат не само от взаимодействие с вътрешните части на купето, но и с терена след изпадането му от 1 автомобила. На следващо място се сочи знанието на пострадалия за наличието на двете квалифициращи обстоятелства в случая, с което сам се е поставил в опасност и избрал поведение, застрашаващо собствените му живот и здраве. Като не е отчел тези обстоятелства, съдът е постановил едновременно несправедливо наказание и изключително завишен размер на присъдените обезщетения в полза на гражданските ищци, като не е посочил и въз основа на кои доказателства са приети продължителността и интензитета на преживените болки и страдания. От друга страна събраните доказателства за личността на подсъдимия сочат, че той е с чисто съдебно минало, добър и съвестен гражданин с изключително положителни характеристични данни, отговорен към семейството и трети лица, млад човек, който е претърпял инцидент в миналото, оставил траен отпечатък върху здравето му. Разкаянието му за трагичния инцидент и изразеното съжаление пред близките на пострадалия също е следвало да се отчете по начин, сочещ че прилагането на тежка репресия спрямо него не би постигнало целите на наказанието. Въз основа на това се счита, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55,ал.1, т.1 от НК, с оглед на което се иска изменение на постановеното решение с намаляване на наказанието лишаване от свобода под предвидения минимален размер и отлагане на изтърпяването му по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

В жалбата от повереника на частните обвинители Т. В. и Б. В. /адв. А. Б./ се сочат касационините основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Без по-голяма конкретика се твърди, че съдът е пропуснал да осигури разкриване на обективната истина и да изгради вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото, които да провери внимателно. На следващо място се оспорва извода на въззивния съд за наличието на относителен баланс между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, като се възпроизвеждат отделни части от мотивите от атакувания съдебен акт. Възразява се конкретно срещу отчетеното заболяване на подсъдимия – епилептична болест, която е с голяма давност и лекувана регулярно, а от друга страна се акцентира на санкционирането на лицето за управление на МПС без свидетелство за правоспособност, както и че нееднократно е употребил алкохол на процесната дата, сочещи за характеристичните му данни и обуславящи по-тежка форма на непредпазливата вина, а именно престъпна самонадеяност. Оспорен е и изводът, че е налице само едно нарушение на правилата за безопасност на движението, отчетено от квалификацията на деянието. Въз основа на това се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за увеличаване размера на наказанието към средния предвиден законов размер.

Направено е искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция.

В касационната жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Т. Г. М., лично и като законен представител на малолетните М. В., Т. В. и В. В. /адв. Н.

2

Н./ се оспорва произнасянето по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като се сочат доводи за несправедливото отхвърляне на претенцията им до пълния предявен размер от 250 000 лв. Оплакването е мотивирано с неотчетените от съда в пълнота променени социални и икономически условия в страната, при което е налице съществен процесуален пропуск, довел до нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Прави се искане за уважаване в пълнота на предявения иск за разликата от 150 000 лв. до 250 000 лв. за всеки от пострадалите с присъждането на направените в производството разноски.

В касационното съдебно заседание депозираните жалби се поддържат, като лично участие вземат частният обвинител Б. В. с повереника й, повереникът на Т. М. и подсъдимият със защитника му. Доводите на частните обвинители и гражданските ищци се преповтарят, като се изразява съгласие помежду им относно исканията в жалбите, а тази на подсъдимия считат за неоснователна.

Преупълномощеният защитник на подсъдимия /адв. Е. П./ акцентира на оплакването за завишен размер на наказанието при проведеното съкратено съдебно следствие, изискващо задължително редуциране на счетеното за справедливо санкциониране. Основно се твърди, че правилната преценка на значимите за отговорността обстоятелства налага отмерване на наказанието при условията на чл.55 и отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 от НК. От една страна отегчаващите отговорността фактори са част от квалификацията на престъпния състав, а от друга концентрацията на алкохол е съвсем ниска /0.89 промила, т.е. под 1,2 на хиляда/, подсъдимият е неосъждан и няма други висящи производства, в близки отношения е бил с пострадалия и е изразил искрено съжаление за случилото се, което е резултат и от рисковото поведение на самия В.. Оспорен е отказът последното да се отчете при произнасянето както по наказанието, така и в гражданскоправната част, което се сочи за нарушение на ТР № 1/2015 г. По отношение на установената липса на поставен обезопасителен колан се твърди, че такъв факт е установен въз основа на приетата фактическа обстановка, поради което неправилно е отказано да се вземе предвид наличието на установена причинна връзка с настъпилата смърт. Наред със сочените характеристични данни и семейно положение на лицето, искането за прилагане разпоредбата на чл.66 от НК се аргументира най-вече с влошеното здравословно състояние и психичното заболяване, правещо несъвместим престоя в условията на затвор. Поради липсата на събрани доказателства за сериозни болки и страдания, причинени на гражданските ищци и с оглед поведението на пострадалия, се счита, че присъденото обезщетение е в завишен размер, а съпричиняването следва да се отчете в размер на 50%, налагащо намаляване на обезщетението

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата на подсъдимия за неоснователна и предлага оставянето й без уважение. Въззивният съд не е допуснал 3 нарушение при събиране, проверка и оценка на доказателствата, което да е довело до неправилна оценка на обществената опасност на деянието и дееца, а оттам и до несправедливост на наказанието. Въз основа на собствен анализ е приел, че пътуването без колан и знанието за употребения алкохол не са допринесли за настъпване на произшествието, което е изцяло по вина на подсъдимия, като тези факти не са експертно установени и нямат отношение към правната квалификация на стореното и към индивидуализацията на наказанието. Правилно не е приложена разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието, тъй като липсват многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а обратното – налице са отегчаващи такива, сред които и значително превишаване на скоростта. Счита се, че апелативният съд е коригирал изводите на първата инстанция за средния размер на предвиденото наказание, като правилно е приел, че управлението без правоспособност и пияното състояние са част от квалификацията на деянието и не могат да се отчитат допълнително за отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради съответността на определеното наказание със закона и със справедливостта, не е налице основание и за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване на наказанието, а се иска постановеният съдебен акт да се остави в сила.

Частния обвинител П. К., от която не е постъпила жалба срещу съдебното решение, се явява в съдебно заседание и изразява становище за основателност на доводите, изложени в жалбата на частните обвинители Т. В. и Б. В..

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 9 от 05.05.2023 г., постановена по нохд № 434/2022 г. на ОСЛовеч, подсъдимият М. А. М., с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 03.08.2021 г. около 18.00 ч. по третокласен път III -301 при км.14+800 в землището на гр. Летница, обл. Ловеч, с посока на движение към гр. Левски, обл. Плевен при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „****“ с рег. № ****, нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП, като се движил със скорост 130км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Т.ов В., ЕГН **********, настъпила на 21.08.2021 г., като деянието е извършено в пияно състояние /със съдържание на 0.89 промила алкохол в кръвта/ и без необходимата правоспособност за управление на МПС, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1 и пр.7, б. „б, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342 ал.1, пр.3 НК, вр. чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

Подсъдимият е осъден да заплати на всеки от гражданските ищци Т. М. и представляваните от нея малолетни М. В., Т. В. и В. В. обезщетение за причинените 4 неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв., ведно със законната лихва от 03.08.21 г. до окончателното плащане, като гражданските искове са отхвърлени до пълния им предявен размер от по 250 000 лв. В тежест на подсъдимия са възложени направените деловодни разноски, държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, както и направените от гражданските ищци разноски за повереник.

По жалби от защитника на подсъдимия, от повереника на частните обвинители Т. В. и Б. В. и от повереника на частните обвинители и граждански ищци Т. Г. М., лично и като законен представител на малолетните М. В., Т. В. и В. В. /последните обжалващи само гражданскоправната част на присъдата/ е образувано въззивно производство пред Апелативен съд – Велико Търново. С решение от 26.10.2023 г. по внохд № 252/2023 г. присъдата е изцяло потвърдена, като подсъдимият е осъден да заплати в полза на гражданските ищци разноски в общ размер на 30 000 лв., направени за повереник пред въззивната инстанция.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

При разглеждането им по същество, съдът прие частична основателност само на тази от подсъдимия Н..

На първо място следва да се уточни, че единствено в жалбата на частните обвинители Т. В. и Б. В. се съдържа общо изложено оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи пропуск на съда да осигури разкриване на обективната истина и да изгради вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото и да ги подложи на внимателна проверка. Независимо че липсата на каквато и да е конкретика в така соченото касационно основание не позволява и детайлното обсъждане на ясно посочени считани за неизяснени значими обстоятелства по делото, касационната инстанция не констатира да е допуснато процесуално нарушение от категорията по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Проследеният процесуален развой на делото сочи, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК след като подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва направеното самопризнание при постановяване на присъдата с оглед преценката за подкрепа на същото от събраните в досъдебното производство доказателства. При валидно направеното признание на изложената в обвинителния акт фактология, съдът не е имал основание да провежда съдебно следствие по общия ред, а приетите факти и доказателствата, счетени за годни да ги удостоверят, не са оспорени и от страна на частното обвинение, което лишава от основание довода за неизяснена в пълнота обективна истина. На свой ред въззивният съд е споделил извода за възможността делото да се разгледа при условията на посочената диференцирана процедура, като също е приел за подкрепено от 5 доказателствата направеното от подсъдимия признание. Поради това в основата на съдебния акт е залегнало обсъждането и правната оценка на приетата за установена по несъмнен начин фактическа обстановка, като детайлно са обсъдени всички поставени на вниманието му оплаквания на страните в депозираните въззивни жалби и същите са получили конкретен отговор. Прочитът на изложените за това съображения не дава основание за упрек към процесуалната дейност на въззивния съд.