Решение № 5 от 14.01.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Плевен, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500831 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №1164 от 30.07.2025г., постановено по гр.д.№2555/2024г.по описа на същия съд на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД от ЗЗД Прокуратурата на Република България,представлявана от Главния прокурор, с адрес: *** гр. София, п.к. 1061 и ОД на МВР гр. Русе, представлявано от директора - Старши комисар П. П. П., с адрес: бул.“Скобелев“ № 49, гр.Русе, п.к. 7000 са осъдени да заплатят солидарно на А. Г. М., ЕГН ********** от гр.П., бул.„ Р.“ №*, ет.*, ап.*, с пълномощник и съдебен адресат адв. В. М., АК Плевен, сл. адрес: ул. „Б.“ № *, ет.*, кантора № *, гр. Плевен сумата 8438,88лв. , обезщетение за нанесени имуществени вреди от причинени повреди на възли , части и детайли на собствения на ищцата лек автомобил БМВ 53Д, Рег.№Р 6111 ВС, дизел, цвят “сив“, с рама №WBANX71030CS60543, в резултат от престой на същия на паркинг на ОД МВР Русе през периода 2018год. - м.март 2024год., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 10.05.2024год., до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение на Плевенски РС на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД от ЗЗД Прокуратура на Република България,представлявана от главния прокурор, с адрес:*** гр. София, п.к. 1061 и ОД на МВР гр.

Русе, представлявано от директора - Старши комисар П. П. П., с адрес: бул.“Скобелев“ № 49, гр.Русе, п.к. 7000 са осъдени да заплатят солидарно на 1

А. Г. М., ЕГН **********, адрес: гр.П., бул.„ Р.“ №*, ет.*, ап.*, с пълномощник и съдебен адресат адв. В. М., АК Плевен сумата 701,45лв.,обезщетение за имуществени вреди, в резултат от разходи за почистване и диагностика на лекия автомобил на ищцата –марка БМВ 53Д, Рег.№Р 6111 ВС, дизел, цвят “сив“, с рама №WBANX71030CS60543, в оторизиран сервиз на БМВ, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 10.05.2024год., до окончателното изплащане на сумата.

С решението на ПРС на основание чл.78 ал.1 от ГПК Прокуратурата на Република България,представлявана от главния прокурор,с гор.адрес и ОД на МВР гр. Русе, представлявано от директора - Старши комисар П. П. П.,с гор.адрес са осъдени да заплатят солидарно на А. Г. М.,ЕГН ********** от гр.Плевен,гор.а. разноски по повод на делото в общ размер на 1133лв.

На основание чл.38 ал.2 от ЗА Прокуратурата на РБ, представлявана от главния прокурор,с гор.адрес и ОД на МВР гр.Русе, представлявано от директора - Старши комисар П. П. П.,с гор.адрес са осъдени да заплатят солидарно на адвокат В. М. от ПлАК,сл. адрес: ул. „Б.“ № *, ет.*, кантора № *, гр. Плевен адвокатско възнаграждение за осъщественото в полза на ищцата процесуално представителство в размер 1214лв.

Срещу така постановеното решение на ПРС са постъпили две въззивни жалби.

Първата въззивна жалба,с вх.№26403/20.08.2025г.е депозирана от ОД на МВР гр.Русе,чрез главен юрисконсулт Г. Д.,с която решението на ПРС се обжалва в частта,в която ОД на МВР е осъдена да заплати горепосочените суми като неправилно и незаконосъобразно,като се твърди,че съдът неправилно е приложил материалния закон,изложената фактическа обстановка неправилно е възприета и оценена от съда,което е довело до необосновани фактически констатации и правни изводи.Съдът е приел,че на ищцата се дължи обезщетение за причинените й имуществени вреди по вина на разследващите и правозащитни органи, съответно Прокуратурата на Р.България и О. Русе-солидарно, във връзка с изземването и наложения принудителен престой повече от шест години на лекия автомобил БМВ, без това да е нужно за разследването, и без да са положени необходимите грижи за запазването му в състоянието, в което е иззет, като предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД.Изложени са подробни съображения какви предпоставки следва да са налице,за да е осъществен фактическият състав на чл.49 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД.По делото категорично е установено, че лек автомобил „БМВ 53Д“ с Рег.№ ***, собственост на ищцата А. М. е бил иззет през месец октомври 2017 г. от разследващите органи по досъдебно производство № ЗМ 302 и 331/ 2017 г. по описа на РУ - Левски при О.-Плевен, преобразувано в Досъдебно производство № 245/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен.Л.а. е бил приобщен като веществено доказателство по образуваното ДП,като след изземването му МПС-то е било на съхранение на паркинг, стопанисван от О.-Русе от 28.03.2018 г. до връщането му на М.

2 на 14.03.2024г. Основното възражение във въззивната жалба е,че ОДМВРРусе не е носител на материална и процесуална легитимация по предявените искове,тъй като изземването на автомобила и приобщаването му като веществено доказателство е било във връзка с образувано ДП и прокурорска преписка, отговорност за понесените от ищцата вреди следва да носи ответникът Прокуратура на Република България,независимо , че лекият автомобил се е съхранявал на паркинг, който се стопанисва от О.-Русе.

Прокуратурата е господар на досъдебното производство и осъществява в него функциите по ръководство и решаване, включително и по отношение на веществените доказателства,като въззивникът се позовава на нормата на чл.

111,ал. 1 и ал. 2 от НПК.Изложени са доводи,че искът е следвало да бъде предявен срещу този, който е възложител на работата на лицата,при или по повод изпълнението на която са причинени вреди.Изземването като веществено доказателство на процесния лек автомобил е извършено от разследващи полицаи при О.-Плевен,а правомощия по връщане на доказателства е имал наблюдаващият делото прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен. О.-Русе няма качество на разследващ орган,тъй като ДП е водено от служители от друг град и на различна Областна дирекция на МВР и под надзора на Прокуратура извън съдебния район на О.-Русе.

Възивникът счита,че предявените от ищцата искове са неоснователни и поради липса на съществени елементи от фактическия състав на чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД.Липсват доказателства за противоправно поведение или незаконосъобразни актове, действия и бездействия на служители на ОДМВРРусе,не е установено причинените имуществени вреди на М. да се намират в пряка и непосредствена връзка с извършени действия/бездействия от служители на О.-Русе и по отношение на ответника О. Р. не е налице нито една от императивно посочените в чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД хипотези.В заключение моли съда да отмени обжалавното решение на ПРС и вместо него да посатнови друго,с което предявените срещу О. Русе – главен и акцесорен бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанцииюрисконсултско възнагрждение за двете инстанции общо в размер на 1080лв.и заплатени разноски за ВЛ в размер на 607,35лв.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба –Прокуратурата на РБ, чрез своя пълномощник-юрисконсулт Д. Д. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК,в който е взето становище ,че постановеното от ПРС решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови съдебен акт, с който предявените срещу Прокуратурата на Република България искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.Твърди се, че от доказателствата по делото не може да се обоснове причинна връзка между твърдяното в исковата молба противоправно поведение от страна на Прокуратурата и имуществените вреди,за които ищцата претендира обезщетение.В случай,че въззивният съд приеме, че твърдените от ищцата щети по собствения й лек автомобил са 3 реално настъпили за процесния период и са доказани по основание и размер,счита за неоснователни доводите във въззивната жалба на ОДМВРРусе,касаещи липсата на материална и процесуална легитимация на ОДМВРРусе по предявените искове.В случай,че съдът приеме,че е налице причинна връзка между претендираните вреди с изземването на лекия автомобил като веществено доказателство и престоя на автомобила на паркинг на едно място (при отчитане на влиянието на атмосферните условия и неполагане на дължимата грижа към чуждата собственост),че същите са довели до щети и повреди по автомобила, становището на Прокуратата е,че отговорността на двамата ответници в настоящото производство следва да се ангажира при условията на чл. 53 от ЗЗД - солидарно.В тази връзка се позовава на разпоредбите на чл. 110,ал.4 и чл.111, ал.1 от НПК,съгласно които за ответника - О.-Русе, е възникнало задължението да полага дължимата грижа за процесния лек автомобил. Изложени са доводи,че разследването по досъдебното производство е приключило с внасяне на обвинителен акт в ОСПлевен на 04.07.2019 г.,че след тази дата Прокуратурата на РБ няма законово основание да взема отношение по искания за връщане на веществените доказателства по делото, които искания са от компетентността на съда.

Срещу решението на Плевенси РС е депозирана и въззивна жалба от Прокуратурата на РБ,чрез пълномощника-юрисконсулт Д. Д.,с вх.

№26744/25.08.2025г.,с която същото се обжалва изцяло като неправилно и необосновано.Неправилно първоинстанционният съд е приел,че е изпълнен фактическият състав на чл.49 ЗЗД,като от доказателствата по делото не може да се обоснове причинна връзка между твърдяното противоправно поведение от страна на Прокуратурата и претендираните имуществени вреди. Основното възражение в жалбата на Прокуратурата е,че е извън компетенциите на гражданския съд да преценява актовете и действията на прокурора по разследването,че единствено наблюдаващият прокурор в досъдебното производство преценява какви процесуално - следствени действия следва да бъдат извършени,като в тази насока са изложени подробни съображения.

Противоправността на действията на прокурор следва да бъде установена посредством предвидените в НПК процедури.Въззивникът счита за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че прокуратурата е следвало да разреши връщането на процесния лек автомобил „още преди изтичането на първоначалния шестмесечен срок за приключване на досъдебното производство“.Процесният лек автомобил е иззет като веществено доказателство за целите на наказателно производство, образувано и водено срещу сина на ищцата,извършените процесуално-следствени действия са законосъобразни и посредством тях не е нарушен процесуалния закон.Съгласно чл.111,ал.2 НПК веществените доказателства подлежат на връщане на правоимащото лице след като завърши наказателното производство,като преди завършване на наказателното производство връщането на веществените доказателства е допустимо в случаите,когато по преценка на наблюдаващия прокурор връщането им няма да затрудни 4 разкриването на обективната истина.По повод искане на ищцата да й бъде върнат иззетия лек автомобил, същата с писмо от 11.07.2019 г. на ОП-Плевен е уведомена, че на 04.07.2019 г. досъдебното производство е внесено с обвинителен акт в ОС-Плевен и с оглед на това, от компетентността на съда е да се разпорежда с веществените доказателства.На 19.07.2019 г. ищцата е подала молба по НОХД № 528/2029 г. за връщане на собствения й лек автомобил. ОС-Плевен се е произнесъл относно връщането на веществените доказателства, включително и на процесния лек автомобил с постановената по делото присъда, с която подсъдимите са признати за виновни. Преценката на прокуратурата, че лекия автомобил не следва да бъде връщан на собственика му преди завършване на наказателното производство съвпада с преценката на Окръжен съд-Плевен по НОХД № 528/2019г.описа на същия съд. Въззивникът счита,че не е доказано , че процесният лек автомобил е бил иззет на незаконосъобразно основание,като съгласно чл. 111, ал. 2 от НПК, задържането на автомобила до приключване на наказателното производство с окончателен съдебен акт не е незаконосъобразно. Твърди се,че не е доказана причинно-следствена връзка между претендираните от ищцата вреди и действия/бездействия от страна на Прокуратурата ,че не може категорично да се установи в какво състояние е бил лекия автомобил към датата на изземване.