Решение № 70 от 30.09.2024, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. , 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Д.Т.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20241860200002 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.*********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 563/07.12.2023г., издадено от Директора на РДГ-София, с което на същия са наложени две административни наказания: 1. „Глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл.

257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 ЗГ вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии и 2 . „Глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл. 257, ал.

1, пр. 2, т. 1, пр. 1 ЗГ вр. чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

В ж а л б а т а са наведени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление. Сочи се, че според записаното в АУАН жалбоподателят надлежно е възразил по реда на чл.44, ал.1 вр. чл.42, ал.1, т.8 ЗАНН срещу съставянето му, като липсата на отделни регистрирани възражения/обяснения в РДГСофия не освобождава административнонаказващия орган от задължението му при произнасяне по административнонаказателната преписка да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства и да извърши разследване на спорните обстоятелства, което в нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН ясно не е сторено в случая, тъй като от преписката не се установява по несъмнен начин фактът на вменените на жалбоподателя нарушения. Нарушено било изискването по чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН за посочване като задължително съдържание на АУАН на „законовите разпоредби, които са нарушени“, което представлява съществено нарушение на 1 процесуалните правила, тъй като нарушава правото му на участие и на защита в производството пред административнонаказващия орган по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, а такова нарушение не могло да се счете доказано по несъмнен начин, което изключва възможността да се приложи чл.53, ал.2 ЗАНН в производството пред АНО. Налице било съществено разминаване на записаното в текста по чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН в АУАН и в този по чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН в НП, тъй като в АУАН е записано: чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 и т.6 /или чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите във вр. чл.125, ал.1, т.5 и т.6 според начина на разчитане на записаното в т.4 от АУАН/, а в НП е записано: чл.257, ал.1, предл.2 /лице, упражняващо лесовъдска практика/, т.1, пр.1 /не изпълни/ от Закона за горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 и т.6 от Наредба №1 от 30.01.12г. за контрола и опазването на горските територии. Сочи се, че се касае за „дописване“ в НП на нормативния акт. Сочи се, че несъответствието между текстовете на записаните като нарушени разпоредби в АУАН и в НП, освен формално нарушение е и такова, ограничаващо правото на жалбоподателя на защита, както и нарушение на материалния закон вследствие на необоснованост, доколкото с НП е наказан за нарушения, които не са му е вменени със съставянето на АУАН, по които не е могъл надлежно да се защити, което е причина и възражението му в АУАН да е бланкетно и да липсват обяснения/възражения по случая/. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно, ведно със законните последици, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати направените по делото разноски.

В съдебните заседания по разглеждане на делото жалбоподателят М. Т. Т. не се явява, а се представлява от упълномощения адвокат С. П. от САК, който поддържа жалбата. В хода по същество на делото адв.П. заявява, че жалбата е подробно мотивирана, но акцентира на това, че има разлика в разпоредбите на нарушения закон, както са записани в АУАН и НП, а освен това разпоредбата на чл.257, ал.1 ЗГ, било то т.2 /както е по АУАН/ или т.1 /както е пшо НП/ е санкционна норма, препращаща към диспозитивна норма, която определя дължимото поведение на субекта, спрямо когото е насочена потенциалната санкция, като в АУАН такава диспозитивна норма на практика не е посочена. От друга страна и самата посочена санкционна норма във връзка с неясно каква диспозиция, не съответства на записаното като поддържана фактическа обстановка в АУАН и НП. Сочи се, че е недопустимо да се дописва в НП нещо, което не само не съответства, а и противоречи на записаното в акта. Това било формално нарушение, което само по себе си е достатъчно да бъде отменено НП. Това не било единственото несъответствие мяжду АУАН и НП, като в АУАН е записано, че нарушението е извършено в имот № 16.690/16.706, а в НП е записано, че нарушието е извършено в имот № 16690/16706, което е различно и за разлика от първото формално нарушение, АНО не се е опитал да го поправи в издаденото НП, а вероятно именно той е допуснал грешката. Освен формалните нарушения, които са особено съществени, основание за отмяна дава и това, че съобразно събраните доказателства се достига до извод, че отразеното в АУАН и НП фактическа обстановка се разминава с действителността. Датата на нарушението, ако изобщо има такова, не била определена 2 правилно, доколкото проверяващите не са заварили самото извършване на нарушението от когото и да било и на второ място- не се установявало жалбоподателят, като лице, упражняващо лесовъдска практика, да не е изпълнил задължение по контрола, възложени му със закон или подзаконов нормативен акт. Самият той бил заварил нарушението заедно с проверяващите. Резонно било в случая проверката да е извършена спрямо лицата, работили на обекта с оглед изясняване кога и как е извършена сечта на дърветата, които не са маркирани и е обелена кората на други, стоящи дървета. Според адв.П. неговият доверител няма отношение към това и не е установено по несъмнен начин да носи отговорност за това, че не е осъществил контрол, а и в текстуалната част не се говорело за неупражнен контрол, а за неизпълнение на задължения, възложени му със закон. С оглед на изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да отмени изцялообжалваното НП със законните последици от отмяната, като се осъди РДГ-София да заплати на доверителя му направените разноски.

Въззиваемата страна – Зам.директорът на Регионална дирекция по горите /РДГ/-София не изпраща свой представител в съдебните заседания при разглеждане на делото. В придружителното писмо, което е изпратено заедно с административнонаказателната преписка и в допълнителна писмена защита, е изложено подробно становище за законосъобразност на обжалваното НП. Сочи се, че то е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. В случая се установявало по несъмнен начин, че лицето М. Т. Т. – в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на чието име е издадено позволителното за сеч, не е изпълнил задълженията си, възложени му по Закона за горите и подзаконовите актове по прилагане на закона, а именно: не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на одобрения технологичен план, вследствие на което е допуснал в отдел 9076 „в“, имот № 16690/16707 в землището на гр.Копривщица, при извършване на дейностите по сеч и извоз на дървесина, да бъде обелена кора на стоящите, немаркирани с контролна горска марка дървета, както и сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета от зимен дъб- 3 бр., с диаметър 18 см – 2 бр. и 20 см – 1 бр., както и от дървесен вид габър – 2 броя с диаметър 16 см и 18 см, които не са отразени в позволителното за сеч като дървесен вид, подлежащ на сеч, което е в нарушение на чл.257, ал.1, предл.2, т.1, предл.1 ЗГ във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 и т.6 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Сочи се, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване правото на защита на наказаното лице. АУАН съдържал всички реквизити по чл.42 ЗАНН. Административнонаказващият орган /АНО/ в РДГ-София бил изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 и чл.53, ал.1 ЗАНН. Доказано било извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя, т.е. самоличността на нарушителя и неговата вина. Нарушението било описано ясно и конкретно, а всички елементи от състава му били изброени във фактическото описание.

Посочени били и нарушените законови разпоредби, въз основа на които е определена санкцията. В случая било приложимо и правомощието на наказващия орган по чл.53, ал.2 3

ЗАНН да издаде НП и при допусната нередовност в акта, при наличие на такава, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая били установени от АНО правнозначимите факти, касаещи съставомерността на констатираното деяние, осъществяващо състава на административното нарушение, за което е санкционирано лицето. Размерът на наложената санкция бил определен съобразно чл.27 ЗАНН. Направена била, преди издаване на НП, и задължителната преценка за наличието на предпоставките по чл.28 ЗАНН, които в случая не са налице. Иска се от съда да потвърди обжалваното НП като правилно, законосъобразно и да остави без уважение подадената жаалба. Депозирани са и писмени бележки преди последното с.з., в които отново се иска от съда, при решаване на делото по същество, да потвърди процесното НП във връзка с посоченото в текста на съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН. Доразвиват се аргументите. Иска се от съда да отхвърли жалбата, но ако тя все пак бъде уважена, разноските на насрещната страна да се присъдят съобразно действително платеното адвокатско възнаграждение, а ако претендираното възнаграждение е по-голямо от минимално определеното по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то да се намали до предвидения минимум. Иска се, в случай на установяване в съдебното производство, че АНО е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, наказателното постановление да се измени и да се преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, подвеждайки установените от АНО факти от действителността към хипотезата на друга нарушена законова разпоредба, както повелява ТР №8 от 16.09.2021г. на ВАС, а не да се отменя като незаконосъобразно процесното НП.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2023 г. длъжностни лица при РДГ – София извършили контролна проверка в подотдел 9076 „в“ – частна горска територия, в землището на гр.Копривщица, за който има издадено позволително за сеч № ********* от 15.07.2023г. на М. Т. Т. – нает лицензиран лесовъд на дружеството „*********“ ЕООД. При проверката било установено, че има наличие на обелена кора на стоящи, немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ дървета, както и сеч на намаркирани дървета – общо 5 броя. Установеното било обективирано в констативен протокол от 17.08.2023г., подписан от присъствалите при проверката служебни лица. На същата дата - 17.08.2023г. на М. Т. Т. /в качеството и на лицензиран лесовъд на „*********“ ЕООД, на когото е издадено позволителното за сеч/ бил съставен АУАН № 563 за това, че на 17.08.2023г. не е изпълнил задълженията си да следи за спазване изискванията на одобрения технологичен план, с което е допуснал в подотдела, при извършване на дейностите сеч и извоз, да бъде обелена кората на стоящите, немаркирани с КГМ дървета от черен бор, както и сеч на немаркирани с КГМ дървета от зимен дъб- 3 броя, с диаметър 18 см- 2 бр. и 20 см – 1 бр., както и от габър – 2 броя с диаметър 16 см и 18 см, неотразени в позволителното за сеч като дървесен вид, а нарушенията са извършени в подотдел 9076 „в“, имот № 16.690/16.706. В АУАН като законови разпоредби, които са нарушени от 4 извършителя, са посочени: чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите във вр. чл.12б, ал.1, т.5 и т.6.