Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 498 от 02.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1676/2021
Вид
Решение № 498
Подписан
02.11.2021
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Елена Захариева Калпачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 196, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Пловдив, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20215300501676 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С решение № 261374 от 29.04.2021г., постановено по гр. д. № 14724 по описа за 2020г. на Районен съд Пловдив, XVI гр. с., се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Г. Т., ЕГН ********** сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, по досъдебно производство № 99/2015г. на сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, пр. пр. 495/2015г. на Районна прокуратура Пловдив, прекратено с постановление на РП Пловдив от 30.05.2019г., като отхвърля иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, както и осъжда ответника да заплати на ищеца сумата от 2 880 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за осъществена адвокатска защита в досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.12.2109г. до окончателното им изплащане.С решението се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Г. Т., ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на сумата от 20 лева – за внесена държавна такса и в размер на 454, 65 лева за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 5016828.06.2021г. от адв. К.А., като пълномощник 1 на Д. Г. Т., ЕГН ********** против първоинстанционното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 2000 лева до размера от 6 000 лева.Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като при определяне размера на обезщетението е накърнен критерият за справедливост, определен в чл. 52 от ЗЗД.Оспорват се изводите на съда, че личните притеснения на ищеца и изпитаните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера вследствие на разследването, както и че не е доказано именно обвинението да е влошило общото здравословно състояние на ищеца.В тази насока се поддържа, че настъпилата негативна промяна в начина на живот на ищеца, е резултат единствено от повдигнатото му обвинение.

В срока по чл. 263 от ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, съдържа необходимите реквизити по чл. 260 от ГПК, поради което и се явява допустима.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ.Предмет на обжалване е иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 2000 лв. до размера от 6000 лева.

От приложените към настоящето дело НОХД № 687/2019г. по описа на Районен съд Пловдив и ДП № 99/2015г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив, пр. пр. № 495/2015г. по описа на РП Пловдив, е видно, че с постановление от 27.10.2015г. на прокурор при РП Пловдив, е било образувано досъдебно производство срещу Д. Г. Т., ЕГН **********, за това че от 01.07.2008г. до м. декември 2012г. в гр.

Пловдив е поддържал заблуждение у В. К. Щ. от гр. Пловдив относно наличието на тежести /ипотека/ върху имот № ***, находящ се в гр. А., ул. „* **“, ЕКАТТЕ: ***, магазин за промишлени стоки № 11, и с това е причинил на В. К. Щ. и В. Т. Щ. имотна вреда в размер на 32 370 евро – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.С постановление от 14.06.2018г. Д. Г. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, разпитан е в това процесуално качество и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“.В досъдебната фаза са извършени редица процесуално-следствени действия – разпитани са свидетели, изготвена е съдебносчетоводна и съдебно-оценъчна експертиза, приобщени са и писмени доказателства.На 26.11.2018г. на ищеца е предявено разследването, а на 14.12.2018г. е изготвено заключително постановление с мнение за предаване на съд.На 29.01.2019г. е внесен в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 687/2019г. по описа на ПлРС.С 2 протоколно определение в насроченото съдебно заседание на 07.03.2019г. е прекратено съдебното производство по делото, като същото е върнато на РП Пловдив за отстраняване на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, свързано с изготвяне на обвинителния акт.С постановление от 30.05.2019г. на прокурор при РП Пловдив е прекратено наказателното производство по пр. пр. № 495/2015г. по описа на РП Пловдив по ДП № ЗМИ 99/2015г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР Пловдив.Постановлението за прекратяване е потвърдено с определение № 1734 от 30.10.2019г. по ЧНД № 3629 по описа за 2019г. на Районен съд Пловдив.Последното е потвърдено с определение от 19.12.2019г. по ВЧНД № 2273/2019г. по описа на ОС Пловдив.По така установеното по делото от фактическа страна в първоинстанционното производство страните не спорят.

Спорът във въззивното производство се концентрира относно наличието на претърпени неимуществени вреди от ищеца в резултат на незаконно повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК по досъдебно производство № 99/2015г. на сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, пр. пр. № 495/2015г. на Районна прокуратура Пловдив, прекратено с постановление на РП Пловдив от 30.05.2019г. и техния размер.Досежно тези обстоятелства в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.

Разпитаната свидетелка Д. Т.а е съпруга на ищеца.Същата е посочила, че през 2015г. било образувано наказателно производство срещу Д., по което ги призовали като свидетели.Обвинението било за измама, а през 2018г. съпругът й бил привлечен в качеството на обвиняем.Делото било внесено в съда и приключило през 2019г., като бил оправдан.В началото не вземал на сериозно образуваното наказателно производство срещу него, но след привличането му като обвиняем запознал да вдига кръвно, чувствал се зле, получил и инфаркт, лежал в болница.Нощно време не можел да спи, изпаднал в депресия и отказвал да се вижда с приятели.Бил засегнат и имиджа му като бизнесмен и това му се отразило много тежко.Говорело се за този случай в А., където бил известен бизнесмен, хората коментирали зад гърба му.В момента все още бил на лекарства и имал неразположения като подкосяване на краката, сърцебиене, вдигал кръвно, бил психически неустойчив, въпреки че нещата се развили в негова полза.Воденото наказателно производство срещу ищеца се отразило на цялото им семейство, вкл. и на нея като негова съпруга и на малкия им син, който учел право и се наложило да прекъсне за определен период, водили го на психиатър заради баща му.

Св. Д. И. е дала показания, че живее на семейни начала с големия син на ищеца.По думите й последният е бил обвинен от тяхна близка за измама, че я е подвел и излъгал.В началото не приел обвинението сериозно.Викали го като свидетел, но въпреки това бил спокоен.След 3-4 години нещата се променили, тъй като станал обвиняем и тогава променил поведението си.Затворил се, започнал да вдига кръвно, два или три пъти бил в болница, не можел да спи, а и те не можели покрай него.Не искал да се среща с приятели и роднини, 3 защото в малкия им град се разчуло за това дело.После изпаднал в депресия и все още продължавало това състояние.През 2019г. делото приключило.Въпреки че крайният резултат не бил лош за него, не се успокоил напълно, все още ставал през нощта и се разхождал.Стигали и до караници, защото пречел и на тях.Свидетелката имала лични наблюдения, тъй като живеели в една къща.

Първоинстанционният съд е приел, че в случая е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган – Прокуратурата на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство, дали процесуалноследствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.Решаващият съд е приел, че образуването на всяко наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не е установено да е имало някаква сериозна негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък са доказани толкова силни отрицателни изживявания, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление.По този начин е обосновал определянето на по-нисък размер на търсеното обезщетение.Отчел е като пряко относими към размера на обезщетението обстоятелствата относно продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално-следствени действия по него, както и наложените мерки за неотклонение.Според районния съд доколкото спрямо ищеца не е било повдигнато обвинение още в момента на образуване на наказателното производство, не може да се приеме, че същият търпи неудобства от самото начало на досъдебното производство, защото липсва хипотезата на повдигане на незаконно обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв характер и интензитет са, попадат извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ.Районният съд е приел също, че не е доказано наличие на съпричиняване от ищеца по см. на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не е установено поведение на пострадалия, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност.В заключение районният съд е направил извод, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи.Поради това е приел, че обезщетението за неимуществени вреди според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на живот и на база анализа на събраните доказателства, както и при отчитане на принципа, че то в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване, следва да бъде определено в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на определението на въззивния съд за потвърждаване на определението на 4 районния съд, с което е потвърдено постановлението на прокуратурата за прекратяване на ДП – 19.12.2019г.

Настоящият състав на съда също намира, че в случая са налице елементите от фактическия състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление, като наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 от НПК/, подготвила и внесла в съда обвинителен акт, инициирал наказателно дело от общ характер.