Определение № 807 от 19.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 807 гр. Стара Загора, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20265500500460 по описа за 2026 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на „А.К.П.З." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я., чрез процесуален представител: юрк. Г.Б.

Съдебен, против Определение № 567/24.03.2026г., по гр. дело № 1313/2025г..

В законоустановения седмичен срок и на осн. чл. 248, ал.1 и 2 от ГПК обжалват пред съда Определение с № 567/24.03.2026г., по гр. дело № 1313/2025г. по описа на СТРС, като считат , че същото е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Съображенията им за това са следните:

На първо място, считат, че така определено адвокатското възнаграждение в полза на адв. М. Д. за оказана безплатна правна помощи съдействие в размер на 245.42 евро е в прекомерен размер, предвид характера и естеството на производството, материалния интерес, положения от адвоката труд и изхода на спора.

Безспорно законодателят е предвидил възможността съдът да определи размера на адвокатското възнаграждение, като се вземе предвид вида и цената на иска и съдът следва да се съобразно Решение на СЕС по дело С-438/22от 25.01.2024 г.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С438/22 по преюдициално запитване, отправено отСофийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определи минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден 1 задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатъти неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по- нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено,чепри наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на чл.

38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги [pro bono) на материално затруднени лица - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер понисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36, ал. 2 ЗА, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита [чл. 38, ал. 2 ЗА] и намаляването му при прекомерност на уговореното [чл. 78, ал. 5 ГПК] е ограничено до минималния размер по тази наредба.Това е Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, Също твърдят, че р азмерът на адвокатското възнаграждение следва да изхожда от конкретната правна и фактическа сложност на делото, извършените по него процесуални действия, вида и обема извършена работа от адвоката.

Производство е приключило без развиване на продължителен и мащабен исков процес, изискващ събиране и обсъждане на сложни по вид, обем и начин на установяване доказателства. Предметът на правния спор не се отличава със сложност, а с еднотипност и стандартизираност, релевантните факти не са многобройни, постановена е многобройна и непротиворечива съдебна практика, поради което подготовката на защитата на ищеца не изисква чрезвичайни усилия. Производството не е с дълго времетраене, обуславящо необходимост от допълнителна дейност на процесуалния 2 представител.

Сочат в жалбата си и постоянната и непротиворечива практика на ВКС, подробно посочена и изброена в същата жалба.

Предвид изложеното, молят Окръжен Съд да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение № 567/24,03.2026г. по гр. дело № 1313/2025г., по описа на PC КАЗАНЛЪК, с което отхвърля молбата по чл.248, ал.1 от, подадена от „А.К.П.З." АД за изменение в частта на разноските на Решение №120/20.02.2026г. по гр.д. №1313/2025г. по опис на PC-КАЗАНЛЪК като неправилно и постановите друго, с което да определите адвокатско възнаграждение в полза на адв, М. Д. в минималния размер, предвиден в чл.25 от НЗПП, като същия бъде намален съобразно уважената част от иска.

Молят, в случай, че бъдат осъдени да заплатят разноски съдът да задължи процесуалният представител на длъжника на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК да ни посочи способ или начин, по който да му бъдат заплатени доброволно присъдените разноски.

Искането им е с оглед възможността на процесуалния представител на ответника, да прехвърли вземането си на трети лица, с което натоварва дружеството с допълнителни разноски образувайки изпълнително дело въпреки готовността от наша страна за доброволно плащане.

В срока за отговора на частната жалба, ответника по нея въззиваемата Е.

И. Н. -ответник по гражданско дело № 1313/2025 год. по описа на Районен съд гр.Казанлък ,чрез упълномощената адвокат М. Д. Д. —АК Стара Загора,с адрес за получаване на съдебни книжа гр.К., *** е постъпил писмен отговор на същата жалба.

В предвиденият от закона срок от името на доверителката си , представят настоящия отговор на Въззивна частна жалба депозирана от процесуалния представител на ищеца срещу Определение № 567 от 24.03.2026г. постановено по гражданско дело № 1313/2025 год. по описа на РС-Казанлък, като считат въззивната частна жалба за неоснователна и недоказана и като такава молят, да се оставите без уважение.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д. с № 1313/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по предявения установителен иск от „А.К.П.З.“ АД, които получили Покана за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело № 20258480400311 по опис на частен съдебен изпълнител Р.А., рег. № 848, район на действие - СГС с взискател Е. И. Н., ЕГН **********.

Изпълнителното производство било образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.04.2025 г. на PC - Казанлък, II граждански състав, издаден по ГД 1925/2017 г. по опис на РС - Казанлък.

Твърди, че дължимата сума в размер на 282.08 лева била присъдена на ответника със съдебно решение по образувано исково производство на 03.07.2017 г. по ГД 1925/2017 г. по опис на PC-Казанлък срещу Е. И. Н.. С 3 предявената искова молба поискали съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи в полза на дружеството сумите в размер на 162,58 лв. главница; 13,78 лв. договорна лихва за периода от 28.05.2016 г. - дата на първа погасителна вноска до 25.09.2016 г. - дата на последна погасителна вноска; неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 94,39 лв.; разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 36 лв.; лихва за забава /законната лихва/ върху непогасената главница, в размер на 8,97 лв. за периода от 25.09.2016 г. - дата на последната погасителна вноска до 28.03.2017 г. - дата на входиране на заявлението, за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД 920/2017 г. по опис на PC - Казанлък, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.

78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350 лв., от които - 50 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП.

Искът е предявен от жалбоподателя „А.К.П.З.“ АД гр.С. срещу въззиваемата Е. И. Н., ЕГН **********.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че „А.К.П.З.” АД (правоприемник на „А.К.П.З.“ ООД) не дължи на Е. И. Н. следните вземания: сумата 282.08 лева, представляващи съдебно деловодни разноски по ГД 1925/2017г. по опис па PC Казанлък, както и разноските по ИД 311/2025 г. по описа па ЧСИ Р.А. в размер на 350.65 лева.

Претендира присъждането на разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350.00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В случай че ищцовото дружество бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника, на основание чл.

127 ал. 4 от ГПК, моли да бъдат задължени ответникът и упълномощения по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN.BIC/, като в случай че откажат предоставянето на тази информация, моли да бъдат уведомени, че дружество „А.К.П.З." АД като институция по чл. 56а. ал. 3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д., в качеството й на пълномощник на ответника Е. Н., с който заявява, че счита предявения иск в частта му за недължимост на разноски в размер на 350,65 лв. по изпълнително дело № 311/2025г. на ЧСИ Р.А. за недопустим, тъй като в настоящото производство не може да се предяви такава претенция.

Предвид това, моли производството в тази му част като недопустимо да 4 бъде прекратено и на доверителката й да се присъдят направените разноски.

Счита предявения иск относно сумата от 282.08 лв., представляващи разноски по ГД № 1925/2017г. на КРС за допустим и основателен , като изрично от името на доверителката си заявява, че тя признава иска в тази му част, но не е дала с поведението си повод за завеждане на настоящото дело в частта му относно този иск, като моли съда, с оглед признаването на иска в тази му част да постанови решението си, като не присъжда в тежест на доверителката й разноски по съразмерност. В случай, че присъди разноски на ищеца относно иска в тази му част моли, юристконсултското възнаграждение да бъде в размер на минимума.

В подкрепа на твърдението, че доверителката й не е дала повод за завеждане на това дело в частта му относно сумата от 282.08 лв. излага следните съображения, подробно изложени в същия писмен отговор.

Моли съда да отхвърли предявения иск и да им се присъдят направените по делото разноски.

В хода на първоинстанционното производство, преди провеждане на първото открито по делото заседание с отговора на ИМ ответникът И. чрез адв. Д., е представила пред съда писмено пълномощно и договор за правна защита и съдействие /лист 54 от първоинст. дело/ , в който е уговорено, че адвокатът оказва на ищцата безплатна адвокатска помощ и съдействие, като заплащането на адв. възнаграждение ще се извърши при условията на чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА, съответно и с начисляването на дължимия ДДС. Преди приключването на съдебното дирене по делото е представен и списъка на разноските по чл.80 от ГПК.