Решение № 573 от 03.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Велико Търново, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20254100500930 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Д. А., подадена чрез адвокат В.

Ш.- ВТАК, против решение № 1133 от 01.08.2025 г. постановено по гр. д. № 3736/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което са отхвърлени предявените му искове с правно основание чл. 100, ал. 3, във вр. с чл. 97, ал.1 от Закон за туризма /ЗТ/, във вр. с чл. 469, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД против Застрахователна компания „Лев инс” АД, чийто помагач в процеса, привлечен по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК е „В.Т.“ ЕООД- в несъстоятелност, за заплащане на сумата от 14 184,05 лева, включваща 10 305,00 лева- платената стойност на обещани /предоставени невалидни/ самолетни билети и такси обслужване по фактура № 783/12.12. 2023 г. , издадена от „В.Т.“ ЕООД, на основание неформално сключен договор за извършване туристическа услуга, състояща се в посредничество при закупуване на самолетни билети във връзка с предвидено пътуване с цел почивка от София през Истанбул /с прикачване/ до остров Бали, Индонезия на 28.03.2024 г. и обратно на 08.04.2024 г. и сумата от 3 879,00 лева, представляваща разликата между платената стойност на 1 невалидните билети и цената на новите закупени самолетни билети и за заплащане на сумата от 1 202,23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 19.04.2024 г. /деня на постановяване на отказа на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение/ до 27.11.2024 г./деня на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на първоинстанционното решение, за което се сочи, че е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Възразява се, че формираните от първоинстанционният съд изводи са неправилни, доколкото е приел, че ответната страна не дължи плащане по застрахователно обезщетение, покриващо претендираните последици от неизпълнение на посредническа туристическа услуга, като приел за такава процесната, тъй като противоречат на материалноправни норми и установената по делото фактическа обстановка, въз основа на доказателствената съвкупност. Сочи се, че настъпилата неплатежоспособност на туроператора е самостоятелно покрито застрахователно събитие по задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“, която има за цел да обезпечи имуществената отговорност на туроператора за причинени на потребителите вреди от пълно или частично неизпълнение на договори за туристическо пътуване, когато същите не са били изпълнени, поради неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Претендира се, че са налице предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като туроператорът не е изпълнил услугата следствие на неплатежоспосбност, както и че е налице признание от представляващия го, че има задължения към ищеца. На следващо място са изложени съображения, че началната дата на неплатежоспособността на „В.Т.“ ЕООД е 28.03.2024 г. като към тази дата туроператорът е имал валидно сключена застраховка „Отговорност на туроператора“ с ответното дружество, като намира за ирелеванти в процесния спор обстоятелствата, че към момента на сключване на договора за предоставяне на туристическа услуга между ищеца и туроператора12.12.2023 г. последният не е бил страна по застраховка „Отговорност на туроператора“ с конкретно посочена полица, тъй като покритият риск сочи да е настъпил, а именно неплатежоспосбността, на 28.03.2024 г., когато е била в 2 срок на покритие процеснатата застрахователна полица с ответното дружество. По тези съображения се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендират се деловодни разноски за две съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1, изр. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от процесуалния представител на ответното дружество по делото адвокат Д. Т.- САК. Пълномощникът поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и мотивирано. Сочи, че решаващият съд в цялост е обсъдил доказателствената съвкупност по делото, като е формулирал законосъобразни фактически и правни изводи, следствие на което правилно са отхвърлени предявените искове като неоснователни. С изложените доводи се иска от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.

В открито съдебно заседание въззивника, чрез процесуалния си представител, излага, че са налице основанията за ангажиране отговорността на застрахователя по сключената застраховка „Отговорност на туроператора“, тъй като към момента на обявяване на неплатежоспособността на туроператора, последният е имал неизпълнено задължение, към него. Твърди, че неплатежоспособност е самостоятелно основание, което се покрива като риск от застрахователя - страна по процесната застраховка, както и че туроператорът е изпратил имейл на съпругата на въззивника, в който признава задължението си, както и че е изпратил, и застрахователната полица с указание, че следва да насочат своите претенции към застраховател.

Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции, прилага списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, с писмена молба моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, съответно пъровинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за въззивната съдебна инстанция и се релевира възражение за прекомерност на поисканото от процесуалния представител на въззивнка адвокатско възнаграждение, ако последното надвишава минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

3

Подпомагащата страна „В.Т.“ ЕООД, при наличие предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК, не се представлява и не взема становище по делото.

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Велико Търново е образувано по предявена от М. Д. А., с ЕГН ********** искова молба, подадена чрез адвокат В. Ш.- ВТАК с която против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, с ЕИК 121130788, са предявени искове с правно основание чл. 100, ал. 3, във вр. с чл.

97 ЗТ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 108, ал.1 КЗ, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 14 184,05 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди включваща 10 305,00 лева- платената стойност на самолетни билети и комисионна по фактура № 783/12.12.2023 г., издадена от „В.Т.“ ЕООД, на основание неформално сключен договор за извършване туристическа услуга, състояща се в посредничество при закупуване на самолетни билети във връзка с предвидено пътуване с цел почивка от София през Истанбул /с прикачване/ до остров Бали, Индонезия на 28.03.2024 г. и обратно на 08.04.2024 г. и сумата от 3 879,00 лева, представляваща разликата между платената стойност на невалидните билети и цената на новите закупени самолетни билети и за заплащане на сумата от 1 202,23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 19.04.2024 г. /деня на постановяване на отказа на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение/ до 27.11.2024 г./ деня на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че между ищеца и туроператора „В.Т.“ ЕООД е сключен договор на 12.12.2023 г. за предоставяне за закупуване на самолетни билети с цел почивка от София през Истанбул /с прикачване/ до остров Бали, Индонезия на 28.03.2024 г. и обратно на 08.04.2024 г., за ищеца, съпругата му, двете им деца и дете на приятелско семейство. Сочи се, че сумата на билетите била в размер на 10 305,00 лева, заплатена от ищеца по банков път, като за плащането била издадена фактура № 783/12.12.2023 г. от „В.Т.“ ЕООД и изпратени билети с резервация 6DQ43H/VWAVQS. Наближавайки датата на 4 пътуването и уклончивите отговори на туроператора, относно самолетните билети били причината ищецът и съпругата му да проверят и да установят, че полетът щял да се осъществи, но техните билети и резервации били нередовни, тъй като такива не били издавани от авиокомпанията. Свързали се с представляващия „В.Т.“ ЕООД и получили уверение, че платената от ищеца сума за самолетните билети ще бъде възстановена по банковата му сметка, заедно с обезщетение. М. А. закупил нови билети за организираната и заплатена почивка на 28.03.2024 г. на обща стойност от 14 184,05 лева с референция за плащане OLXNPZ.

Изложени са твърдения, че съпругата на ищеца била уведомена от представляващия туроператора на 01.04.2024 г., че поради финансови проблеми е подал искане до СГС за обявяване на представляваното от него дружество в несъстоятелност, като й изпратил и полица за сключена застраховка „Професионална отговорност на туроператора“ с ответния застраховател и сертификат за сключената застраховка, с указания претенциите, които имали към представляваното от него дружество да бъдат насочени към застрахователя- ответника по делото. Ищецът завел претенция, по която била образувана щета № 0000-1305-00-24-7030 по застрахователна полица № 13052410000106, валидна от 27.02.2024 г. до 26.02.2025 г. , като по заведената щета постъпил отказ за заплащане от застрахователя с изх. № 3495 от 19.04.2024 г., тъй като дейността на туристически агент при покупкопродажба на самолетни билети била обект на друг вид застраховка„Професионална отговорност на агент при продажба на самолетни билети“, а „В.Т.“ ЕООД нямал сключена такава застраховка с ответника, поради което няма и застрахователно покритие на тази дейност, както и че с оглед т.5.3 от раздел II от специалните условия на застраховката- застрахователят не дължи плащане по нея, следствие на вреди, причинени от дейността на застрахования в качеството му на туристически агент. Изложено са твърдения, че застраховката „Отговорност на туроператора“ следва да обезщети и вреди следствие на неразплащане на застрахования с негови контрагенти и доставчици, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператора. Твърди се, че договорът за задължителна застраховка „професионална отговорност“ не може да съдържа клаузи, изключващи или ограничаващи правата на пътуващите, вкл. в резултат на неизпълнение на задължения от страна на туроператора или търговеца. Сочи се на следващо 5 място, че с решение № 1500 от 04.11.2024 г., постановено по т.д. на № 645/2024 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на „В.Т.“ ЕООД, с начална дата 28.03.2024 г. Изложени се доводи за отговорността на застрахователя по договора за застраховка, позовавайки се на чл. 97 ЗТ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс” АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове, твърдейки, че между ищеца и „В.Т.“ ЕООД не е сключен договор за туристически пакет на 12.12.2023 г., както и че процесната застрахователна полица с № 13052410000106 е със застрахователно покритие за периода от 27.02.2024 г. до 26.02.2025 г., поради което счита, че не е налице валидно застрахователно правоотношение към дата на която се сочи, че е сключен договор между ищеца и туроператора. На следващо място се сочи, че исковата претенция, касае възстановяване на сума, заплатена от ищеца на туроператора за закупуване на самолетни билети, поради което посредничеството на последния не е относимо към „туроператорска дейност“, с оглед § 1, т. 59 ДР на ЗТ, като се сочи, че се касае за „туристическа агентска дейност“, с оглед § 1, т. 61 ДР на ЗТ, която дейност е в предметния обхват на застраховка “Професионална отговорност на агент при продажба на самолетни билети“, както и че ответният застраховател не е страна по такъв вид застраховка с „В.Т.“ ЕООД. На следващо място се позовава и на т. 5.3 от т.5.3 от раздел II от специалните условия на застраховката „Отговорност на туроператора“застрахователят не дължи плащане по нея, следствие на вреди, причинени от дейността на застрахования в качеството му на туристически агент. Оспорва акцесорния иск за законна лихва като неоснователен, поради неоснователността на главната претенция.