Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5420 от 27.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56222/2023
Вид
Решение № 5420
Подписан
27.03.2025
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5420 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОА. Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110156222 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т С” ЕАД срещу М. Г. К., С. П. К., Г. П. К., Д. В. М. и А. В. Р. за заплащане при условията на разделност на следните суми: сумата 3781,23 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот- ап. 89, находящ се в гр. София, ж.к. ......... аб. № 173431, в периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата 589,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.09.2023г., сумата 35,82 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., сумата 8,42 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 12.10.2023г., до окончателното изплащане на сумите.

Сумите се претендират при следните квоти: 10/16 за М. Г. К., 2/16 за С. П. К., 2/16 за Г.

П. К., 1/16 за Д. В. М., 1/16 за А. В. Р..

В исковата молба са изложени твърдения, че М. Г. К., Т. П. К., С. П. К. и Г. П. К. са съсобственици на процесния имот и клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот. Поддържа, че ответниците са консумирали топлинна енергия на процесната стойност, но не са я заплатили. С уточнителна молба с вх. № 326327 от 15.11.2023г. ищецът е посочил, че насочва претенцията си срещу М. Г. К., С. П. К., Г. П. К., Д. В. М. и А. В. Р..

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. В. Р. и Д. В. М. са посочили, че предявените искове са неоснователни по основание и размер. Поддържат, че процесният имот е бил собственост на П А К., като на 19.04.2010г. М. К била подала заявление-декларация за 1 откриване на партида на нейно име за процесния имот, поради което именно тя била битовият клиент по смисъла на ЗЕ. Твърдят, че макар и да са съсобственици в процесния имот, не дължат претендираните суми, тъй като не са потребители на топлинна енергия.

Оспорват размера на исковите претенции. Считат, че част от претендираните суми са с изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. П. К. чрез назначения от съда особен представител – адв. А. Ц., с който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че по делото липсват доказателства дали С. К. не бил направил отказ от наследството на П А К.. Твърди, че с подаването на декларация от М. К. същата е станала страна по договор с топлопреносното предприятие. Сочи, че тя е ползвала предоставените от дружеството услуги. Твърди, че С. К. не бил живял в топлоснабдения имот и не бил потребител на топлинна енергия. Поддържа, че представените извлечения от сметки са неясни, неразбираеми и противоречащи на ЗЗП и Директива 2011/83 на ЕС.

Оспорва размера на лихвата за забава като прекомерен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. Г.

К. и Г. П. К..

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Д Е“ ЕООД, не е взел становище по основателността на исковете.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност от ответниците А. В.

Р., Д. В. М. и С. П. К., в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните 2 уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай по делото е приет препис от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТУ, видно от който на 13.07.1984г. Главна дирекция за изграждане на София е продала на П А К. новопостроено жилище № 89, находящо се в жилищната сграда- блок № ......., състоящо се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения на 65,20 кв.м., застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение № 19 и 3,772 % идеални части от общите части на сградата.

От справка от НБД „Население“ се установява, че П А К. е починал на 24.11.1996г. и негови наследници са съпругата му – М. Г. К., както и децата му- Т. П. К., А П. К., С. П. К. и Г. П. К..

Прието е съдебно удостоверение, издадено от СРС, 149-ти състав в уверение на това, че А П. К. е подал заявление с вх. № 20008726 от 22.04.2001г., с което се отказва от наследството на наследодателя си П А К., починал на 24.11.1996г. Отказът е вписан в особената книга на съда под № 671/26.04.2021г.

Прието е заявление-декларация с вх. № ОП-641 от 19.04.2010г., подадено от М. Г. К. за откриване на партида на нейно име за процесния ап. 89, находящ се в гр. София, ж.к. ............

Прието е удостоверение за наследници с изх. № РИС23-УГ51-9274 от 13.11.2023г., издадено от Столична община, район Искър, от което се установява, че Т. П. К. е починала на 24.05.2022г. и е оставила за свои законни наследници- Д. В. М. и А. В. Р..

Приета е справка от СРС от 22.11.2024г., в която е посочено, че след извършена проверка в особената книга на съда за приемане и отказ от наследство за периода от 24.11.1996г. до 21.11.2024г. не са намерени данни за вписан отказ/прием от наследството на П А К., ЕГН **********, починал на 24.11.1996г. от страна на С. П. К., ЕГН **********.

От приетата справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009г. се установява, че М. Г. К. е била съпруга на П А К..

При така събраната доказателствена съвкупност се установява, че след смъртта на П К. неговите наследници по закон на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН са наследили притежаваната от него идеална част от процесния апартамент.

На първо място, при прекратяване на съпружеската имуществена общност с настъпилата смърт на основание чл. 28 СК дяловете на двамата съпрузи са станали равни, тоест М. К. е станала собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент, а останалата 1/2 идеална част е била наследена по равно от наследниците на П К.- М. К., Т. К., А К., С. К. и Г. К.. На основание чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да 3 приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници, поради което с оглед отказа на А К. от наследството на П К. притежаваният от него дял следва да се разпредели между останалите наследници. Така М. К. е придобила 1/2+1/10+1/40, тоест общо 5/8, равняващо се на 10/16 от процесния апартамент; Т. К. е придобила 1/10+1/40, тоест общо 1/8 от процесния апартамент; С. К. е придобил 1/10+1/40, тоест общо 1/8 от процесния апартамент, а Г. К. е придобил 1/10+1/40, тоест общо 1/8 от процесния апартамент. След смъртта на Т. К., нейните законни наследници- Д. М. и А. Р., са наследници по 1/16 всеки от процесния апартамент.

Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия от 2016г. на „Т С“ ЕАД, приложими към процесния случай, при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал. 1, продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, продавачът открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна енергия – в случая наследодателят на ответниците- П К., неговите наследници, явяващи се съсобственици на процесния топлоснабден имот, могат по постигнато между тях писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях.

Клаузите на чл. 63 от ОУ са в съответствие и при зачитане на договорната свобода на страните, установена в чл. 9 ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на ВКС по т.дело № 2/2017г. Само в хипотезата при която от наследниците на починалия не е изявена изрична воля кой от тях да е страна по правоотношението, следва да намери приложение общото правило, установено в чл. 153, ал.

1 ЗЕ и в частност качество потребител да имат всички наследници на починалия потребител на топлинна енергия съобразно наследствените им дялове. В този смисъл и Решение № 700 от 24.01.2020г. по в.гр. дело № 13151/2018г. на СГС. В конкретния случай по делото е представена молба- декларация, подадено от М. К. от 19.04.2010г. за откриване на партида на нейно име за процесния имот, но по делото не са ангажирани никакви доказателства за постигнато споразумение между нея и другите съсобственици именно тя да е страна по договора за доставка на топлинна енергия, нито подобно споразумение да е депозирано в ищцовото дружество.

С оглед на което съдът приема, че доколкото всички съсобственици не са изразили воля М. К. да отговоря за задълженията за заплащане на топлинна енергия пред „Т С“ ЕАД, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и всеки от тях да отговаря спрямо притежаваните от него идеални части в съсобствеността. Евентуални споразумения между ответниците и обстоятелството кое лице фактически ползва имота са непротивопоставими 4 на ищцовото дружество, доколкото не е спазена предвидената в чл. 63, ал. 2 ОУ форма. В този смисъл следва да се посочи и че счетоводното отразяване в ищцовото дружество и при третото лице-помагач е ирелевантно по отношение на възникването на облигационно правоотношение между страните.

С оглед на което ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на процесния имот, респ. страни в облигационното правоотношение, съобразно притежаваните от тях квоти, както следва: 5/8 за М. К.; по 1/8 за С. и Г. К. и по 1/16 за Д. М. и А. Р..