Решение № 2955 от 12.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 2955 гр. Пловдив, 12.07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15801 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от

„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 против Н.Я.И., ЕГН: **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 240 вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 407,71 лв.- главница, дължима по Договор за потребителски кредит с номер ***, сключен на 07.04.2015 г. с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: *********, задълженията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 28.07.2016 г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 25.06.2018 г., сумата от 58,89 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от

15.07.2015 г. до 30.07.2015 г., сумата от 25,33 лв. – лихва за забава за периода от 15.07.2015 г. до 31.05.2018 г., сумата от 274,74 лв. – такси за периода от 15.07.2015 г. до 30.07.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10503 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, XIX-ти с-в.

Ищецът сочи, че на 07.04.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: ********* и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит с номер ***, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 500,00 лв., като последният се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 60 седмични погасителни вноски. Посочва се, че страните по облигационното правоотношение са договорили условията, при които следва да бъде погасен дълга. Твърди се, че на първа страница от договора подробно са описани дължимите лихви и такси, които кредитополучателят се е съгласил да заплати и които са свързани с обслужването на кредита, а именно: фиксирана лихва в размер на 98,62 лв. (б. „В“) и такса за оценка на досие в размер на 25,00 лв. (б.

„Б“). Сочи се, че в чл.25 от договора е уговорена допълнителна услуга „Кредит у дома“, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, за която услуга също се дължи такса в размер на 391,49 лв. (б. „Д“). В б. „З“ е уговорен размер на седмична вноска – 16,92 лв. и последна – 16,83 лв., като плащанията се дължат в ден понеделник (б. „Й“).

Сочи се, че първата вноска следва да бъде направена на 14.04.2015 г. Твърди се, че съгласно чл.27 от договора с подписването му кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер, от което следвало, че е налице изпълнение от страна на кредитора на договорните му задължения.

Твърди се, че ответната страна в производството не изпълнява всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 15.07.2015 г., вследствие на което длъжникът изпада в забава и му се начислява обезщетение за забава в размер на законна лихва. Сочи се, че крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 30.07.2015 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение – главницата, която е дължима, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на задължението. Дължи се и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси, съгласно условията на договора. Дължимо е също обезщетение за забава от момента на изпадането на длъжника в забава. На 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: ********* и ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: ********* е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който e прехвърлено вземането към ответника. Ищецът бил упълномощен от цедента „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: ********* да уведоми длъжницата Н.Я.И. за цесията. Сочи се, че в изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът изпраща писмено уведомление до длъжницата, но пратката с уведомлението се връща като непотърсена от адресата. Предивид това ищецът сочи, че в настоящото производство следва да се връчи уведомлението, приложено ведно с исковата молба. Сочи се практика на ВКС в този смисъл. Посочва се, че ищецът, в качеството на цесионер, предявява правата си се срещу ответника, който не изпълнява задълженията си по сключения с цедента договор за потребителски паричен кредит, като е подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д. № 10503/2018 г. по описа на ПРС, XIX-ти с-в., по което е издадена заповед за изпълнение, по която е постъпило в срок възражение от ответницата – длъжница, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски в настоящото и в заповедното производство.

Във връзка с Разпореждане на съда с № 93633 от 11.10.2018 г., V гр. с-в, на 07.11.2018 г. е постъпила уточнителна молба от ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********. С нея се прави уточнение, че ответникът е заплатил сума в размер на 269,20 лв.

Посочва се, че претендираната главница в размер на 407,71 лв. е формирана, като от общата главница в размер на 500 лв. са приспаднати съответната част на всяка правена вноска. Сочи се, че се прилага справка, изготвена от „Файненшъл България“ ЕООД, съдържаща подробен разплащателен план и разбивка по пера на задължението, както и извадка от финансовата система на заплатените от ответника суми по дата. Сочи се, че претендираните такси са сбор от такса за оценка на досие и такса за услуга кредит у дома. Обезщетението за забава е равно на законовата лихва и се начислява върху неизплатения остатък от главницата за посочения период.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез особен предтсвител адв. С.К., е депозирал писмен отговор. Оспорва основателността на исковата претенция. Посочва се, че по правило договорът за цесия е валидно сключен между страните, дори и ако липсва уведомяване за цесията, отправено до длъжника. Сочи се, че, за да може прехвърлянето да има действие по отношение на последния и същото да му бъде противопоставено, а и за да може новият кредитор да се афишира пред длъжника като такъв, то следва длъжникът да е уведомен за извършената цесия от предишния кредитор съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД. Ответникът посочва, че ищецът желае заедно с преписа от ИМ на длъжника да бъде изпратено и уведомлението за извършеното прехвърляне на вземането, като цитира практика на ВКС. Счита се, че принципно е възможно длъжникът да бъде уведомяван за цесията с ИМ, но това е факт от значение за спора, който се е осъществил след предявяване на иска. Твърди се, че ищецът в случая надхвърля посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди се, че издадената заповед за изпълнение представлява своеобразен отпечатък на действителното правно положение към момента на нейното издаване, или иначе казано - заявителят следва към онзи момент вече да е притежавал качеството на нов кредитор по отношение на длъжника, което няма как да се случи без съобщение за цесията на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Посочва се, че ако се приеме, че е възможно длъжника да бъде уведомен за цесията с ИМ с предмет иска по чл.422 от ГПК, то той би бил поставен в доста по-неизгодно положение, като се има предвид, че получава заповед за изпълнение на парично задължение в полза на лице, за което към този момент няма представа дали действително е негов кредитор. Счита се, че посочената практика би била релевантна в случая, ако заявлението беше подадено от стария кредитор, а прехвърлянето на вземането се е осъществило след този момент, като уведомяването на длъжника за прехвърлянето да се осъществи с връчването на ИМ по чл.422 от ГПК, за да може новият кредитор да осъществи активната си процесуална легитимация. Счита се, че ищцовото дружество не е притежавало качеството на нов кредитор по отношение на длъжницата по издадената заповед и същата не може да бъде уведомявана за цесията с иска по чл.422 от ГПК, тъй като прехвърлянето ще има действие по отношение на нея от деня на получаване на съобщението за извършването му в случай, че същото изхожда от стария кредитор. Счита се също така, че не е допустимо новият кредитор да извършва фактическото съобщаване за извършената цесия, дори когато старият кредитор го упълномощава за това.

Посочва се, че съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения. Същата за 2015 г. е в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта, което прави 10,1%, което значи, че ГПР е равен на 50,5%. Сочи се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочва се, че ищецът наименова сумата от 391,49 лв. като такса, но такса само по себе си означава равностойността на разходите, които са необходими за извършването на определена услуга. Твърди се, че в настоящия случай дори наименована като такса за услуга „кредит у дома“, търсената сума представлява не разноски, а възнаграждение, което така или иначе е разход по кредита. Счита се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК към сумата от 391,49 лв. трябва да се прибави и другата такса, която е в размер на 25,00 лв., така и сумата за лихвата, която е в размер на 98,62 лв., което прави общо 515,11 лв. Сочи се още, че макар да е наименована от ищеца като „лихва за забава“, то по естеството си същата представлява просто увеличената поради сбъдване на предвиденото в договора условие стойност на възнаградителна лихва, поради което сумата от 25,33 лв. следва да се прибави към ГПР, който ще възлезе на 540,44 лв. Сочи се, че посочената такса за услуга „кредит у дома“, както е описана от ищеца, представлява възнаграждение за домашното представяне на заетата сума и седмичното събиране на вноските, като в случая, тъй като кредитодателят е обявил кредита за предсрочно изискуем, се получава така, че търси да му се изпълни сума за възнаграждение за услуга, която реално не е предоставял. Твърди се, че ГПР в случая е далеч над законоустановения максимум, като съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузите, надвишаващи стойностите над посочените в чл.19, ал.4 от ЗПК са нищожни. Счита се, че клаузите в договора за потребителски кредит, уреждащи, че кредитора може да получава суми над ГПР са нищожни и не следва да предизвикват правно действие, респ. да бъдат основание за възникване на задължение по отношение на ответницата. Сочи се, че в условията на евентуалност – в случай, че съдът не приеме, че нищожността засяга цялата клауза, то казаното важи за претендирания размер над максимално допустимия размер на ГПР, като в този случай законът указва, че вече платеното, което е над максимално допустимия размер на ГПР, следва да се удържа при следващо плащане по кредита. Моли исковата претенция да се отхвърли.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото е прието ч.гр.д. № 10503/ 2018 г. по описа на ПРС, от което се установява, че на 25.06.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за главница и мораторна лихва.

Разпечатката съдържа 21 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e03c9884-c4f6-46c5-ba23-22d3babcce7b