Определение № 587 от 06.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 587 гр. В., 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500506 по описа за 2026 година

С определение с рег. № 462/28.08.2026 г., постановеното по гр.д. № 1157/2026 г. по описа на Районен съд - Б. е прекратено производството по гр.д. № 1157/2026 г. на Районен съд - Б. в частта му относно предявения иск с посочено пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК, чл. 26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, чл 19 ал.4 ЗПК.

Срещу определението е подадена частна жалба от В. В. Д. чрез адвокат А. А. М., с която се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение като излага следните съображения: Сочи се, че с депозираната искова молба бил предявен установителен иск на горепосочените основания и осъдителен иск на основание чл. 55 и 88 от ЗЗД срещу „***“ АД, ЕИК *********, и „***“ ЕООД,ЕИК *********.В Исковата молба бил изложил доводи за нищожност на Договор за паричен заем № 4714071 и Договор за предоставяне на гаранция № 4714071 , като се бил позовал на съдебната практика на ВКС и на СЕС. Счита, че правният интерес от предявяването на иск за нищожност на Договор за паричен заем № 4714071 е налице, тъй като ищецът имал качеството на потребител по смисъла на ЗПК, същият се ползвал със специална защита съгласно Директива 93/13/ЕИО на Съвета. В случая процесният договор съдържал неравноправни клаузи, които накърняват правното положение на ищеца. Вследствие на това В. В. Д. претърпял финансови загуби, поради което по делото бил предявен и осъдителен иск в условията на евентуалност, за който била изложена отново подробна аргументация и позоваване на практика на ВКС и СЕС. Съгласно утвърдената съдебна практика, правен интерес от предявяване на иск за нищожност на сделка бил налице винаги, когато тази сделка засяга или поставя в неяснота правното положение на лицето, което търси защита. След като законът допуска всеки да се позове на нищожността, то с още по голямо основание следвало да се приеме наличие на правен интерес у всяка от страните по сделката да иска съдебно установяване на нейната недействителност, когато целта е освобождаване от облигационна връзка, която не поражда правни последици .Поддържа се, че с оглед изложеното е налице правен интерес от страна на ищеца да предяви срещу „***“ АД, ЕИК *********, и „***“ ЕООД,ЕИК *********, установителен иск с пр. основание чл. 124 ал.1, от ГПК, чл. 26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл.11, ал.1, т.10, чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Определение с рег. № 462/28.08.2026 г., постановеното по гр.д. № 1157/2026 г. по описа на Районен съд - Б..

Претендират се на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски за държавна такса пред Окръжен съд В.. Претендира се на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА присъждане на адвокатско възнаграждение в производството пред Окръжен съд - В..

След като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. прие за установено от фактическа и правна страна следното :

1

Делото е образувано по предявена искова молба с два съединени иска - с посочено пр. основание чл. 124 ал.1 ГПК, чл. 26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, чл 19 ал.4 ЗПК и чл. 55 ЗЗД.

Районният съд е приел, че предявеният установителен иск с пр. осование чл. 124 ал.1 ГПК, вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД е недопустим и че производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част. Приел е, че предпоставка за допустимост на установителен иск - положителен или отрицателен е наличие на интерес /чл. 124, ал.1 ГПК/. За да е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на ищеца.Правният интерес при установителните искове е предпоставка, и то от категорията на абсолютните. За тази предпоставка съдът следи служебно. Съдът е приел,че процесния договор за кредит между ищеца и ответника е прекратен поради изпълнение. Изложил е мотиви, че исканото положително съдебно установяване на порочността на съответните договор за кредит, обосноваваща липсата на основание за извършени плащания, няма да осигури никаква правна защита на ищеца, тъй като няма да породи промяна в неговата правна сфера. За обосноваване на правния интерес не е достатъчно желанието да се внесе яснота между страните по фактите, пораждащи неоснователното обогатяване. Съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, което обосновава извод за липса на абсолютна предпоставка за допустимостта на производството по този иск, поради което с обжалваното определение е прекратил производството по гр.д. № 1157/2026 г. на Районен съд Б. в частта му относно предявения иск с посочено пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК, чл. 26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, чл 19 ал.4 ЗПК.

Окръжен съд-В. намира, че постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради следното:

Окръжен съд-В. не споделя извода на районния съд, че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, поради което производството по този иск е допустимо . Съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор е процесуално допустим.

Правният интерес от предявяването на иск за нищожност на сделка, респективно на нейна клауза, е налице винаги когато съответната сделка или клауза смущава правното положение на лицето, което търси съдебна защита. Разглеждането на така съединени искове по чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД е трайна практика на съдилищата, включително и на ВКС (напр. Решение № 72 от 2.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 686/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 50029 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2279/2022 г., I г.о., ГК, Определение № 628 от 10.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 597/2018 г., III г. о., ГК). Действително наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, а липсата и води до недопустимост на производството. Съгласно чл. 124 от ГПК правен интерес е налице, когато чрез съдебното установяване на едно право или правоотношение се цели отстраняване на правна несигурност, която засяга правната сфера на ищеца. В настоящия случай ищецът е страна по Договор за паричен заем № 4714071 и Договор за предоставяне на гаранция № 4714071 , поради което за него съществува правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо нищожността на процесния договор, респективно на включената в него неравноправна клауза за неустойка. Именно въз основа на тази клауза ответникът е получил без основание сумата от 315,91лв./161,52евро/, за чието връщане е предявен обусловен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Следователно изходът от установителния иск е пряко обусловящ за основателността на предявения осъдителен иск и за уреждането на отношенията между страните. Обстоятелството, че съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, не изключва правния интерес на страната да иска съдебно установяване на нищожността на договора. Ищецът притежава качеството на потребител по смисъла на ЗПК. След като законът допуска всяко лице да се позове на нищожността на сделка, на още по-голямо основание следва да се признае правен интерес от предявяване на иск от страна по правоотношението, която цели да се освободи от облигационна връзка, непораждаща правни последици, като това бъде установено по съдебен ред (така Определение № 362 от 09.06.2017 г. на ВКС по т. д. 1046/2017 г., I т.о.). Поради това съдът дължи произнасяне по предявената искова претенция.

За потребителя е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, включително когато същият е съединен с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми по договора (в този смисъл:

2

Определение № 1356 от 07.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1247/2023 г. на ОС - Пловдив, Определение № 401 от 18.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 250/2023 г. на ОС - Монтана, Определение № 2063 от 01.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1969/2023 г. на ОС - Пловдив). По разглеждания въпрос е налице и формирана съдебна практика на Съда на Европейския съюз-Решение на СЕС от 23.11.2023 г. по дело № С321/22.

По тези съображения ВдОс в настоящия състав приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо, второ и трето, вр. чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4714071 и Договор за предоставяне на гаранция № 4714071 е процесуално допустим. Налице е правен интерес от страна на В. В. Д. да предяви срещу „***“ АД, ЕИК *********, и „***“ ЕООД,ЕИК ********* установителен иск с пр. осн. чл. 124 ал.1, от ГПК, чл. 26 ал.1, предл. първо, втори и трето от ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл.11, ал.1, т.10, чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Определение с рег. №462/28.08.2026 г., постановеното по гр.д. № 1157/2026 г. по описа на РС Б., II - ри граждански състав, и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Искането за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно, Отговорността на страните за направените разноски е уредена в разпоредбите на чл.78, ал.1 – 11 ГПК. За да бъдат присъдени разноски на страните, е необходимо същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл.81 ГПК регламентира задължение на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, т.е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или решение по съществото на правния спор. В случая делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, т.е. не се касае за окончателен акт на съда.Освен изложеното ответната по жалба страна не е станала причина за настоящото производство.

Водим от горното, В.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 462 от 28.08.2026г. г., постановеното по гр.д. № 1157/2026 г. по описа на Районен съд - Б., с което е прекратено производството по делото в частта му относно предявения иск пр. осн. чл. 124 ал.1, от ГПК, чл. 26 ал.1 от ЗЗД, предл. първо, второ и трето, във вр. с чл. 22, чл.11, ал.1, т.10, чл. 19, ал.4 от ЗПК, като неправилно и незаконосъобразно.

ВРЪЩА гр.д. № 1157/2026 г. по описа на РС - Б., съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски, направено във въззивната частна жалба от В. В. Д., чрез адвокат А. М..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4