Решение № 449 от 31.05.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Сливен, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230103926 по описа за 2022 година

В исковата си молба Х. Д. В. излага, че на 18.02.2013г., въз основа на влязло в сила съдебно решение, бил издаден изпълнителен лист, за дължими от него на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ /НАП/ разноски в размер 2 701лв. Него тя образувала, през 2022г., в изпълнително дело, при частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, който предприел действия за принудителното събиране на сумата. В. обаче счита, че не я дължи, защото задължението му е погасено с изтекла в негова полза давност, тъй като от момента на издаване на листа до образуването му в изпълнително дело не са били предприемани действия от онези, визирани в нарочно тълкувателно решение на ВКС /№2 от 26.05.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/, способни да я прекъснат. Така изминал период от от пет и дори повече години, с изтичането на който задължението е погасено по давност.

В тази връзка ищеца цитира и друга съдебна практика- решение на ВКС, съгласно което вземането за разноски е не публично, а частно, държавно и поради това за него е приложима общата 5-годишна давност по ЗЗД.

С горните аргументи В. предявява иск съда с решение да приеме за установено, че не дължи на НАП въпросните 2701лв. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв..

В писменият отговор на процесуален представител на ответника иска е оспорен.

Доводът в тази насока е, че вземането не е погасено по давност. Признава, че изпълнителния лист е бил издаден през 2013г., но пък твърди, че е образуван в изпълнително дело, при вече 1 споменатия ЧСИ, още същата година, за което подал молба от 05.07.2013г. С това действие теклата до него момента давност била прекъсната, на осн.чл.116 б.“в“ от ЗЗД. След години, с постановление от 19.12.2019г. съдебния изпълнител прекратил, на осн.чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, производството по изпълнителното дело /№514/2013г./, но с молба на кредитора от 20.07.2022г. листа отново бил образуван в изпълнително дело.

В проведеното съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители – по пълномощие, като по същество се поддържат вече заетите в писмен вид позиции.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От едно от приложенията на исковата молба- документа, представляващ лист №3 от материалите по делото се установява, че на 18.02.2013г. от Административен съд-Бургас е издаден изп.лист /№46/ за осъждането на Хр.В. да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в общ размер 2 701лв.

От други приложения на исковата молба се установява, че листа е образуван в изп.дело по молба от 20.07.2022г.- изп.дело № 681/22г. на ЧСИ П.Г., в която са посочени различни изпълнителни способи за принудителното събиране на вземането- главно запори, но не само. За такъв запор върху вземания на мъжа от „Търговска банка Д“АД, е изпратено запорно съобщение от 02.09.2022г., но не е ясно кога то е достигнало до адресата си и какъв е бил неговия отговор.

От приложения на писмения отговор съда установява, че цитирания по-горе изп.лист е бил образуван в изпълнително дело още през 2013г., за което е подадена молба вх.№ 3558/ 05.07.2013г. при ЧСИ П.Г.. В нея е поискано налагането на запори и възбрани върху имуществото на длъжника-Хр.В.. С постановление от 19.12.2019г., връчено на взискателя на 06.01.2020г., видно от съобщението л.№ 24 от настоящото дело, съдебния изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело /514/2013г./, на осн.чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. В мотивировъчната му част е посочил, че причина е липсата на изпълнителни действия, поискани от взискателя след последното такова от 05.07.2013г.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск, който намира правното си основание в разпоредбите на чл.124 ал.1 и чл.439 ал.1 от ГПК.

Ищецът има правен интерес от него, защото цели да постигне съдебно решение, с което да бъде признато по отношение на негов кредитор, че не му дължи парична сума, защото задължението му е погасено по давност. То е за разноски, направени от кредитора, в 2 случая НАП, пред две съдебни инстанции. При събраните по делото доказателства съда го преценя за основателен. Така е, защото за съдията-докладчик е категорично ясно, че вземането, макар и на НАП, е частно, а не публично, държавно вземане. Съгласно чл.162 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, държавните и общинските вземания са публични и частни, като публични са изрично изброените, а всички извън тях- частни. Като такова то, за разлика от публичните, се погасява по реда на Закона за задълженията и договорите, а не по установения в ДОПК ред, съотв. и срок- чл.162 ал.2 от ДОПК и чл.269 ал.2 от АПК.

С чл.110 от ГПК е установен общ погасителен давностен срок и той е петгодишен, а в отклонение на него, като изключение- кратък, тригодишен. В случая няма основание да се прилага никое от изключенията, поради което се налага извода, че процесното задължение се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок. Първоначално погасителната давност е започнала да тече от датата, на която съдебното решение, въз основа на която е издаден листа, е влязло в сила. След това е била прекъсната, с подаването на молбата от кредитора до съдебен изпълнителен, вече издадения му изпълнителен лист да бъде образуван в изпълнително дело- изп.д.№ 514/2013г. по описа на ЧСИ П.Г.. Тя е от 05.07.2013г. и представлява действие, „способно“ да прекъсне теклата давност, тъй като отговаря на изискванията, поставени с т.10 от цитираното в исковата молба тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. С прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съдът с увереност счита, че след тази дата не са предприемани изпълнителни действия- тъй като в този смисъл са мотивите на ЧСИ в постановлението му от 19.12.2019г., а и защото този факт/липсата на такива действия, не бе оспорен, а още по-малко- опроверган, от ответника.

Поради това се налага извода, че още докато е било висящо производството по изд.№ 514/2013г. са били настъпили условията не само на т.н. перемпция, но и ефекта на погасителната давност, която е изтекла в полза на длъжника, настоящ ищец- защото крайния срок на тази давност е 06.07.2018г.

При тези съображения иска е основателен.

При този изход на делото на ищеца се следват, при това в пълен размер, сторените от него разноски по делото- чл.78 ал.1 от ГПК. Те са за заплатена държавна такса за образуването му- 108.40лв.; такса от 5лв. за издаването на обезпечителна заповед и възнаграждение на пълномощника му-адвокат. Своята квалифицирана/специализирана помощ адвоката е приел да окаже безплатно на клиента си, в усл. на чл. 38 от ЗАдв. Тъй като иска бива уважен, на адвоката на ищеца следва да се определи, от съда, възнаграждение, което ще бъде поставено в тежест на ответника. То, с оглед цената на иска и спазвайки правилото на чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., следва да е поне 419лв. Съдът го определя на 450лв.

С горните аргументи, Сливенски районен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , че Х. Д. В. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.Ст.Р. не дължи на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ-София, поради погасяване на задължението с изтекла в негова полза давност, сумата 2 701 лв. /две хиляди седемстотин и един лева/- юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, за която е издаден, на 18.02.2013г., от Административен съд Бургас, изпълнителен лист №46.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвоката, осъществил безплатно процесуално представителство и защита на ищеца Х. Д. В. с ЕГН ********** в настоящото делоадв.Ст.Р. от СлАК, в размер 450лв./четиристотин и петдесет лева/ и на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв. ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ-София да го заплати на адв.С. И. Р. от СлАК, последния с кантора на адрес:гр.Сливен, ул.“Г.С.Раковски“№1, офис 6.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ-София да заплати на Х.

Д. В. с ЕГН **********, на осн.чл.78 от ГПК, разноски по делото в размер 113.40лв. /сто и тринадасете лева и четиридесет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4