Решение № 386 от 09.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Плевен, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично засеД.е на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20264430201539 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 52 от 15.06.2026 г. издадено от К. на Община – Плевен, с което на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.

25, ал. 1, т. 1 и чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен за обществения ред и опазване на общинските и други имоти на територията на Община - Плевен на Д. Й. Т., с ЕГН: ********** от ггр. *******, ул.

************“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** е наложено административно наказание - Глоба в размер на 250 евро, за нарушение по чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен за обществения ред и опазване на общинските и други имоти на територията на Община - Плевен.

Жалбоподателят редовно призован се явява лично в съдебно засеД.е, като моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, тъй като не е извършил вмененото му нарушение, както и че не е уведомен от страна на полицейските служители, че ще му бъде съставен АУАН.

Ответната страна по жалбата К. на Община - Плевен, редовно призована, представлява се от В. Н. – Н. на Отдел „Правно и нормативно 1 обслужване“ в администрацията на Община – Плевен, който сочи, че не са допуснати процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН-а и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-мо дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА .

С акт за установяване на административно нарушение АД № 26091 от 26.02.2026 г. е било констатирано, че – цитат:

На 26.02.2026 г., около 00:40 часа, в гр. ******, ул. „************“ № **, вх. *, ап. **, Д. Й. Т. нарушаване на нощната тишина и спокойствието на околно живущите с аудиовизуална техника и тропане по тръбите след 22:00 часа в жилищната сграда, с което виновно е нарушил чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен.“

Категорично гореизложената фактическа обстановка съдът счита, че НЕ СЕ УСТАНОВЯВА от събраните в хода на проведеното съдебно следствие, както писмени, така и гласни доказателства.

От показанията на свидетеля А. Г. А. се установява, че е бил изпратен заедно с колегата си И. Н. на сигнал за нарушаване на среднощната тишина.

Достъп до входа са получили от лицето което е подало сигнала А. Н. Т..

Свидетелят А. заявява, че при пристигането си на адреса заедно с колегата си за извършване на проверка не се е чувало грубо нарушение на среднощната тишина, а се е чувала ЛЕКА СЛАБА МУЗИКА.

Актосъставителеят А. А. в показанията си пред съда и пред страните заявява, че въпреки направените констатации, че няма грубо нарушаване на среднощната тишина, заедно с колегата си И. Н. са позвънили на апартамента, който им е бил посочен от лицето подало сигнала за нарушение на среднощната тишина , за да предупредят собственика на имота.

Собственикът на имота, в случая жалбоподателят Д. Т. е приел от страна 2 на полицейските служители предупреждението, което те са му отправили за спазване на нощната тишина.

Впоследствие, след часове, полицейските служители са посетили повторен сигнал за нарушение на среднощната тишина на същия адрес. При пристигането им на място втория път, те са констатирали, че вече има пусната силна музика.

Актосъставителят А. заявява, в показанията си пред съда и пред страните, че поведението на жалбоподателя Д. Т. е било арогантно. Той им е бил заявил, че няма да спре музиката и е затвори входната врата на апартамента си, като спрямо тях обаче не е отправял обидни думи.

С оглед на развилите се действия, актосъставителят А. А. е пристъпил към съставянето на АУАН на жалбоподателя.

КАТЕГОРИЧНО в СЪДЕБНОТО ЗАСЕД.Е СЕ УСТАНОВИ , че актосъставителят А. НЕ Е ПОКАНИЛ НАДЛЕЖНО ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Т. ЗА СЪСТАВЯНЕ НА АУАН СЪОБРАЗНО ИЗИСКВАНИЯТА

ПОСОЧЕНИ В ЗАНН.

От показанията на свидетеля И. Н. отново се установява, че те като патрул са получили сигнал за нарушение на среднощната тишина, който той е посетил заедно с колегата си А. А..

При първото посещение на полицейския патрул, музиката не е била много силна, но се е чувала, тъй като това е било в късните часове на денонощието, според този свидетел.

Според него, около един-два часа по-късно, те са получили и повторен сигнал за същия адрес, отново за същото нарушение.

Пристигнали са на място и са позвънили на апартамента на жалобподателя, като са му обяснили, че ще бъде санкциониран, и ще му бъде съставен АУАН.

Жалбоподателят им е бил заявил, че нищо няма да подпише.

В показанията си дадени пред съда и пред страните свидетелят И. Н. заявява КАТЕГОРИЧНО, че АУАН-а в настоящия случай е съставен в отсъствието на жалбоподателя – което действие е грубо нарушение на разпоредбите на ЗАНН.

3

В АУАН-а, като свидетел на обстоятелството, че жалбоподателят отказва да подпише съставеният вече АУАН от страна на актосъставителя А. е посочен свидетеля А. Т. – лицето подало сигнала за нарушение на нощната тишина.

От показанията на свидетеля А. Н. Т. се установява, че той лично е подал сигнала срещу жалбоподателя Д. Т. за нарушение на среднощната тишина.

От показанията на свидетеля А. Т. /съдът ги кредитира изцяло и напълно/ се установява безспорно, че процесният АУАН е КАТЕГОРИЧНО съставен в отсъствие на нарушителя, т.е. нарушителят /жалбоподателят по делото Д. Т./ не е присъствал по време на фактическото съставяне на АУАН-а, което се е случило на междустълбищната площадка във входа и на практика жалбоподателят не е бил поканен от актосъставителя да присъства по време на съставяне на АУАН-а.

На изрично зададен въпрос от страна на жалбоподателя Д. Т. към свидетеля А. Т., последният заяви следното, цитат:

„Вие след като не сте присъствал на етажа, на какво точно сте свидетел?“

Свидетелят А. Т. заявява, цитат:

„Аз не съм присъствал на етажа непосредствено пред вратата на Д., но съм бил на стълбите, защото аз съм потърпевш в случая и искам да видя, какво се случва“

Впоследствие, при изрично зададен въпрос от представителя на К.а на Община – Плевен – В. Н., цитат: страна на

„Когато се случи това хлопане на вратата и отказа да подпишете акта, вие бяхте ли на площадката или бяхте долу пред апартамента си?“ Свидетелят А. Т. заявява, цитат:

„Аз бях на площадката с полицаите“.

В показанията си свидетелят А. Т. заявява, че не е видял дали му е даван АУАН-а за подпис от страна на полицейските служители на жалбоподателя, но твърди, че жалбоподателят е тръшнал вратата и е отказал да подпише акта.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че по безспорен начин се установи по време на провеждането на съдебното следсвтие, че акта за 4 установяване на административно нарушение /АУАН/ въз основа на който е издадено обжалваното процесно НП НЕ Е СЪСТАВЕН В ПРИСЪСТВИЕТО НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ, НИТО Е ВРЪЧЕН НА

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПО ПРЕДВИДЕНИЯ ЗА ТОВА РЕД В ЗАНН.

От показанията на свидетелите се установи по несъмнен начин, че актът не е съставен в присъствието на жалбоподателя, че съставянето му е започнало и приключило в отсъствието на жалбоподателя, като това обстоятелство не беше оспорено от никого в о.с.з..

ПРОЦЕДУРАТА ПО СЪСТАВЯНЕ И ПРЕДЯВЯВАНЕ НА АУАН Е

СТРОГО РЕГЛАМЕНТИРАНА В ЗАНН, СЪГЛАСНО ЧЛ.40 АЛ.1 ОТ

ЗАНН.

Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Така визираното нормативно изискване означава, че актът задължително трябва да се предяви на лицето, срещу което е съставен.

КАТЕГОРИЧНО в случая се установи, че съставянето на акта, самото оформление на акта като документ, е станало в отсъствие на жалбоподателя.

Анализът на горецитираната норма и установената съдебна практика от години води до единствения извод, че АУАН-а може да се предяви на едно лице само и единствено след като е завършен процесът по неговото оформяне, за да може лицето да се запознае в какво нарушение е обвинено, респективно и коя точно е нарушената от него законова норма.

Затова не може да се приеме за меродавно довода евентуално, че жалбоподателят видите ли бил запознат с нарушението преди дори съставянето на акта, поради което бил оформен документа като при отказ от получаването му от страна на жалбоподателя!!!

Едно подобно поведение на актосъставителя и свидетеля - негов колега, присъствал при установяване на нарушението, не може да бъде толерирано, тъй като представлява произволно тълкуване и грубо прилагане на императивните правни норми на ЗАНН.

КАТЕГОРИЧНО по този начин е нарушен и чл.43 ал.1 от ЗАНН, според който актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, 5 посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си!!!

Горното води до извода, че не само, че акта е съставен в отсъствие на лицето сочено за нарушител, но и фактическия състав по чл.43 ал.1 от ЗАНН не е изпълнен докрай, съгласно стриктното прилагане на закона.

ХИПОТЕЗАТА НА ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ОТКАЗ ПО ЧЛ.43 АЛ.2