Решение № 11 от 03.05.2023, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Т., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Административно наказателно дело № 20223250200089 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р. Д. С., ЕГН**********, с постоянен адрес:

*********, срещу

Наказателно постановление №22-0851-000963 от

18.07.2022г., издадено от И. В. Н. - Началник на група в ОДМВР Д., С-р Пътна полиция /СПП/Д., по силата на което за установени административни нарушения по чл.103 от ЗДвП; чл.147 ал. 1 от ЗДвП и чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания съответно: чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП - Глоба в размер на 100 лева и 3 месеца лишаване от правото да управлява МПС, на основание чл.181 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50лв., на основание чл.183 ал.1 т.1 ПР.1,2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.

Жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адв.Михаел Игнатов, чрез който поддържа жалбата си.

В жалбата си моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по отношение на описаните в него нарушения. Сочи нарушения на материалния закон и процесуалните правила, а именно, че не е уточнено мястото на извършване на нарушението, както и че не е извършил посочените нарушения.

Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява.

Актосъставителя свидетеля – Г. К. М. редовно призован се явява. По делото беше допуснат и свидетеля на извършване на нарушението и съставянето на АУАН Д. С. И..

По делото бяха представени и приети следните писмени доказателства: административно наказателната преписка по издадено НП №22-0851-000963 от 18.07.2022г. в оригинал, ведно със съдържащите се в нея: АУАН серия GA №630285/27.06.2022г -оригинал; писмо с рег.№355р-3846/29.06.2022г. – оригинал; възражение –в оригинал; докладна записка –оригинал; сведение – 1 оригинал; писмо с рег.№851000- 8316/18.07.2022г.-оригинал и справка картон на водач.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и наведените от страните доводи, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.06.2022 г. около 08:25 часа, в гр.Т. на ул.Тича полицейски автопатрул със служителите Г. К. М. и Д. С. И., изпълняващи своите функции, спрели за проверка лек автомобил. Свидетеля Д. С. И. започнал извършването на проверката. В този момент жалбоподателя се движел с автомобила си, АУДИ 80, ***** в посока градския парк на гр.Т.. Той забелязал, че в дясно имало спрян полицейски автомобил и полицай, който стоял с гръб по посоката му на движение. Забелязал, че в ляво на платното за движение имало спрян друг лек автомобил, на който другият полицай - свидетеля Г. К. М. извършвал проверка. Когато приближил към полицейският автомобил в срещуположна на движението на жалбоподателя посока, се движел товарен камион с ремарке. Жалбоподателя намалил, тъй като трудно щели да се разминат тежкотоварния автомобил и неговият предвид и спрения друг лек автомобил в ляво на платното за движение по посока на неговото движение.

Камионът също намалил, като и двамата водачи внимавали да оставят достатъчно странично разстояние за разминаването им. В момента на разминаването на двата автомобила, бил подаден сигнал от свидетеля Г. К. М. със стоп палка, който сигнал жалбоподателя не забелязал, поради насоченото му внимание за разминаването с товарния автомобил. Така жалбоподателя не преустановил движението си и продължил напред с автомобила си и се прибрал пред домът си където паркирал и се прибрал. Полицейските служители преустановили проверката на спрения друг лекотоварен автомобил с указание към водача, да се придвижи до полицейското управление в града за продължаване на неговата проверка, и с полицейският автомобил тръгнали да издирят автомобила и жалбоподателя, който според тях не се подчинил на подаден сигнал със стоп палка да преустанови движението си. Понеже забелязали по коя от уличките завил този автомобил, бързо го установили спрян пред един жилищен блок. Жалбоподателя го нямало в автомобила, поради което извършили проверка в масивите на МВР и установили името на водача и негов телефонен номер, както и че за автомобила нямало сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. Дежурният от КАТ при МВР Д. се обадил на жалбоподателя и му разпоредил да слезе пред автомобила си. Жалбоподателя Р. Д. С. слязъл пред автомобила си и на зададеният му първи въпрос защо не е спрял на подадения със стоп палка сигнал отговорил, че не е видял такъв подаден сигнал. Полицейските служители разпоредили на жалбоподателя да вземе СУМПС и документите на автомобила и да дойде до РУ – Т., но без автомобила.

Жалбоподателя С. отишъл пеш до РУ на МВР – Т., но не взел СУМПС и документите за автомобила. Там му бил съставен АУАН в който актосъставителя описал следните нарушения извършени от С.:

Като водач на автомобил, АУДИ 80, *****

1.

Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП;

2.

Не е представил ППС на технически преглед, с което виновно е 2 нарушил чл.147 ал. 1 от ЗДвП;

3.

Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП;

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателя направил възражение пред наказващият орган, като в него описал, че не е забелязал подаването на сигнал със стоп палка от страна на полицая и затова не е спрял. С възражението си жалбоподателя е оспорил само нарушението по чл.103 от ЗДвП.

На база АУАН, административно-наказващият орган началника на РУ Т. издал атакуваното наказателно постановление, като описал в него, че го съставя на база акта за установено административно нарушение и му наложил административни наказания за извършените нарушения както следва: за нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП - Глоба в размер на 100 лв. и 3 месеца лишаване от правото да управлява МПС; за нарушение по чл.147 ал. 1 от ЗДвП на основание чл.181 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50лв. и за нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, , на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.

Независимо от основанията за атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт, съдът прецени административнонаказателното производство изцяло, какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който препраща чл.84 от ЗАНН, при което установи следното:

Жалбата, като депозирана в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушение, касаещи цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

По нарушението по чл.103 от ЗДвП:

От разпитите на двамата свидетели полицаи се потвърждава фактическата обстановка по отношение на посоките на движение и разположението на ПТС, полицейския автомобил, спрян за проверка друг лек автомобил и преминаващ тежкотоварен автомобил в момента на подаването на сигнала със стоп палка. При така установените факти не може с категоричност да се определи дали жалбоподателя е видял подаденият сигнал с полицейска палка. Напълно е възможно при така установената фактическа обстановка, с оглед усложненото разминаване между товарния автомобил и автомобила на жалбоподателя, при спрян на платното за движение и трети автомобил, последният да е съсредоточил вниманието си върху това разминаване и да не е забелязал подадения от полицая сигнал. След като това не може да се изключи, като възможност да се е случило така, а от друга страна такова нарушение може да бъде извършено единствено при пряк умисъл от страна на нарушителя, съдът приема, че не е доказано по безспорен и категоричен начин извършване на това нарушение от жалбоподателя. Като последица от това съдът следва да отмени наказателното постановление в тази му част за това нарушение.

По нарушението по чл.147 ал. 1 от ЗДвП.

3

Не е представил ППС на технически преглед, с което виновно е нарушил чл.147 ал. 1 от ЗДвП,

Това нарушение съдът намира, че е безспорно установено. Безспорно е, че двамата свидетели по делото са видели жалбоподателя да управлява автомобила АУДИ 80, с рег. № *****. От направените справки са установили, че този автомобил не е представен за годишен технически преглед, поради което АНО правилно и законосъобразно в рамките на закона е наложил предвиденото в чл.181 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50лв. и в тази част атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По нарушението по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП:

Такова нарушение също е било извършено от жалбоподателя.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че за да е налице фактическият състав на това нарушение, а именно като водач на МПС не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, трябва това да е установено в момента на проверка при спиране на управлявания от нарушителя автомобил.

Както става ясно и безспорно от свидетелските показания на полицаите и от изнесеното в жалбата от жалбоподателя, последният е отишъл в РУ – Т. без автомобила си, но е безспорно и това, че полицейските служители са му разпоредили преди това да носи със себе си тези документи. След като не се отрича, че е управлявал в този ден автомобила си, и след като не е изпълнил разпореждането да се яви с посочените документи, то същия е осъществил това нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Предвид това съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди в тази му част.

С оглед на горните констатации и правни изводи, съдът счита че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, правилно е приложен и материалния закон, поради което атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в съответните му части, за нарушенията по чл.147 ал. 1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и съответно отменено в частта му за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, поради недоказаност на извършването му.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно Наказателно постановление №220851-000963 от 18.07.2022г., издадено от И. В. Н. - Началник на група в ОДМВР Д., С-р Пътна полиция /СПП/Д. в частта му, в която на Р. Д. С., ЕГН**********. с постоянен адрес: ********* за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание чл. чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено наказание - Глоба в размер на 100 лева и 3 месеца лишаване от правото да управлява МПС.

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателното постановление №22-0851-000963 от 18.07.2022г., издадено от И. В. Н. - Началник на група в ОДМВР Д., С-р Пътна полиция /СПП/Д., по силата на което за установени административни нарушения по чл.147 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.181 т.1 от ЗДвП му е наложена - глоба в размер на 50лв. и за нарушение по чл.100 ал.

4

1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Д. в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Т.: _______________________ 5