Решение № 466 от 10.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Варна, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110110106 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от А. Г. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, срещу „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за приемане на установено между страните, че Договор за потребителски паричен заем № * от 22.04.2025 г. е нищожен поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че на 22.04.2025 г. сключил Договор за потребителски паричен заем № * с „*“ ООД, въз основа на който му била отпусната в заем сума в размер на 300 лева при годишен лихвен процент от 2,5 % и годишен процент на разходите от 47,686 %.

Съгласно чл. 1, т. 5 от договора, била уговорена такса “експресно разглеждане“ в размер на 300 лева. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречието му с разпоредбите на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото същият не е на разбираем език и не съдържа посочване на ГПР по кредита и общата дължима сума, изчислена към момента на сключването му. Предвидената такса “експресно разглеждане“ представлявала разход, който следва да бъде включен в ГПР, съгласно пар. 1, т. 1 ДР ЗПК.

Сочи се, че получаването на кредита било обусловено от заплащане на таксата, като води до нееквивалентност на престациите и неоснователно обогатяване за кредитора.

Посочено е в исковата молба, че таксата “експресно разглеждане“ противоречи и на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съдържаща забрана за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

С оглед на изложените съображения, се иска уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, като в изпратената на ищеца документация били посочени всички дължими от него суми по кредита. Посочено е в отговора кои са платените от ищеца суми по договора.

Заявява се от ответника, че ГПР бил точно и ясно посочен в процесния договор и не 1 надвишавал законоустановения лимит, в съответствие с чл. 19 ЗПК. Сочи се, че заплащането на такса “експресно разглеждане“ не било свързано с усвояване на сумата по кредита и не е част от възнаградителната лихва, а същата била избираема опция за потребителя.

Възможността на кредитора да въвежда такси, извън стойността на заема, била предвидена в чл. 10а ЗПК и предвидена за допълнителни услуги.

Поради наведените доводи се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените за производството разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище се иска уважаване на предявения иск и присъждане на сторените за производството разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се оспорва предявения иск и се иска неговото отхвърляне като неоснователен.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че между страните в производството е сключен Договор за потребителски паричен заем № * от 22.04.2025 г., въз основа на който на ищеца била отпусната в заем сума в размер на 300 лева при годишен лихвен процент от 2,5 % и годишен процент на разходите от 47,686 %; че съгласно чл. 1, т. 5 от договора, е уговорена такса “експресно разглеждане“ в размер на 300 лева.

От представения и приет по делото Договор за потребителски кредит № * от 22.04.2025 г. се установява, че съгласно същия на ищеца е предоставена сумата от 300 лева, като е договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на 190 лева, в която се включват дължимата главница, лихва и такса експресно разглеждане. Общо дължимата сума по договора е 320,20 лева, като са уговорени годишен лихвен процент от 2,5 % и годишен процент на разходите от 47,686 %. В чл. 3, т. 5 от договора е отразена такса експресно разглеждане в размер на 300 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит, който е подписан в разрез с императивните правила за поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП.

Безспорно по делото се установява, че между „*“ ООД и А. Г. Г. е налице сключен Договор за потребителски кредит № * от 22.04.2025 г., съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 300 лева, като е договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на 190 лева, в която се включват дължимата главница, лихва и такса експресно разглеждане. Общо дължимата сума по договора е 320,20 лева, като са уговорени годишен лихвен процент от 2,5 % и годишен процент на разходите от 47,686 %. В чл. 3, т. 5 от договора е отразена такса експресно разглеждане в размер на 300 лева.

Не е спорно по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.

2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.

3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между страните договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и за неговата 2 валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 47,686 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно таксата за експресно разглеждане на заема. Последната е сигурен разход за потребителя, който разход е известен на кредитора към датата на сключване на договора за паричен заем и следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . С оглед характера на таксата за експресно разглеждане на заема по чл. 3.9 от договора за паричен заем се налага извода, че същата касае действия по усвояване на кредита за експресно разглеждане и изплащане на сумата по заема, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява събиране на такси и комисиони от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза, предвиждаща дължимост на такса за експресно разглеждане на заема, е да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата по кредита (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Изложените съображения налагат извода, че таксата за експресно разглеждане на кредита се явява разход по заема и е следвало да бъде включена в ГПР. Посочването на по- 3 нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната н а чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен ГПР в договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Липсата на този разход в договора за паричен заем при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор за паричен заем, на основание чл.

22 ЗПК (в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г. о.) .

С оглед на горното, предявения от ищеца иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора по предявения главен иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъдат присъдена сумата от 245,42 евро с включен ДДС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Доколкото с Определение № 12580/17.09.2025 г. ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25,56 евро.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Г. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, и „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * че Договор за потребителски паричен заем № * от 22.04.2025 г. е нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.