Решение № 701 от 20.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330119485 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът

Х.

Б.

С.,

ЕГН:

**********, от

************************************************, чрез пълномощник ЕАД К. Р., е предявил против „Неткредит” ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10, представлявано от ********** И. Х.- С., иск за връщане на сумата от 1 964 лева- неоснователно платена по нищожен договор за потребителски кредит № *********************/ 20.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 13.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност, се моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 524 лева- платена по недействителна клауза за неустойка по чл. 6 от договора.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 20.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *********************/ 20.06.2022 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 1 900 лева, на 12 месечни вноски, всяка от по 195 лева, при ГПР- 48, 67 % и месечен лихвен процент- 3, 36 %, както и неустойка при непредставяне на обезпечение (банкова гаранция) в размер на 1 524 лева, платима разсрочено с вноските по погасителния план. По кредита била погасена сума в общ размер на 3 864 лева, с което били надплатени 1 964 лева. Договорът обаче бил недействителен, като същият не отговарял на специалните изисквания по ЗПК, и на първо място били нарушени чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК. Не ставало ясно какви разходи са включени в ГПР, като неустойката не била част от него, а с 1 включването й кредитът се оскъпявал и така на потребителя не се давала точна информация за разходите му, защото в общата сума не фигурирала неустойката, като това било заблуждаващо. Нищожна била и неустойката по чл. 6 от договора, чийто размер бил прекомерен и тя нямала никаква обезщетителна функция, а само водела до скрито оскъпяване на кредита. С непредставянето на обезпечение за кредитора не настъпвали никакви вреди и така само се генерирала печалба за финансовата институция, която се обогатявала неоснователно. При недействителност на кредита, не се дължало нищо повече от главницата, поради което се иска връщане на надплатеното. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание пълномощникът поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, като искът се признава и се моли ищецът да представи банкова сметка за възстановяване на внесените му суми и дължимите разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на пълномощника на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № *********************/ 06.12.2018 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 1 900 лева, при следните условия: вноски- 12 месечни, с краен падеж- 21.06.2023 г., при фиксиран месечен лихвен процент- 3, 63 % (ГЛП- 40, 32 %) и годишен процент на разходите- 48, 67 %, с общ размер на всички плащания- 2 340 лева. Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция в размер на 1 524 лева, платима разсрочено.

Като писмени доказателства са приети договорът за кредит и погасителния план към него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

С отговора ответникът признава, че неустойката по процесния кредит е недължима и платеното по нея подлежи на връщане, на основание чл. 23 от ЗПК, според която норма при недействителност на кредита се дължи единствено връщане на заемната сума. Доколкото няма спор между страните по въпроса за размера на платените суми над главницата, в тази връзка е поискано и решение при признание на иска. При това положение не е необходимо въобще да се излагат никакви други съображения по същество, доколкото се явява безпредметно да се аргументират обстоятелства, по които страните не спорят. Така с решението следва да се осъди ответникът да върне на ищеца сумата от 1 964 лева, като получена без основание, какъвто диспозитив ще бъде постановен.

По въпроса за разноските по делото, предвид нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, която предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и 2 двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така. Като е получил плащане, за нещо, което не му се следва, защото клаузата за неустойка по договора е нищожна и по нея не се дължи изпълнение от потребителя, кредиторът е дал повод за завеждане на подобно дело, доколкото на длъжника се дължи връщане на недължимо платеното и същият по съдебен ред търси защита на правата си. Затова в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест.

По смисъла на чл. 78 ал. 1 от ГПК и доколкото искът е уважен, като законна последица от изхода на делото, за всички разноски в процеса, направени от ищеца, отговорен остава ответникът. Разноски се претендират от ищеца, той е представил списък за тях по чл. 80 от ГПК, както и доказателства, че такива са направени- внесена държавна такса в размер на 78, 56 лева. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от ЕАД К. Р., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което независимо от цената на иска тук, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора, признанието, а и вече трайно установената практика по подобни потребителски спорове, както и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, следва да бъде изчислен съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т.

1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 480 лева с ДДС (вр. § 2а от ДР на Наредбата, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС). Сумата следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Неткредит” ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10, представлявано от ********** И. Х.- С., да заплати на

Х.

Б.

С.,

ЕГН:

**********, от

************************************************, сумата в размер на 1 964 (хиляда деветстотин шестдесет и четири) лева- неоснователно платена над главницата по нищожен договор за потребителски кредит № *********************/ 20.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 13.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Неткредит” ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10, представлявано от ********** И. Х.- С., да заплати на

Х.

Б.

С.,

ЕГН:

**********, от

3

************************************************, направените разноски по делотовнесена държавна такса в размер на 78, 56 (седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) лева.

ОСЪЖДА „Неткредит” ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10, представлявано от ********** И. Х.- С., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „К. П. Р.“ БУЛСТАТ: 177503467, със съдебен адрес: *******************************, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Х. Б. С., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4