Определение № 1167 от 22.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1167 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500901 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 248, ал.3, изречение второ от ГПК.

Обжалвано е Определение № 2269/17.02.2025г. постановено по гр. д. № 2113/24г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХIV-ти гр. с., с което се оставя без уважение молбата на адв. Б.“, за изменение в частта за разноските на Решетие № 4522/15.11.2024г. по делото.

Частният жалбоподател адвокат Б.“ моли съда да отмени определението на районния съд по съображения изложени в жалбата и уважи молбата за изменение на решението в частта му за разноските, като се увеличи размера на възнаграждението му до размера от 400лв.

Другата страна „Кредисимо“ ЕАД счита молбата за изменение на решението в частта му за разноските за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Съдът е уважил иск за заплащане на възнаградителн.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази интересът от водене на настоящето дело, който възлиза на 406.64лв., както и невисоката степен на фактическа и правна сложност на делото, по чийто предмет има и формирана устойчива съдебна практика.

В частната жалба се посочени пет вида дейности, които е извършил процесуалният представител за водене на делото, като четири от тях, без тази по т.2 (изготвяне на искова молба) не са абсолютно задължителни да бъдат осъществени от 1 процесуалния представител с оглед защитата на страната, която е представлявана, а друга част по своята същност имат характер на юридически разговори (например т.5 запознаване с постановения съдебен акт и неговите правни последици) , поради което не биха могли да обосноват определянето на по – високо адвокатско възнаграждение.

Изложеното дотук, преценено с постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., където е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, налага извода, че в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.2 ал.5 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

При така направения извод определеният от районния съд размер на адвокатско възнаграждение не следва да се променя.

До същия правен извод е достигнал и районният съд, поради което частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №11901/28.05.25г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд, подадена от адвокат Д. Г. Б. с адрес гр.

***** против Определение № 2269/17.02.2025г. постановено по гр. д. № 2113/24г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХIV-ти гр. с., с което се оставя без уважение молбата на адв. Б.“, за изменение в частта за разноските на Решетие № 4522/15.11.2024г. по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3