Решение № 21349 от 27.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21349 гр. С., 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20221110150357 по описа за 2022 година

Предявени са следните искове от П. П. М., ЕГН: **********, адрес: гр.

Н. И., община С., ул. „О.“ № 38А, срещу „В. БГ“, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54: по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клауза относно такса за бързо разглеждане по договор за кредит № *******/17.07.2020 г.; по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 206,31 лв., недължимо платена във връзка с клаузата относно такса за бързо разглеждане, ведно със законната лихва върху главницата от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните (ответникът е с предходно наименование „****“ ЕООД до 21.03.2022 г.) е сключен договор за кредит № *******/17.07.2020 г., по силата на който му бил отпуснат заем от 1 000 лв., при ГПР 49,70%, ГЛП 40,99 % и срок на кредита от 30 дни. Сочи, че погасил изцяло кредита с плащането на 1 000,00 лв. - главница, 33,69 лв. – лихва и 206,31 лв. – такса за бързо разглеждане, като клаузата, в която е уговорена същата такса, е нищожна на следните основания: чл. 10а ЗПК – услугата „такса бързо разглеждане“ представлява дейност по усвояване и управление на кредита; чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – процесната клауза накърнява добрите нрави поради явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, тъй като процесната такса представлява допълнителна сума в размер на почти ¼ от общия отпуснат кредит;

1 чл. 143, ал. 1 ЗЗП – клаузата е неравноправна, тъй като таксата е във вреда на потребителя, необосновано висока е и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните; чл. 146 ЗЗП – клаузата не е уговорена индивидуално, тъй като е част от предварително бланкетно изготвени условия за отпускане на кредити; чл. 19, ал. 4 ЗПК – нарушен е законово предвиденият размер на ГПР и е налице заобикаляне на закона.

В срока по чл. 131 ГПК „В. БГ“ ЕООД оспорва допустимостта и основателността на исковете по подробно изложени съображения.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.07.2020 г. между страните е сключен договор за кредит № *******/17.07.2020 г., по силата на който ответникът, в качеството на кредитор, се е задължил да предостави на ищцата, в качеството на кредитополучател, сумата от 1000 лв., която следвало да бъде върната с еднократно плащане в срок до 16.08.2020 г.

В същия срок кредитополучателят се задължил да заплати такса „експресно разглеждане“ в размер на 206,31 лв. Договорът е сключен при ГЛП в размер на 40,99 %, ГПР в размер на 49,70 % , а общо дължимата по кредита сума възлиза на 1 240,00 лв.

Съгласно чл. 2.2. от раздел 2 „Одобряване на кредита“ от договора, кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя. Посочено е, че експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до петнадесет минути от изпращането му, като услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаване на искането за отпускане на кредит.

По делото е прието заключение на допусната съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че сумата в размер на 1 000 лв. е била усвоена изцяло от ищцата на 17.07.2023 г. Установява се, че общата сума, заплатена от ищцата в полза на ответника, във връзка с предоставения кредит е в размер на 1243,00 лв. От тях е погасена главница в размер на 1 000,00 лв., договорна лихва в размер на 33,69 лв., наказателна такса в размер на 2,04 лв. и такса „експресно разглеждане“ в размер на 206,31 лв. Вещото лице е изчислило, че ако в ГПР бъде включена и сумата от 206,31 лв., представляваща такса „експресно разглеждане“, то размерът на ГПР по кредита би бил 1269,70 %.

При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , 2 като в тежест на ищеца е да докаже сключването между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и извършено плащане на процесната сума в полза на ответника на основание процесната клауза по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже, че процесният договор съдържа валидни и равноправни клаузи, както и своите възражения по иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така извършеното плащане по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, каквито в случая не са налице.

В конкрения слуачай, според договора експресното на кандидатурата гарантира получаване на отговор на искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му, като услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаване на искането за отпускане на кредит.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за експресно разглеждане следва да се квалифицира като такса за действия, свързани с усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по отпускане на кредита и като такива не могат да бъдат събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Не може да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от 3 служители на ответното дружество не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, разходите се покриват с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а ЗПК (които урежда такси за други услуги).

Следователно клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в процесния договор за кредит, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.

Предвид изложеното може да се направи извод, че възнаграждението за експресно разглеждане на документи, без значение как е именувано от кредитора, в случая представлява възнаграждение за отпуснатия кредит – възнаградителна лихва, приход за кредитора. Следователно тази такса съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо с уговарянето се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 тези клаузи са нищожни. Видно от представения по делото договор за кредит посоченият в него ГПР е в размер на 49,70 %. От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо заплатената от ищцата сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.

19, ал. 2 ЗПК, действителният размер на ГПР възлиза на 1269,70 %, т. е. същият надвишава допустимия от петкратен размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Целта на посочената договорна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит е именно да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата по договора (т. нар. скрита възнаградителна лихва). При сключване на процесния договор за кредит безспорно е налице посочената хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да заплати на заемодателя такса, която не е взета предвид при изчисляване на посочения в договора годишенпроцент на разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, изразяващ общите разходи по кредита и определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Действителният размер на ГПР (1269,70%), значително надвишава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК (50%), което очевидно е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите, като не е включил таксата за експресно разглеждане в ГПР.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.

Предвид горното, настоящият състав на съда намира, че при сключването на 4 процесния договор за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. В този смисъл клаузата за експресно разглеждане на документите е уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което същата е нищожна.

Настоящият съдебен състав счита, че уговорената в договора такса „експресно разглеждане“ на кандидатура за кредит или допълнителен кредит съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК . Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.