Решение № 270 от 15.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000323 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №135/30.12.2024г., постановено по търг.д. №201/2022г. по описа на окръжен съд Пазарджик, „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК 121265277 е осъдено да заплати на С. В. И., ЕГН ********** и Я. А. Д., ЕГН ********** сумата в размер на по 66 667лв. за всеки един от тях, предявени като частични искове от по 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на сина им А.Я.И. от ПТП от 03.06.2022г., ведно със законната лихва за забава от 12.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлени са предявените искове от ищците С. В. И., ЕГН ********** и Я. А. Д., ЕГН:********** против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК 121265277 за разликата над 66 667лв. до пълния претендиран размер на сумата от по 120 000лв., предявени като частични искове от по 200 000лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за 1 претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на сина им А.Я.И. от ПТП от 03.06.2022г., ведно със законните лихви за забава считано от 12.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК121265277 е осъдено да заплати на адв.П. К. от САК при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата в р-р на от 5 983лв. - адв.възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

С. В. И. с ЕГН ********** и Я. А. Д. с ЕГН *** са осъдени да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК 121265277 сумата в р-р на 5 060лв. - адв.възнаграждение на адв.Н. Ш. от ПАК , и сумата в р-р на 150лв. разноски по делото -депозит за САТЕ.

„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК 121265277 е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - Пазарджик държавна такса върху присъдените обезщетения в размер на в р-р на 2 667лв. и сумата в р-р на 2 242,51лв. - депозити за в.л., както и на основание чл.11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С определение №108/05.03.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е изменено решение №135/30.12.2024г. в частта за разноските, като С. В.

И. и Я. А. Д. са осъдени да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД разноски в размер на 6 746,62лв. – адв. възнаграждение с ДДС, а „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв. П. К., на осн. чл.38 ал.2 от ЗА адв. възнаграждение по 7 183,03лв., с ДДС за оказаното безплатно процесуално представителство по двата иска.

С решение №58/08.05.2025г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №135/30.12.2024г., като са отхвърлени акцесорните претенции за законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за периода 10.06.2022г. до 11.11.2022г.

Решение

№135/30.12.2024г. е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство С. В. И. и Я. А. Д.. Въззивната жалба е само срещу тази част от решението, с която е присъдена законната лихва върху обезщетенията, смитано от 12.11.2022г. Жалбоподателите считат, че законната лихва се дължи считано от 10.06.2022г. Изложени са оплаквания и 2 съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което законната лихва върху присъдените обезщетения да се присъди считано от 10.06.2022г., евентуално – от 11.07.2022г. Претендира се адвокатски възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, с който подадената от С. В. И. и Я. А. Д. въззивна жалба се оспорва.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство – „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД. Въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.

На първо място се възразява срещу приетото от съда виновно поведение на застрахования при жалбоподателя водач – А.С.. В тази насока са коментирани депозираните по делото доказателства – гласни такива на свидетел – очевидец на ПТП, както и заключенията от изготвените по делото съдебноавтотехнически експертизи, като се твърди, че в случая не е спорно, че възникналата опасност за водача на застрахования автомобил е била внезапна и изненадваща и нейното проявление е било в опасната зона за спиране на лекия автомобил и в случая се касае за случайно деяние. Евентуално са развити съображения и оплаквания за прекомерност на определеното обезщетение и за възприета от първостепенния съд занижена степен на съпричиняване от страна на пострадалия. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете за обезщетение за неимуществени вреди да бъдат отхвърлени изцяло. Евентуално се иска, в случай че се приеме наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, да бъдат отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над по 24 000 да по 66 667лв. Претендират се сторените по делото разноски.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещните страни – С. В. И. и Я. А. Д., тази въззивна жалба се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.

3

С въззивните жалби и постъпилите отговори на същите не се предявяват доказателствени искания.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищците в първоинстанционното производство – С. В. И. и Я. А. Д., са изложили следните фактически твърдения, свеждащи се до претенции по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 03.06.2022г., около 21:50ч., по път 1-8, км. 186+000, в посока към гр. Пазарджик, се е движел л.а. марка и модел „Ауди А6“ с рег. № ***, управляван от А.С.С.. Водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал пешеходеца А.Я.И.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на А.И., който е син на ищците. Ищците се позовават на образувано по случая ДП №455/2022г. на РУ Пазарджик, пр.пр. №1482/2022г. на ОП- Пазарджик.

Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения между ищците и починалия им син А.И.. Между родители и син съществувала силна връзка, уважение и взаимна обич. Вследствие смъртта на А. в живота на ищците настъпили негативни промени.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор по застраховка Гражданска отговорност по отношение на л.а. марка и модел „Ауди А6“ с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица №BG/23/121002181641 със срок на валидност от 30.07.2021г. до 29.07.2022г.

На 11.07.2022г. Ищците предявили застрахователна претенция пред ответника, към която са приложили всички документи. По случая е заведена щета №0411-200-0006-2022г., по която застрахователят в законоустановения 4 срок не е предложил за плащане обезщетение.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение в размер на по 120 000лв. /след допуснато увеличение в ОСЗ от 02.12.2024г./, частични искове от по 200 000лв. за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им А.Я.И., ведно със законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 10.06.2022г. - датата на която изтича срокът по чл.429 ал.3 от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД е оспорил така предявените искове за неимуществени вреди. Относимите към въззивното производство възражения по основателността им, с оглед предметните предели на въззивната жалба, се свеждат до липсата на вина у водача на застрахованото при ответника МПС, прекомерност на претендираното обезщетение, наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в по-висока степен от възприетата от първоинстанционния съд.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното 5 дружество по отношение на л.а. марка и модел „Ауди А6“ с рег. № *** застрахователна полица №BG/23/121002181641 със срок на валидност от 30.07.2021г. до 29.07.2022г. Не е спорен и фактът, че вследствие настъпило на 03.06.2022г. ПТП е починал А.И. – син на ищците. Безспорно загубата – смъртта на сродник – син, какъвто е починалият за ищците, води до изключително негативни изживявания, обективно осъществяващи признаците на правното понятие „неимуществени вреди“.

С оглед предметните предели на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник и основно въведеното възражение, че не е установено извършено виновно противоправно деяние от застрахования при ответното дружество водач, то основният спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е налице ли е един от кумулативните елементи на непозволеното увреждане, пораждащ основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно – тези вреди да са причинени виновно от водача на л.а. марка и модел „Ауди А6“ с рег. № *** – А.С.С. и наличие на причинна връзка между противоправно негово поведение и причинената вреда, поради което на първо място следва да се пристъпи към преценка основателността на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник и впоследствие – към въззивната жалба на жалбоподателите - ищци.

За изясняване и отговор на този основен въпрос, при първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства – показания на свидетел – очевидец на ПТП – Г.К.; допуснати са и са приети заключения от съдебноавтотехническа експертиза, допълнителна и тройна такава. И трите експертизи коректно и по идентичен начин възпроизвеждат фактическата обстановка при настъпване на ПТП, обективираща механизма на същото, а именно: На 03.06.2022г. в тъмната част /около 22ч./ на денонощието автомобил марка „Ауди “ модел „А6“ с рег.№***, управляван от А.С.С., се движи по път 1-8 в извън населено място в посока от с. З. към гр.