Решение № 64 от 01.06.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. ******, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря E.K.A. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20253130200585 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Х. С. Х. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №25-0324-000573/29.08.2025 г., издадено от Началник Група, РУ – ****** към ОД на МВР-гр.****** с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, с аргумент за допуснати пороци при съставяне на АУАН непозволяващи да се установи извършването на твърдяното нарушение, като се оспорва изцяло отразената в НП фактическа обстановка и направените констатации. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. В хода и по реда на съдебните прения се релевират и допълнителни доводи в подкрепа на изложеното, а именно – липсата на извършена проверка във връзка с направеното при депозиране на възраженията срещу акта искане, значително разминаване в описаната в АУАН, съотв.НП и установената пред съда фактическа обстановка, неангажиране на доказателства съобразно посоченото в НП и в частност – запис от боди камерите на полицейските служители при проверката, некомпетентност на същите, както за извършване на проверки по ЗДвП, а така и за съставяне на АУАН, а и на издалият НП. С оглед изложените възражения се иска отмяна на обжалваното пред съда НП.

Въззиваемата страна както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП******, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на 1 съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Н а 22.06.2025 г. св. П. П. – полицай ООР в Р У ******, ПУ-гр.******, заедно с колегата си – св.С. били назначени в наряд със служебен автомобил „Шкода“ с рег № ****** за времето от 08,00 ч. до 22,00 ч. Същите осъществявали контрол на пътното движение, като за целта се позиционирали на кръстовището между път ****** и ******. Около 15,20 ч. свидетелите забелязали, че по път ****** в посока от с.******, към тях се приближава мотоциклет Хонда ЦБР 600РР с рег № ******. Решили да извършат рутинна проверка на същия, предвид и което св.П. излязъл от служебния автомобил, който бил паркиран в обособено уширение преди кръстовището , насочил се към осовата линия на пътното платно и подал сигнал със СТОП палка на водача, който не изпълнил разпореждането и продължил движението си без да намали напред към с.******. След извършена проверка било установено, че собственик на мотоциклета е въззивника Х., като на същия бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП. В акта било вписано, че същият има възражение, каквото и било депозирано в законоустановения срок с оспорване на описаната фактическа обстановка довело до невъзможност за същия да разбере за какво нарушение е обвинен.

Извършената проверка по същото не констатирала основателност на посоченото и било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което, изцяло възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка и правна квалификация, като на жалбоподателя, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели са еднопосочни, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, относно мястото, времето, извършените от същите действия по отношение водача на мотоциклета, подаването на сигнал за спиране от полицейския служител П. със СТОП палка и последвалото неспиране на мотора управляван от установения в последствие жалбоподател, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Всъщност спор по отношение факта, че въззивникът се е движил на път ****** с управлявания от него мотор и не е спрял няма – спорът по фактите е с твърдение, че причината за това е обстоятелството че не ги е забелязал и още повече възприел подаване на сигнал от тяхна страна, като едва след извършване на завой с периферното си зрение е констатарил че същите разговарят пред полицейския автомобил. Останалите свързани с това възражения касаещи посоченото в НП, а именно – посоката на последващо движение и наличието на записи от боди-камери, каквито не се представиха, са факти които не са съставомерни, съобразно нарушението за което е санкциониран въззивника, Същите имат отношение към описание на 2 фактическата обстановка, но не и към елементи от обективния състав на нарушението, поради и което и не се отразяват на конкретният му състав. По отношение на последващата посока на движение, съдът намира за установена същата такава каквато е описана в НП, в представените по преписката документи и видно от показанията на св.П., като същите не се разколебават от посоченото от св.С., доколкото същият заяви че не е сигурен за същата и мисли, че неспрелият на сигнала водач е направил завой, което намира своето логично обяснение с изминалия период от време от извършената проверка.

Всъщност в случая е изцяло ирелевантно последвалата посока на движение на мотоциклетиста, доколкото и обстоятелството дали водачът изобщо не е възприел подадения сигнал или е възприел същия, но е решил да не спре, е от значение единствено за формата на вината, но не и за съставомерността на административното нарушение, защото съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто настоящият безспорно не е.

Разпитаните по делото свидетели –очевидци, подробно описват обстоятелствата, свързани с установяване на управлявания от въззивника мотоциклет и конкретните предприети действия по неговото спиране, като и двамата са категорични, че сигналът е подаден по начин, даващ възможност за възприемането му от водача, но въпреки това той не е спрял, а е продължил движението си. Посоченото от тях се установява и видно от всички приложени по делото писмени доказателства, както по административната преписка – докладни, справки, а така и събрани от съдебното следствие, предвид и което липсата в случая на съхранени, респ.предоставени записи от АНО не води до твърдяния доказателствен дефицит.

Ето защо и съдът намира, че Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН и същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Противно на твърдяното, в обстоятелствената част на АУАН и НП, осъщественото от въззивника противоправно деяние е описано достатъчно пълно, точно и ясно - с посочване на датата и обстоятелствата, при които е извършено, поради което са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В съответствие с чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН в акта и в издаденото въз основа на него НП се съдържа посочване на виновно нарушената законова разпоредба – чл. 103 ЗДвП. Тази норма въвежда императивно задължение за водачите на превозни средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания.

По делото с категоричност се установява, че на инкриминираната дата и място въззивникът е управлявал описаното в акта и в НП превозно средство, което налага извод, че същият е надлежен адресат на разпореждане, дадено по реда на чл. 103 от ЗДвП, инициирано от орган за контрол и регулиране на движението. Длъжностните лица, които попадат в тази категория и които имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за 3 пътищата, биват определяни от министъра на вътрешните работи. В този смисъл е правилото на чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. В настоящия казус полицейският служител П. попада в категорията лица по чл. 165, ал. 2, т.

1 от цитирания нормативен акт. Действително, същият е служител на МВР на длъжност полицейски инспектор в РУ-******* към ОД на МВР-****** . Това обстоятелство обаче не изключва възможността въззивникът да бъде адресат на визираното в чл. 103 от ЗДвП задължение, стига то да е инициирано от надлежен контролен орган, с признатата му възможност да извършва проверовъчна дейност по спазването на закона. Противен извод би противоречал на смисъла на закона. Видно от приобщените по делото доказателства и намиращи се между кориците на делото, се установява, че министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 812з-1632 от 02.12.2021 г. относно определяне на контролните служби по спазване на ЗДвП и определяне на длъжности лица от МВР с правомощие да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателно постановления и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, като в нея са посочени полицейските и младши полицейските инспектори в районните поделения. На основание на тази заповед е издадена и Заповед № з365374/20.01.2022 г. и Заповед № з365-4247/30.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – ****** и с която са определени списъци на полицейските служители от РУ-******, които са оправомощени да да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. Сред служителите в РУ – ****** изрично фигурират актосъставителят М. П. , а и свидетелят П. П. подал сигнал с палка на водача при направения опит същият да бъде спрян за проверка. Горните обстоятелства сочат с категоричност, че този служител попада несъмнено в категорията лица по чл.

165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като същият е бил оправомощен да изиска от водача поведение, съобразено с правилото на чл. 103 от нормативния акт.

Неизпълнението от страна на водача на МПС да спре при подаден му ясен и по надлежния ред сигнал за спиране от полицейски служител, каквато е настоящата хипотеза, е неизпълнение на задължението по чл. 103 от ЗДвП, и същото е обвързано със санкцията на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, поради което съставлява и административно нарушение, за което предвидено е налагането на две административни наказания в кумулация.

Въззивникът при подаден му сигнал за спиране от униформен полицейски служител не е спрял, не се е подчинил, а е продължил движението, с което виновно е осъществил вмененото му нарушение, за което правилно е била ангажирана отговорността му по реда на ЗДвП.

Приложената санкционна норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП/ към датата на нарушението/ предвижда налагането на наказание Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и Глоба от 50 до 200 лв. за конкретното нарушение. Според настоящия състав правилно административно-наказващият орган е наложил наказания в размер между минималния и средния такъв, доколкото се касае за деяние с висока степен на обществена опасност и за поредно нарушението за жалбоподателя, на който са били налагани и предходни санкции по ЗДвП, които очевидно не са постигнали целения предупредителен и поправителен ефект.

Разпечатката съдържа 22 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0380ff4-005e-478a-8dd6-c372277a626b