Решение № 1356 от 26.09.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. Русе, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520102701 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 твърди, че на 09.01.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД, като кредитор и Н. М. К. като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит с № ***********. Размерът на предоставения с този договор кредит бил 1000,00 лв. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 10.07.2021 г., на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 190 лв., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,21 %.

Заявява, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, 1 изискуема по закон. Дори и съдът да не приемел, че договорът не е сключен по електронен път, то следвало да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди, че ответникът Н. М. К., ЕГН ********** не е изпълнил в срокзадълженията си по договора за кредит.

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Твърди, че ответникът Н. М. К. не е изпълнил в срок задълженията си по договора до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като останало да дължи главница в размер на 1000 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401,64 лв. за периода от 09.01.2020 г. до 10.07.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 356,79 лв. за период от 10.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението. Твърди, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Предвид това по негово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № *********** г. по описа на РСРусе. Съдът бил уважил претенцията по образуваното дело и издал заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на ГПК. Ищцовото дружество получило съобщение с указание, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата в общ размер от 1758,43 лв., присъдена в издадената срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***********г. по описа на Районен съд 2

Русе, формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401,64 лв. за периода от 09.01.2020 г. до 10.07.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 356,79 лв. за период от 10.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда -31.01.2025 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения по основание и по размер. Оспорва твърденията изложени в исковата молба.

На първо място заявява, че искът е неоснователен поради това, че липсват доказателства представения по делото договора за паричен кредит ***********/09.01.2020 г. да е сключен между страните, с посочените в него параметри, по реда на ЗПФУР. В тази връзка заявява, че не били представени доказателства ответника да е изпращал ел. съобщения, които да са достигнали до ищеца във връзка с претендираното облигационно правоотношение, така, както изисква разпоредбата на чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР. Освен това заявява, че за електроните изявления, каквито се твърдяло, че са налице в процесния случай, приложение намирал ЗЕДЕП. По делото били приложени само такива, изхождащи от ищеца. Нямало каквито и да е доказателства ответника да е изпращал електронни изявления до ищцовото дружество, изразяващи съгласие за сключване на предложен договор за кредит. В случай, че такива съществували, то щели да се считат изпратени съобразно чл. 9 ЗЕДЕП, при постъпване в електронната система на ищеца. От това следвало, че процесния договор между страните не е сключен.

На следващо място сочи, че процесния договор страда от пороци, налагащи извода, че същият е недействителен, тъй като не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Заявява, че при формиране на ГПР било взето предвид единствено вземането за възнаградителна лихва, но не и това за неустойка по чл.6.2 от договора. Освен, че била нарушена цитираната норма от ЗПК, едновременно с това се целяло да се заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Така вземането за неустойка било скрито възнаграждение за кредитора. Същото следвало да се окачестви и като заблуждаваща 3 търговска практика. С оглед на това следвало да се приеме, че сключения договор е недействителен на основание разпоредбата на чл.22 от ЗПК.

Съобразно чл.23 от ЗПК в този случай длъжника дължал единствено чистата стойност на кредита. Предвид това съдът следвало да се произнесе с решението си само за дължимостта на главницата. Отделно от това счита, че възнаградителна лихва и законна лихва не се дължат, тъй като са погасени поради изтичането на тригодишна давност.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание поддържа отговора на исковата молба. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 31.01.2025г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № *************г. по описа на РС-Русе.

Издадена била заповед № ******** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н. М. К. да заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 1000,00 лева – главница; сумата 401,64 лв. – възнаградителна лихва от 09.01.2020 г. 10.07.2021 г.; 356,79 лева – лихва за забава за периода 10.07.2021 г. - 31.01.2025 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението – 31.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски: 35,17 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника Н. М. К., който в законоустановения едномесечен срок е направил възражения срещу дължимостта.

Представен по делото е неподписан Договор за паричен заем Кредирект № ***********, сключен на 09.01.2020 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:

4

202531869 и ответника Н. М. К., по силата на който кредитора се е задължил да предостави на длъжника в заем сумата от 1000,00 лева. Страните договорили ответника да върне дадената в заем сума на 18 броя месечни погасителни вноски – пет по 33,38 лева и четиринадесет по 90,58 лева, в срок до 09.07.2021 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,21 %. Така общата сума за плащане била договорена в размер на 1401,64 лева.

Представени по делото са Общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет. Според чл. 14, ал.2 от ОУ за комуникация със заемателя се използват само декларираните от него телефонни номера и електронна поща.

Представена е по делото Разписка за усвоена от ответника сума в размер на 1000 лева №***********/09.01.2020 г., неподписана.

Представен е договор за продажба и прехвърляния на вземания от 13.01.2022 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно който се прехвърлят на вземанията на цедента към цесионера, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит на физически лица в качеството им на кредитополучатели. Представено е извлечение от Приложение №1 към договора, в което под №***********, фигурират имената на ответника за дължима сума от 4122,54 лева.

Представено е по делото уведомление за цесия от ищцовото дружество до Н. М. К., за което липсват доказателства за връчване.

Представена по делото е разпечатка на „Лог файл по договор за паричен заем №***********“.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ******** г. по ч.гр. д. № *********** г. на РС-Русе. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Предвид на това исковете са допустими.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при 5 условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземанията си в посочената заповед за изпълнение, а на ответника - направените възражения.

В случая се твърди, че процесният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече – чл. 6 от ЗПФУР.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в цитирания по-горе закон е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8-10 от ЗПФУР информация.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от същия закон на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите с електронни изявления се прилага Закона за електронния документ и електронен подпис /понастоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. В чл. 18, ал. 3 на ЗПФУР се предвижда, че преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи - договор за 6 потребителски кредит № ***********/9.01.2020 г., и Общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019г., предоставяни чрез интернет, за които по същество се твърди, че са потвърдени от ответника, но по делото липсва и не е представено заявлението, попълнено и подписано от ответника Н. М. К., с което той първоначално е поискал от „Сити Кеш“ ООД да му бъде предоставен потребителски кредит и в което да е посочил размера на искания кредит и начина, по който да му бъде преведен. Не са представени и доказателства такова заявление да е било разглеждано и одобрявано от страна на кредитора. Представената по делото разпечатка на „Лог файл по договор за паричен заем №***********“ по никакъв начин не доказва горните обстоятелства, доколкото не представлява разпечатка на електронните записи.