Решение № 1100 от 17.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. П., 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20241720100685 по описа за 2024 година

Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Р. Р. Н., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.Б.“ ** чрез адв. М. М. А., против ”ТИЕМ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК: 202786529, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.“, ** ** п.к. ****, представлявано от управителя Н.Н.Б., с която са предявени няколко обективно съединени иска, като се моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи за нищожен сключения между Р. Р. Н. и „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД, Договор за паричен кредит № ****/**** г., като ако бъде прието, че е нищожен сключения Договор, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД да бъде осъдено „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД с ЕИК 202786529 да заплати на Р. Р. Н., сумата в размер на 3,630.01 лв. /три хиляди шестстотин и тридесет лева и една стотинка/, представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – ****г., до окончателното заплащане на сумата, като в условията на евентуалност, се моли ако бъдат отхвърлени главните искове, то да се прогласят за нищожни чл. 11 от Договор за паричен кредит № ****/**** г., уреждащ неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение и чл. V, т. 11 от Общите условия за предоставяне на кредити на потребители от „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД от 05.06.2023 г., към Договора, допускащ начисляване на таксата „администриране на просрочен кредит“, като в случай, че бъде уважен иска, предявен в условията на евентуалност, да бъде осъдено „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД с ЕИК 202786529 да заплати на Р.

Р. Н., сумата в размер на 1 426,92 лв. /хиляда четиристотин двадесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание за неустойка и такса „администриране на просрочен кредит“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - ****г., до окончателното заплащане на 1 дължимите суми, като се присъдят и направените по делото разноски.

Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Същата е предявила насрещен иск, като молим да се приеме за съвместно разглеждане по делото иск, който се предявява от „ТИЕМ ФИНАНСИ"' ООД против Р. Р.

Н., като при условията на евентуалност в случай, че съдът приеме за основателен предявения по делото главен иск от Р. Р. Н., , против „ТИЕМ ФИНАНСИ"' ООД, да се прогласи за нищожен сключения между същите Договор за паричен кредит № ****/**** г. и от съда се уважи този иск, то да бъде осъден Р. Р. Н., да заплати на „ТИЕМ ФИНАНСИ"' ООД, сумата 2000.00 лева, представляваща предоставената му от „ТИЕМ ФИНАНСИ"' ООД ЕИК: 202786529 и получена от него сума по Договор за паричен кредит № ****/**** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на главницата, като се присъдят и направените по делото разноски.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства от страните се установява, че на **** г. между Р. Р. Н. и “ТИЕМ ФИНАНСИ” ООД е сключен договор за паричен кредит № ****, по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на 2 000,00 лв. при годишен лихвен процент по заема 39,00 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 45, 71 % и срок за погасяване на заема четири месеца при месечна погасителна вноска в размер на 541.27 лв. Така общата дължима сума по Договора за кредит възлиза на общо 2 165.08 лева.

В чл. 12 от подписаните към Договора между страните Общи условия за предоставяне на кредити на потребители от „Тием Финанси“ ООД от 05.06.2023 г., е предвидено задължение на заемателя да предостави на заемодателя обезпечение за предоставения кредит - запис на заповед, банкова гаранция или да осигури подписването на договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в тридневен срок от подписване на Договора за паричен кредит, като не се спори по делото, че това не е било сторено от страна на ищеца.

Съгласно чл. 11 от Договора, при неизпълнение на задължението да предостави някое от посочените обезпечения в тридневен срок от сключването на същия или ако представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Договора за паричен кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 926, 92 лв., заплащана разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сумата в размер на 231,73 лв.

Към Договора е приложен погасителен план, в който са посочени в табличен вид падежните дати, размер на вноската от 541,27 лв. (включващ главница и лихва), оскъпяване 2 в случай на непредставяне на обезпечение от по 231,73 лв. и общ размер на погасителната вноска с неустойката в размер от 773,00 лв.

В случая е била начислявана и такса „администриране на просрочен кредит“ предвидена в чл. V, т. 11 от Общите условия към Договора, според която „“ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД, има право да начислява такси и разходи за допълнителните услуги, съгласно Тарифа за таксите и разходите за допълнителните услуги, събирани от „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми: такса „Администриране на просрочен кредит“ в размер на 2,5% от размера на отпуснатата главница за всеки 7 дни забава по кредита.

Видно от заключението на вещото лице Я. П. А., се установява, че по Договор за паричен кредит № **** от **** год. от „ТИЕМ ФИНАНСИ" ООД с ЕИК 202786529 предоставена/платена на Р. Р. Н., сумата от 2 000,00 лева. По Договор за паричен кредит № **** от **** год. Р. Р. Н. е платил на „ТИЕМ ФИНАНСИ" ООД общо 3 630,01 лева, от тях:

780.00 лева с Приходен касов ордер №********** от **** г.

2 850,01 лева с Приходен касов ордер №*********** от **** г.

С платената сума от 3 630,01 лева са погасени:

2 000,00 лева главница, 165,08 лева договорна лихва, 926,92 лева неустойка, 500.00 лева такса администриране на просрочен кредит, 38,01 лева разноски законна лихва за периода от 14.09.2023 г. до 13.12.2023 г. по дати, основание и размер описани в таблица № 1 в констативната част на експертизата.

Вещото лице сочи, че годишния процент на разходите изчислен по формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от Закон за потребителския кредит: с включена сумата за неустойка от 231,73 лева по всяка месечна вноска е 794,20 %, с включена сумата за неустойка от 231,73 лева по всяка месечна вноска и сумата от 500,00 лева таксата за администриране на просрочен кредит е 4208,28 %.

Съгласно чл. 11 от Договор за паричен кредит № **** от **** год. кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 926,92 лева и съгласно чл. V, т. 11 от Общите условия за предоставяне на кредит „ТИЕМ ФИНАНСИ" ООД има право да начисли: такса Администриране на просрочен кредит в размер на 2,8% от размера на отпуснатата главница за всеки 7 дни забава по кредита.

С внесените от Р. Р. Н. суми по Договор за паричен кредит № **** от ****г. в размер на 3 630,01 лева са погасени всички задължения по кредита, в т. ч.:

1. 926,92 лева неустойка по чл. 11 от Договора

2. 500,00 лева такса администриране на просрочен кредит по чл. V, т. 11 от Съответно, годишният процент на разходите по чл. 19, ал. 3, т. 1 от Закона за потребителския кредит и Приложение № 1 с включена главница и лихва по договор е в размер на 46,78%.

3

Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за допълнителната услуга „ Администриране на просрочен кредит“, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за допълнителна услуга, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.

Също така съдът намира за нищожна клаузата касаеща Администриране на просрочен кредит, като противоречаща на закона. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК, да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. /В този смисъл с изменението па ЗПК през 22.04.2014 г., като в мотивите се посочва /Забранява се на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия по одобрение и усвояване па кредит, както и за неговото управление. Освен това, кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие. Въвежда се изискване видът, размерът и действието, за което се събират таксите и комисионните, да се описват ясно и точно в договора за кредит./ Безспорно е, че такса „Администриране на просрочен кредит " е свързана с управлението на кредита и събираемостта на предоставената сума. Същата не представлява допълнителна услуга. Следва да се посочи, че сумата, която е заплатена за тази „услуга“ е твърде висока - за кредит от 2000.00 лв., кредиторът начислява такса в размер на 500.00 лв..

Наред с горното в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ответното дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка" и „Администриране на просрочен кредит“, като и двете по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която както бе посочено се плаща периодично, съгласно погасителния план с всяка месечна вноска, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.

Съдът приема и възражението на ищеца за нищожност на цитираната клауза за осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е 4 задължил в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: запис на заповед, банкова гаранция или да осигури подписването на договор за предоставяне на поръчителство с поръчител, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.

Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.