Решение № 251 от 26.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. София, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602128 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 22.03.2021 г. по НОХД № 5355/2019 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 6-ти състав, е признал подс. В. С. Й. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от три години, както и на наказание „глоба“, в размер на 500 лв., като го е лишил от правото да управлява моторно превозно средство (МПС), за срок от една година, считано от 22.05.2018 г., на основание чл. 343г от НК, от което време е приспаднал, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, времето, през което е бил лишен от това право. Разпоредил се е с вещественото доказателство по делото – касета „Drug test 5 000“, като на основание чл. 112, ал. 4 от НПК го е оставил по делото. Осъдил е подс. Й., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски, в размер на 435 лв., от които 320 лв. – по сметка на СРС, а 115 лв. – по сметка на СДВР.

Недоволен от така постановената присъда е останал упълномощеният защитник на подс. Й. – адв. Р. Л., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба.

В нея се твърди бланкетно, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, не се подкрепя от доказателствата по делото и се явява несправедлива по отношение на наложеното наказание.

Желае се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан или, алтернативно, присъдата да бъде изменена, в частта на наложеното наказание.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от 1 въззивния съд.

В разпоредително заседание от 02.08.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с жалбата и с приложените материали към делото прецени, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице. Въззивният съд намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитата на подс. Й. – адв. Р. Л., САК, поддържа въззивната жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, която намира за неправилна и незаконосъобразна. Излага доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да подкрепят изводите на СРС за виновност на подсъдимия.

Счита, че от изготвената СХТЕ, както и от останалите събрани доказателства, не се установява подс. Й. да е управлявал процесния лек автомобил под въздействието на наркотични вещества, както и дали употребата на такива е оказала своето въздействие върху подсъдимия така, че да са изпълнени изискванията на закона, а именно същият да е шофирал след въздействие и след употреба на наркотични вещества. Излага, че по делото не е доказан умисълът на подсъдимия по отношение на деянието. Отправя искане присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която същият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно – присъдата да бъде изменена, в частта относно наложените на подсъдимия наказания, които намира за несъразмерно тежки, предвид личността му, чистото му съдебно минало и липсата на предходни нарушения на ЗДвП.

Представителят на СГП развива доводи, че събраните по делото гласни и писмени доказателства са последователни и логични и позволяват да се установи по безспорен начин извършването на деянието и авторството на същото. Излага, че изготвената и приета СХТЕ е обстойна и дава отговорност на въпроса, дали е налице управление на МПС след употреба на наркотично вещество. Пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена и в частта относно наложените на подсъдимия наказания, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Й., в правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитата си. При упражняване на правото си на последна дума, изразява желание да бъде взето предвид обстоятелството, че деянието е извършено преди около четири години и от тогава води нормален живот. Посочва, че е имал достатъчно време, за да докаже на себе си, че е нормален човек, който е възможно да е направил грешка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.

Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателства и писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред 2 него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени и веществено доказателства и заключения на способите на доказване – експертизи, а именно : гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.Д. М., депозирани в о.с.з. на 19.10.2020 г. (л. 64/гръб – л. 65 от съдебното производство пред СРС) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 14 от досъдебното производство) и Р.Т.М., депозирани в о.с.з. на 19.10.2020 г. (л. 65 – л. 66/гръб от съдебното производство пред СРС) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 15 от досъдебното производство) ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение бл. № 4492673 от 22.05.2018 г. (л. 8 от досъдебното производство), заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП № 18 – 4332 – 003181 от 25.05.2018 г. (л. 9 от досъдебното производство), справка – картон на водача Й. (л. 13 от досъдебното производство), талон за изследване, бл. № 0025486 от 22.05.2018 г. (л. 23 от досъдебното производство), протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 22.05.2018 г. (л. 24 от досъдебното производство), протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 25 от досъдебното производство), писмо от ОПП – СДВР, изх. № 433200 – 31314/29.08.2018 г., ведно с приложение към него – разпечатка на проба № 405 от техническо средство DrugTest 5 000 № ARAM – 0040 (л. 32 – л. 33 от досъдебното производство), наказателно постановление № 18 – 4332 – 010310 от 06.06.2018 г. (л. 40 от съдебното производство), писмо от ОПП – СДВР, изх. № 433200 – 112086/03.11.2020 г., ведно с приложение към него – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на протокол № 201840113 – 10000 от 24.01.2018 г. за сервизна проверка на Drеger DrugTest 5 000, дневник за регистриране и отчет на ПТП към 22.05.2018 г., дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства, регистриране нарушения на употреба на алкохол към 22.05.2018 г., заповед № 8121з – 1186/13.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, техническа спецификация на техническо средство DrugTest 5 000 и методически указания относно реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с техническо средство Drеg e r DrugTest 5 000 и текст Dreger DrugCheck, както и спазване на процесуалните изисквания при образуването и провеждането на разследване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и допълнителни указания за пробовземане и провеждане на анализ с апарат Drеg e r DrugTest 5 000 (л.

69 – л. 92 от съдебното производство) и справка за съдимост на подсъдимото лице (л. 16 от съдебното производство пред СРС ; способи на доказване – съдебно химическа (токсикологична) експертиза, изх.

№ 5831/13.07.2018 г. (л. 20 – л. 22 от досъдебното производство) и съдебно – психиатрична експертиза по отношение на подс. Й. (л. 53 – л. 59 от досъдебното производство) и вещественото доказателство по делото – касета „Drug test 5 000“.

Пред настоящата инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд формира изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд доказателства, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, включително и показанията им от досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използвания 3 способ на доказване – експертизи. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, в съвкупност със заключенията на приетите експертизи и посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като на база на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Въззивният съдебен състав не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното :

На 22.05.2018 г., около 16.20 часа, подс. В. С. Й. управлявал лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с peг. № ******* в гр. София, по бул. „Христо Ботев“, с посока на движение от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Александър Стамболийски“. ******* бил спрян за проверка от свидетелите Б.Д. М. и Р.Т.М. – младши инспектори при 03 РУ – СДВР.

Полицейските служители инициирали проверка за употреба на наркотични вещества. За тази цел, подсъдимият бил подложен на тест с техническо средство „Drug Test 5 000“ идентификационен № 0040, проба 405, и пробата отчела положителен резултат за употреба на наркотични вещества, съдържащи тетрахидроканабинол. Свидетелят М. му съставил акт за установяване на административно нарушение № Д 492673/22.05.2018г. На подс. Й. бил издаден талон за изследване № 0025486 и същият бил отведен във Военномедицинска академия – гр. София, за да му бъдат взети биологични проби.