Решение № 625 от 14.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000502434 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗАД „ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 27.06.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 04.07.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 3230/04.07.2025 г. Решение № 133/06.06.2025 г., постановено по гр.д № 386/2024 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която искът за неимуществени вреди на Л. И. В. е уважен за сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва, която сума представлява разликата над сумата от 40 000 лв., до присъдената от първоинстанционния съд сума от 80000 лв.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт А. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.51 от първоинстанционното дело.

Държавна такса е внесена с вносен документ от 17.07.2025 г., представен по делото с молба вх.№ 3541/28.07.2025 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

1

Въззивникът-ответник твърди, че първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 80 000 лв. без да е отчетен принос на пострадалия въпреки категорично доказаното неползване на предпазен колан, отнемане на предимство, спиране и потегляне на заден ход при опит за извършване на маневра обратен завой от пострадалото лице. Твърди се също така, че пострадалото лице преди процесното ПТП е имало друго семейство с лице, с което е живяло на съпружески начала и от което има две деца. Твърди се, че ищцата в настоящото съдебно производство е съпруга на пострадалото лице само документално. Поддържа се, че първостепенният съд е нарушил материалния закон чл.52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение е завишено с оглед принципа за справедливост и постоянна съдебна и застрахователна практика. Счита, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 40 000 лв., като с въззивната жалба се представят писмени доказателства, удостоверяващи заплащането на тази сума, ведно с дължимата законна лихва до датата на извършеното плащане.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковата претенция за сумата над 40 000 лв., ведно със законната лихва.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ищцата Л. И. В..

Ищцата в първоинстанционното производство Л. И. В. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 20.06.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 04.07.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 3251/04.07.2025 г. Решение № 133/06.06.2025 г., постановено по гр.д № 386/2024 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която искът й за неимуществени вреди на е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 80 000 лв. до пълния претендиран размер от 500 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Я.

С., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.39 от първоинстанционното дело. Ищцата е освободена от задължението за внасяне на държавна такса в производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на първоинстанционния съд № 552/22.08.2024 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

2

Въззивницата-ищца твърди, че изводите на първостепенния съд относно размера на дължимото обезщетение са неправилни. Поддържа се, че неправилно съдът е преценил, че брачната връзка между ищцата и съпруга й не е имал в пълен обем характерното, заложено в СК съдържание, само поради факта, че съпругът на въззивницата-ищца е имал две извънбрачни деца. Поддържа се, че при определяне на застрахователното обезщетение, съдът не е взел предвид възрастта на ищцата и продължителността на брачните отношения, шокът от внезапната смърт, емоционалната привързаност, финансовата зависимост, действителното съдържание на съществуващите между ищцата и пострадалото лице житейски отношения, социално-икономическите условия в страната.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковата претенция за сумата над 80 000 лв. до пълния претендиран размер от 500 000 лв., ведно със законната лихва. Претендира се адвокатско възнаграждение определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивните жалби Решение № 133/06.06.2025 г., постановено по гр.д № 386/2024 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която искът за неимуществени вреди на Л. И. В. е уважен за сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане, е влязъл в сила на 12.07.2025 г., поради необжалването му

В открито съдебно заседание въззивницата-ищца, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да уважи исковата претенция в пълен размер. Адвокат С. претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

В открито съдебно заседание възивникът-ответник, поддържа въззивната си жалба в писмено становище. Претендира разноски, за което представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на 3 страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд - Кюстендил е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ (доколкото претендира законна лихва три месеца след датата на уведомяване на застрахователя 29.08.2023 г.) и чл.497 КЗ (за собствената забава на застрахователя и след изтичане на законоустановения срок за изплащане на застрахователно обезщетение) предявени от Л. И. В. срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно наличието на принос от страна на пострадалия, както и досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 40 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 02.07.2020 г., около 11,15 часа, л.а.м. „Мерцедес“ с рег. № ***, с водач Х. В. В.-съпруг на ищцата, е бил спрян в десния банкет на второкласен път ІІ-62 в района след с.Невестино в посока от гр. Кюстендил към гр.

Дупница. По същото време на същия път в посока от гр. Кюстендил към гр.

Дупница, се движи мотоциклет марка „Сузуки“ с рег. № ***, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/30/120000971747, с валидност от 08.04.2020 г. до 08.04.2021 г. В даден момент, водачът на лек автомобил Мерцедес потегля, предприемайки маневра „завиване в обратна посока“ към гр. Кюстендил. В това време мотоциклетът извършва изпреварване на колона от автомобили със скорост от порядъка на 173 км/ч и когато достигнал на разстояние от около 155 м от мястото на удара, задействал спирачната система, но въпреки това настъпил удар между двете превозни средства, като за автомобилът началният контакт е бил в областта на предна 4 лява врата, а за мотоциклета-в предното колело. В резултат на ударния импулс възникват деформации по двете превозни средства, мотоциклетистът навлиза в автомобила през предното ляво стъкло и автомобилът се преобръща по таван. В резултат на инерционните сили, превозните средства се преместват до местата, където са намерени при огледа. Настъпва летален изход и за двамата водачи.

Установено е, че преди настъпване на ПТП лекият автомобил се е движел почти напречно на второкласен път ІІ-62 с цел извършване на маневра „обратен завой“.

От заключението на приетата СМЕ се установява, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на водача на лекия автомобил. Процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани за мястото на шофьора. При странични удари обаче, предпазният колан не задържа тялото от странично придвижване, както е било в случая. Вещото лице установява, че дори пострадалият да е бил с поставен колан, то той не би предотвратил изцяло получените по вид, степен и характер увреждания, причинили смъртта му.

Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на А. С.

И., който установява, че с починалия си познават още от деца, а ищцата е негова съпруга. Установява, че починалият е бил главен инженер в Община Невестино. Смъртта му била огромен шок за ищцата, с която нямат деца. Тя била много зле, лежала в болница. Свидетелят установява, че починалият и ищцата живеели заедно в дома на Х., където ищцата живее и към момента, били добро семейство. Чувал, че Х. имал извънбрачни деца, но не знае нищо за това. След случилото се ищцата се променила, затворила се, избягва контакти.

Пред първоинстанционния съд е разпитана и свидетелката Д. А. Т., която установява, че с починалия Х. имат връзка от 13 години и две деца.

Свидетелката била бременна с голямото дете, когато разбрала, че Х. има жена.

Установява, че живеела с децата си в апартамент в гр. Дупница, където Х. идвал, но рядко преспивал с тях. Заедно направили къща в ***, където тя живеела с децата, а после се преместила при родителите си ***. Х. се грижел изцяло финансово за тях, издържал си децата, посещавал ги почти всеки ден.

5

При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има единствено водачът на мотоциклета и че справедлив размер на обезщетението е сума в размер на 80 000 лв. Приел е за неоснователно и въведеното от ответника възражение за принос от страна на починалия съпруг на ищцата.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани да обжалват страни - ищца и ответник в първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.

На 29.05.2023 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 29.08.2023 г., ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния съд на 05.08.2024 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално допустим.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с 6 това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.