Решение № 18225 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18225 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. П.ВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П.ВА Гражданско дело № 20221110160423 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца С. Р. Ч. срещу ответника ЗАД „Армеец“ АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 7000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди във връзка с настъпило застрахователно събитие – кражба на застрахованата вещ лек автомобил „Мерцедес“, модел „А180 ЦДИ“ с рег. № СВ ..., собственост на ищеца, както и за сумата 1493,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.09.2020г. до 07.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.11.2022г. до окончателното изплащане.

Ищецът С. Р. Ч. твърди, че на 23.06.2020г. около 20:30 часа била паркирала собствения си лек автомобил „Мерцедес“, модел „А180 ЦДИ“ с рег. № СВ ... в близост до домашния адрес – гр. София, ул. „...“ № 9А. Поддържа, че на следващия ден 24.06.2020г. около 20:10 часа, когато го потърсила, установила, че автомобилът е изчезнал. Предвид това сочи, че е налице настъпило застрахователно събитие – кражба на процесния автомобил, в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с ответника. Допълва, че за горното обстоятелство уведомила незабавно органите на МВР, в резултат на което е образувано ДП № ЗМ 1127/2020г. по описа на 06 РУ на СДВР, пр.пр. № 25576/2020г. по описа на СРП. Твърди, че в хода на производството пред СРП автомобилът не е открит, поради което ДП е спряно на основание чл.242, ал.1, пр.2, чл.244, ал.1, т.2 и чл.245, ал.1 НПК.

В допълнение посочва, че за настъпилото събитие уведомила ответника на следващия 1 ден – 25.06.2020г., във връзка с което е образувана щета № 10020030113247, както и е предала необходимите документи за изплащане на застрахователното обезщетение.

Поддържа, че след изискване на допълнителни документи с писмо с изх. № 1003366/20.07.2022г., получила окончателен отказ от страна на ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложеното моли за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 7000 лева, представляваща обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, както и сумата 1493,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.09.2020г. до датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че настъпилото събитие представлява изрично изключен от застрахователното покритие риск. Излага съображения, че в хода на доброволната претенция, по която е образувана процесната преписка по щета № 10020-0301-13247, застрахованият е представил неверни данни, което съгл. т.14.8 от действащите между страните Общи условия е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че в хода на експертната проверка по претенцията е установено несъответствие между декларираните от застрахователя обстоятелства, при които е настъпило събитието и действителната фактическа обстановка. Позовава се на съставена докладна записка относно проведени ОИМ по ДП 230 ЗМК 1127/2020г. по описа на 06 РУ СДВР, като твърди, че след посещение на адреса, на който ищцата твърди, че е паркирала лекия автомобил - гр.

София, ул. „...“ № 9А и представяне на записи от видеокамери е констатирано, че няма данни той действително да е паркиран там. Излага, че впоследствие ищцата е посочила друг адрес, а в хода на досъдебното производство е установено включително, че застрахованият автомобил продължава да се движи на територията на гр. София. С оглед на това твърди, че е налице въвеждане в заблуда на застрахователя, чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС и за настъпилото застрахователно събитие. В допълнение към това счита, че исковете са завишени по размер и несъобразени със средните пазарни цени за автомобил, с оглед годината на първа регистрация и периода на ескплоатация. В условията на евентуалност намира, че от обезщетението следва да бъдат приспаднати изплатените до момента застрахователни обезщетения за частични щети – в размер на 1425,87 лева, доколкото застрахованият не се е възползвал от правото си да дозастрахова автомобила. Оспорва дължимостта на акцесорната претенция, с оглед неоснователност на главния иск, както и началния момент, от който същата се претендир а. Претендира сторените разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна 2 следното:

По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и размер на вредите.

При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга или твърдението си за наличие на основание за изключване/редуциране на застрахователната му отговорност, включително да докаже наличие на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнение на конкретно задължение, предвидено в Общите условия към застраховката и настъпването на застрахователното събитие.

Страните по делото не спорят, че между тях е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско” с предмет – процесния автомобил „Мерцедес“, модел „А180 ЦДИ“ с рег. № СВ ..., обективирано в представената по делото застрахователна полица № 0306Х0486456/27.06.2019г. /л.6/. Съгласно договора ответникът в качеството на застраховател се задължава да заплати на ищеца в качеството на застрахован обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск. Автомобилът е застрахован при застрахователна стойност 7 000 лв. за периода от 30.06.2019г. до 29.06.2020г. , при уговорена застрахователна премия от 499,80 лв. и данък върху премията от 10 лв., или общо 509,80 лв., платима на четири вноски, всяка от които в размер на 127,45 лв. – не се спори между страните, че ищцата е заплатила на ответното дружество застрахователната премия, поради което договорът е влязъл в сила. Спазена е формата за действителност на договора съгласно чл. 344, ал. 1 и чл.

345, ал. 1 КЗ. В застрахователната полица е посочено, че застрахованият е получил екземпляр от Общите и Специалните и условия към договора по застраховка, поради което и съдът намира, че страните по договора са обвързани от същите.

Видно от приети по делото Общи условия за застраховка на МПС „Каско”, застрахователното покритие по клауза „Пълно каско” покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „К” - Кражба, а именно кражба на цялото МПС, грабеж на цялото МПС, противозаконно отнемане на цялото МПС с намерение за ползване, щети на покрито и върнато на собственика противозаконно отнето МПС, кражба, чрез взлом на фабрично монтирано мултимедийно оборудване, включително аудио, видео и/или навигационно оборудване.

Не се спори също така, че във връзка с процесното застрахователно правоотношение пред ответното дружество са заведени още три претенции за изплащане на застрахователно обезщетение за застрахования автомобил, като на 3 застрахования са изплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 1425,87 лв.

От приетите писмени доказателства се установява, че на 25.06.2020г. ответникът е уведомен за настъпило застрахователно събитие в периода от 20:30 часа на 23.06.2020г. до 20:10 часа на 24.06.2020г. – кражба на застрахованото имущество МПС марка „Мерцедес“, модел „А180 ЦДИ“ с рег. № СВ ..., за което е образувана щета № 10020030113247/2020г. Не е спорно също така, че от страна на застрахования са представени всички необходими документи по образуваната преписка , съгласно списък на документи, изискуеми при заявен риск „противозаконно отнемане на МПС от 25.06.2020г. /л.13 по делото/.

С писмо с изх. № 100-600/09.02.20212 г., адресирано до ищцата, ответникът ЗАД „Армеец“ АД е посочил, че в хода на ликвидационната дейност по преписката е установено, че образуваното ДП е възобновено, поради което са изискани копия на материалите по него, както и копие от постановен краен акт на прокурор.

По делото не се спори, а и от писмо изх. № 100-3366/20.07.2022г. по описа на ответника се установява, че същият е отказал заплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на това, че след извършена проверка на материалите по преписката е установено несъответствие между декларираните данни за обстоятелствата, при които противозаконно е отнето МПС и действителната фактическа обстановка. По изложените съображения ответникът е аргументирал окончателен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

В допълнение към горното за отнемането на автомобила е образувано досъдебно производство № ЗМ 1127/2020г. по описа на 06 РУ – СДВР , което е спряно с постановление от 15.04.2022г. на прокурор от Софийска районна прокуратура, поради неразкриване на извършителя в срока по чл.234, ал.1 НПК.

Основният спорен между страните в настоящото производство въпрос е правомерен ли е отказът на ответното дружество за изплащане на обезщетение основано на клаузата на т.14.8 от раздел IV от Общите условия, съгласно която не се покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС причинени при от или вследствие на заблуда застрахователя, чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие.

Общата разпоредба, съдържаща основанията за отказ, е тази на чл. 408, ал. 1 КЗ, която предвижда, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното 4 обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

Или най-общо, за да бъдат защитени интересите на застрахования, не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя. Правно релевантно за правото да откаже плащане на застрахователно обезщетение е единствено неизпълнението на тези задължения, които са значителни с оглед интереса на застрахователя. Терминът "значителни" следва да се разбира не само като значителност на неизпълнението, но и на самото задължение с оглед неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Едната група задължения имат преддоговорен характер, тъй като са свързани с деклариране от страна на бъдещия застрахован на съществени за застрахователя и за риска обстоятелства, както и за определяне на условията, при които може да бъде сключен застрахователният договор ( чл. 363 КЗ).

Другата група задължения имат отношение към изпълнението на самия застрахователен договор, например задължение на застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие; задължение на застрахования да вземе мерки за предотвратяване или ограничаване на вредите и др. В съдебната практика последователно се приема, че за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, респ. възможността за предотвратяване и/или за доказване на вредите от него. Или неизпълнението на задължението от страна на застрахования трябва да е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или да е довело до неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнение на това задължение не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Тази причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение произтича не от закона, а от договора съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Недопустимо е по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана. Същата следва да бъде доказана в процеса на основание чл. 154 ГПК от застрахователя дори когато в застрахователния договор или в общите условия към него е предвидено, че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане или да намали дължимото застрахователно обезщетение (вж. Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., І Т. О., ВКС, Решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., ІІ Т.