Решение № 4557 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4557 гр. *****, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20221110156895 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 14.11.2023 г., подадена от Н. Л. Б., Н. К. Д., К. К. Д.a и В. Л. Д., чрез адв. *******, срещу С. П. П., Н.

П. Р. и В. С. П., с която са предявени при условията на активно субективно съединяване обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдения, че по силата на Нотариален акт за собственост, придобита по давностно владение № *********, дело № 62 от 2022 г., ответникът С. П. придобил по време на брака му с ответницата Н. Р. собствеността върху сграда с идентификатор ************, с адрес: гр. ********** – г, разположена в поземлен имот с идентификатор **************, ведно с 1/12 идеална част от поземления имот, с площ от 2283 кв.м. По силата на сключен договор за покупко-продажба на 30.08.2022 г., обективиран в Нотариален акт № *********, дело № 103/2022 г., ответниците С. П. и Н. Р. прехвърлили собствеността върху процесния имот на дъщеря им В. П.. Ищците излагат съображения относно липсата на основание за придобиване на имота от ответниците, доколкото същият бил част от патримониума на общия им наследодател – ****** Л.

Д., придобил собствеността върху имота по силата на Заповед № 9 от 28.06.1983 г.

Твърдят, че от смъртта на наследодателя им, настъпила на 03.06.1997 г. до настоящия момент, упражнявали необезпокоявано фактическа власт върху имота. В тази връзка, доколкото ответниците разполагали с документ за собственост по отношение на процесния имот, ищците обосновават правния си интерес от постановяването на съдебен акт, с който да бъде признато правото им на собственост върху имота. Ето защо молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че притежават в съсобственост, възникнала на основание наследствено правопримество, при квоти както следва: Н. Л. Б. – 1/3 ид. част; В. Л. Д. – 1/3 ид. част; К. К. Д. – 1/6 ид. част; Н. К. Д. – 1/6 ид. част, недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ************, с адрес: гр. ********** – г, разположена в поземлен имот с идентификатор **************, ведно с 1/12 идеална част от поземления имот, с 1 площ от 2283 кв.м. Претендират разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците С. П. П. и Н. П. Р., в който е заявено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват твърденията на ищците относно правото им на собственост върху имота на общия им наследодател. Твърдят, че ищците никога не са владеели имота и не са полагали грижи за него. Сочат, че са установили владение в имота в началото на 2012 г., като сградата била в състояние, което не позволявало употребата й по предназначение. Излагат доводи, че в периода, в който осъществявали фактическа власт върху имота, са полагали и необходимите грижи за поддръжката му. Съобразно изложеното, молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

От ответника В. С. П. не е подаден отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени при условията на активно субективно съединяване обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК.

Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на ищците, при условията на пълно и главно доказване, че са придобили въз основа на настъпило наследствено правоприемство от техния общ наследодател ****** Л. Д. правото на собственост върху процесните недвижими имоти, съобразно твърдените квоти в съсобствеността.

В доказателствената тежест на ответниците е да докажат наличието на твърдените факти, които отричат правата на собственост на ищците по отношение на процесния имот, респ., че са придобили на основание давностно владение собствеността върху процесния имот, с оглед упражняваната от тях фактическа власт спрямо него непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно, с намерение за своене, считано от 2012 г. до настоящия момент.

Като писмено доказателство по делото е представена Заповед № **** г., издадена от *********** – Изпълнителен комитет, по силата на която в полза на ****** Л. Д., на основание чл. 1, ал. 7 от ЗСГ и писмо № ****** г., е възложен недвижим имот, представляващ жилище от две стаи, хол, кухня, вх. антре и мазе, в парцел с пл. № 517 по плана на гр. ********** при граници на имота (парцела) – ул.

„****************** и братя Л.и.

От приложения по делото Нотариален акт за покупка на недвижим имот, придобит чрез общински народен съвет № 133, том I, дело № 94/84 г. се установява, че на 17.01.1984 г., съгласно Заповед № **** г., определеният за купувач – ****** Л. Д. е придобил от продавача – ******* *** недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. **********-Г, състоящо се от две стаи, хол, кухня, входно антре и мазе и 180/2055 идеални части от дворното място, съставляващо имот с пл. № 517, кв.

91 по плана на гр. ********** при съседи: ул. „****************** и братя Л.и.

Като писмено доказателство е приложена скица на поземлен имот с идентификатор **************, находящ се в гр. ********** ул. „****** I ” № 4, с номер по предходен план: 517, кв. 91, както и скица на сграда с идентификатор ************, разположена в поземлен имот с идентификатор **************, с адрес: гр. **********-Г.

2

От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № *********, издадено от *****, район „****“, се установява, че след смъртта си, настъпила на 03.06.1997 г., ****** Л. Д. е оставил като законни наследници Н. Л. Б. (сестра), В. Л. Д.

(брат) и ****** Л. Д. (брат), който след смъртта си, настъпила на 21.09.2020 г., оставил като законни наследници К. К. Д. (дъщеря) и Н. К. И. (дъщеря).

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗСГ (отм. ДВ, бр. 21 от 1990 г.), продажбата на недвижими имоти и на вещни права върху недвижими имоти се извършва чрез общинския народен съвет по местонахождението на имота, който определя цената и купувача. Продажбата се извършва по искане на собственика, а в случаите на чл. 8 - по решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Според разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗСГ (отм. ДВ, бр. 21 от 1990 г.), собствеността или вещното право се придобива с издаването на нотариален акт. Той се издава и подписва само от нотариуса въз основа на писмено искане на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Към искането се прилагат необходимите документи за издаване на акта, както и документ за плащане на цената.

С оглед изложеното се налага извод, че наследодателят на ищците – ****** Л.

Д. е придобил по надлежен ред, съобразно действащото към момента на сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот законодателство, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ************, с адрес: гр. ********** – г, разположена в поземлен имот с идентификатор **************, ведно с 1/12 идеална част от поземления имот, с площ от 2283 кв.м.

Според чл. 8, ал. 1 ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части, т.е. след смъртта на ****** Л. Д. е настъпило наследствено правоприемство в полза на Н. Л. Б., В. Л. Д. и ****** Л. Д., като всеки от тях е придобил по 1/3 идеална част от процесния имот. След смъртта на ****** Л. Д., частта му от имота е била наследена от двете му дъщери К. К. Д. и Н. К. И., т.е. всяка от тях е придобила правото на собственост спрямо 1/6 идеална част.

Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции при твърдението, че ответниците претендират права на собственост спрямо процесните имоти. В тази връзка, по делото е представен като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******, том I , рег. № *******, дело № 103/2022 г., съгласно който на 30.08.2022 г. С. П. П. и Н. П. Р. продават на В. С. П. следния свой собствен имот, придобит по време на брака им в съпружеска имуществена общност, находящ се в гр. *****, *****, район „******“, представляващ сграда с идентификатор ************, с адрес: гр. ********** ул.

„*****“ № 18-Г, заедно с прилежащата й 1/12 идеална част от поземлен имот, в който е построена, съставляващ ПИ с идентификатор **************, с адрес: гр.

********** ул. „******” № 4, с площ от 2283 кв.м. Видно от съдържанието на нотариалния акт е, че при съставянето му бил представен Нотариален акт за собственост, придобита по давностно владение № *********, дело № 62 от 2022 г. по описа на нотариус Антоанета Итева с рег. № 424 при НК, за който ищците твърдят, че служи като основание на ответника С. П. да се легитимира като собственик на имота.

По делото е приложено удостоверение за сключен граждански брак № *******, от което се установява, че ответниците С. П. П. и Н. П. Р. са сключили граждански брак на ***** г.

Ответниците С. П. П. и Н. П. Р. твърдят, че са придобили правото на 3 собственост върху имота на основание изтекла придобивна давност в тяхна полза, доколкото упражнявали фактическа власт върху имота, считано от началото на 2012 г.

За установяване спорните обстоятелства в отношенията между страните съдът е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

От показанията на разпитания по делото свидетел на ищеца – ******* се установява, че същият познавал ищците, доколкото израснали заедно и били съседи в ********** като той бил на ул. „***********“ № 18-В, а наследниците на ****** - на № 18-Г.

Твърди, че почти всяка събота и неделя или през събота и неделя се виждали, като имотът им бил отляво на неговия. Сградата не се ползвала от години, а дворът им се поддържал от него и съседите, вкл. и от леля му *******. Свидетелят сочи, че с разрешението на ищците ползвал двора им, където разположил строителни материали и имал насаждения. Твърди, че ищците посещавали имота по два пъти в месеца – предимно ***** (племенник на ****** и син на Н.), както и майка му. За периода от 1997 г. до 2022 г. не бил виждал друг да живее или да ползва имота, освен наследниците на ******, нито да се представя за собственик или да твърди, че е купил имота. През месец септември 2022 г. се появили лица – ***** и брат й, които казали на него и майка му, че са купили имота, но не влезли вътре в самия имот. С оглед посоченото, свидетелят и майка му в рамките на няколко дни се обадили на наследниците на ******, за да ги уведомят за тези обстоятелства. Уточнява, че имотът имал ограда откъм външната улица, която почти не се ползвала, а се ползвала единствено тази откъм техния имот. След 2022 г. се срещал годишно 5/6 пъти с наследниците на ******, като майка му ги виждала по-често. Твърди, че петък, събота и неделя задължително бил в ******. Отбелязва, от 16-18 години имало отвор на оградата между двата двора, който се ползвал непрекъснато, като единственият достъп до имота, който ползвали наследниците на ****** се осъществявал само и единствено през неговия имот – през оградата между двата имота, която стояла отворена.

Като свидетел на ищеца е разпитан и *******, син на Н. Б., показанията на когото съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК. Свидетелят твърди, че след 1997 г. наследниците на ****** ползвали имота, като си помагали със съседите отдясно, а последните помагали за двора и понякога държали свои вещи в него. Същият сочи, че няма възможност за директно влизане в техния имот от имота на съседа, като преди години имало отвор в началото на оградата, но сега не знаел дали има. Уточнява, че имотът бил вила, която посещавали събота и неделя, а понякога и през седмицата, като по-често ходили през лятото. В момента сградата била в лошо състояние. Твърди, че не му било известно от 1997 г. до 2022 г. някой да е имал претенции към имота или да е бил фактически в него. До 2022 г. ходили в имота от време на време и поддържали имота, косили тревата, като и ползвали къщата, в която си държали инструменти.