Решение № 1160 от 11.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1160

******, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20243100501474 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№19119/25.07.2024г. от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София, срещу решение №1608/09.05.2024г. по гр.д.

№20233110112727 по описа на ВРС, с което е уважен предявеният от А. П. А., ЕГН **********, с адрес ******, срещу жалбоподателя иск за сумата от 215 лв., представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на врата предна дясна на лек автомобил БМВ“ с рег. №*****, причинено в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор с полица № 0312220340009019 по застраховка „КАСКО НА МПС“ и образувана застрахователна щета №211453298, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 02.10.2023г., до окончателно изплащане на задължението, на осн.чл.386, ал.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е определил крайната сума за възстановяване на щетите, като е основал извода си изцяло на заключението на вещото лице, което е било своевременно оспорено от жалбоподателя. Отправя искане за назначаване на повторна СТЕ, която не е била допусната от първоинстанционния съд поради извършено проц.нарушение.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на 1 предявения иск изцяло, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна, чрез адв. Р.Р., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението. Възразява се срещу искането за назначаване на повторна СТЕ с аргумент за липса на предпоставките неяснота и необоснованост на първоначалното заключение. Доказателствени искания не са направени.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на А. П. А. ЕГН ********** с адрес ******, чрез пълномощник адв. Р. Р., АК- Варна, против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, с правно основание чл. 386, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 10лв., частичен иск от обща сума 185лв, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на врата предна дясна на лек автомобил „ БМВ" с per. №*****, причинено в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор с полица № 0312220340009019 по застраховка „КАСКО НА МПС" и образувана застрахователна щета №211453298, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението. На основание чл.214 от ГПК от ищеца е предприето изменение на иска, като същият е увеличен до 215лв.

В исковата молба се твърди наличието на застрахователен договор за комбинирана автомобила застраховка „Автогрижа" за собствения на ищеца лек автомобил „БМВ" с per. №*****, за което е издадена застрахователна полица № 0312220340009019 със срок на действие, считано от 03.04.2022г. до 02.04.2023г. Твърди се, че през този период е възникнало застрахователно събитие, при което е причинено увреждане на детайл на застрахованото МПС. На 29.03.2023г. в ******, на паркинг на пазара в кв. „Младост", ищецът е установил, че предната дясна врата е одрана, като увреждането не е било налице при паркиране на автомобила. Твърди се своевременно уведомяване на ответното дружество, като след образуване на щета и оглед на автомобила е заплатена като обезщетение сумата от 164,66 лв. Сочи се, че необходимата сума за отстраняване на уврежданията по автомобила е в по-голям размер, около 350 лв., поради което в настоящото производство се претендира сума в размер на 215 лв. Същевременно се твърди, че с плащане на сумата от 164,66 лв. застрахователната компания е извършила признание на основателността на дължимото се застрахователно обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е депозирал отговор на исковата молба, с който намира същата за допустима, но неоснователна. Твърди се, че изплатеното обезщетение съответства на причинената щета и е определено въз основа на тяхна Методика за определяне на размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС". Оспорва се размера на претендираните вреди.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и 2 отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ се предпоставя от доказване наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, настъпване на застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и характера на вредите и размера на дължимото обезщетение.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско на МПС", клауза „Пълно каско" по отношение на лек автомобил марка БМВ, с регистрационен № ******, с период на застрахователно покритие от 03.04.2022 г. до 02.04.2023г.; както и че по образуваната щета ответникът е заплатил обезщетение от 164,66 лв.

Не е спорно също и настъпването на застрахователно събитие на 29.03.2023г., което се установява от протокола за извършен оглед на МПС, в които са отразени уврежданията по посочения в исковата молба детайл – предна дясна врата, както и от действията на застрахователя, който е определил и изплатил обезщетение от общо 164.66 лв. по щетата, като по този начин е признал настъпването на застрахователно събитие, съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена застраховка.

Спорно е определянето на размера на дължимото застрахователно обезщетение, а именно дали следва да се приложи Методиката за определяне размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ или средни пазарни цени, както и дали при изчисляване на средната пазарна цена следва да се вземат предвид сервизи, притежаващи сертификат за качество наравно с тези, непритежаващи такъв сертификат.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, в което вещото лице е определило общата стойност на щетите по автомобила в размер на 463,39 лв. по средни пазарни цени към датата на събитието. Съгласно правилата на Методиката за обработка на преписки по щети по застраховка „Каско“ и „ГО“ на автомобилистите на „Дженерали застраховане“ АД вещото лице е определило общата стойност на боядисване на предна дясна врата, при съобразяване на частите, предлагани от алтернативни източници, в размер на 380,25 лв.

Пред въззивния съд е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, в което вещото лице е определило общата стойност на щетите по автомобила съгласно правилата на Методиката за обработка на преписки по щети в размер на 164,66 лв. Средна 3 стойност на цената на ремонт на автомобила вещото лице е изчислило в размер на 283,31 лв., отчитайки цени на сервизи със и без сертификат за качество.

Като съобрази трайната практика на ВКС в решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013г. по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о., настоящият състав счита, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната или възстановителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КНФ.

Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл. 400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал.2 от КЗ.

В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се дължи обезщетение в размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 от КЗ. В настоящия случай такива доказателства не са представени, поради което възстановителната стойност се установява от заключение на вещо лице.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, прието в хода на въззивното производство, което е изчерпателно и обосновано, при приемане на заключението в съдебно заседание вещото лице е посочило използваните източници, аргументирало е направените изводи. Видно от заключението е изчислена стойността на ремонта в общ размер 283,31 лв., включващ боя и труд, към датата на настъпилото застрахователно събитие, при използване на средна пазарна цена на труда в сервизи, притежаващи сертификат за качество и такива без сертификат.

Определянето на размера на вредите е направено към датата на ПТП при посочване на варианти за ремонт на отделните детайли с цени, дадени от алтернативни сервизи, което е в съответствие с начина на определяне на стойността на база „средна пазарна цена“ въз основа на съществуващата информация за пазарно предлагане въз основа на оферти. От така определената възстановителна стойност следва да се приспадне сумата 164,66 лв., чието заплащане от застрахователя не е спорно между страните.

4

Дължимата като обезщетение сума се установява в по-нисък размер от изчислената в първоинстанционното решение, а именно 118,65 лв., поради което решението следва да бъде частично отменено и искът отхвърлен над този размер.

Предвид изхода от спора следва да бъдат ревизирани разноските за първата инстанция - съобразно отправеното искане и представен списък по чл.80 от ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски за първа инстанция в размер на 87,15 лв., а в полза на адв.Р. адв.възнаграждение в размер на 220,74 лв. на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. В полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

За въззивното производство се дължат разноски в полза на въззивника в размер на 11 лв. държавна такса съобразно уважената част от въззивната жалба и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК. В полза на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 220,74 лв. на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., изчислени съобразно частта, в която решението се потвърждава.