Решение № 9 от 16.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора К. Папаризов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600521 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава Х XI от НПК.

Образувано е по жалба на подс. А. И. Д. срещу присъда № 210005 от 17.08.2021 г., постановена по НОХД № 239/2020 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, наказателно отделение.

С посочения съдебен акт подс. А. И. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК - една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. Съдът се е произнесъл и за разноските по делото.

В жалбата на подсъдимия се релевират доводи за неправилност на постановения от първия съд акт. Излагат се съображения за особеностите на конкретния случай в контекста, на което при постановяване на присъдата окръжният съд не е направил необходимия цялостен анализ на 1 доказателствата по делото и на доказаните в хода на съдебното следствие факти в тяхната взаимовръзка, с което е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна на присъдата. Не било отчетено самоволното поведение на подсъдимия и допуснатите от него нарушение на ЗБУТ и КТ. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка на поведението на подсъдимия с престъпния резултат.

От въззивния съд се иска да отмени присъдата на първия съд и да постанови нова оправдателна присъда. При условията на алтернативност моли да се измени присъдата в санкционната й част, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода под законоустановения мининум от една година с приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

От частните обвинители К. Х. и П. Х., чрез повереника им адв. Й. Л., е постъпило възражение срещу жалбата на подсъдимия. Застъпва се становище за нейната неоснователност, поради което молят да бъде оставена без уважение. Молят подсъдимия да бъде осъден да им заплати направените в досъдебното производство и пред съда разноски.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив, в хода на съдебните прения, счита жалбата за неоснователна. Поддържа попадения протест, като моли присъдата на първия съд да бъде отменена и постановена нова осъдителна присъда.

Частните обвинители, чрез повереника си, който участва в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция поддържат становището на държавното обвинение.

Подсъдимият Д. и неговият защитник адв. В., в хода на съдебните прения, ангажират становище, с което молят акта на първия съд да бъде отменен, а подсъдимият оправдан по обвинението, тъй като считат, че на база на развилата се доказателствена дейност пред втора инстанция, както и въз основа на тази осъществена от първия съд, не са били събрани доказателства в подкрепа на обвинителната теза.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и 2 законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледан по същество и частично ОСНОВАТЕЛНА по отношение на размера на наложеното наказание.

За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която в принципен план се възприема и от настоящата инстанция. Фактическата обстановка, описана от първостепенния съд е съобразена с наличните доказателства, като доказателственият анализ на инстанцията се споделя от настоящия съд.

Налагат се, обаче, известни уточнения, които въззивният съд ще посочи в изложението си най-вече във връзка с проведеното допълнително съдебно следствие. В общ план анализът, който окръжният съд е направил на доказателствената съвкупност е правилен, съобразен с всички доказателства и доказателствени средства и в тази връзка първият съд е достигнал до правилно заключение по отношение на извършеното деяние.

В хода на проведеното първоинстнационно и допълнително съдебно следствие се установява следното:

Подсъдимият А. И. Д. работел като монтажник в ЕТ „М. – И.М.“ – П. от 2000 г.

Във връзка със сключен договор на работодателя с „Д.“ ООД – Д. за строително-монтажни работи /СМР/ на 03.10.2016 г. управителят на ЕТ „М.“ камандировал на обект „М.“ в с. В., Община Д. монтажниците Г.В.Х., А. И. Д. и шлосерите-монтажници А. Д. Д. и П. Г. С..

За технически ръководител на обекта бил определен П. Б. Б. на длъжност техник производствени резултати. Той имал задължение да следи за спазване на здравословните и безопасни условия на труд, да провежда ежедневния инструктаж за безопасност на работниците.

Със заповед № 124 от 03.10.2016 г. на управителя на ЕТ „М.“ в отсъствие на техническия ръководител на обект „М.“ с размери 12 на 36 метра и височина 5 метра – гр. Д. тези задължения се възлагали на подсъдимия А.

Д..

3

В тази връзка на 04.10.2016 г. Б. предал на колегите си папка с инструкции за безопасна работа и лични предпазни средства – каски, обезопасителни колани, маски за заваряване, предпазни очила, ръкавици, за което бил съставен протокол от същата дата. Тъй като на Б. било възложено да изпълнява задълженията на технически ръководител и на други обекти, той не присъствал всеки ден в с. В., Община Д.. Всяка сутрин пострадалият Г.Х. – работник с много опит, ползващ се с авторитета на негласен лидер пред останалите работници, разпределял работата за деня, макар и да не му били възложени такива задължения. Всяка вечер, обаче, Х. злоупотребявал с алкохол, което се отразявало на работоспособността му на следващия ден, което било видимо и за останалите работници. За явяването си на работа в нетрезво състояние Х. бил наказван със заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 04.10.2011 г.

На 23.10.2016 г. на обекта в с. В., община Д. били пострадалият Г.В.Х., А. Д. Д., подсъдимият А. И. Д. и свидетелят П. Г. С.. На същата дата Б. не бил на работа там, поради което в съответствие със заповед № 124/03.10.2016 г. на управителя на ЕТ „М.“ /л. 116, том 3 от досъд. пр./ задълженията му се изпълнявали от подсъдимия А. И. Д.. Сутринта П. С. и А. Д. забелязали, че колегата им Х. е повлиян от употребен алкохол. Подсъдимият Д. също констатирал, че пострадалият Г.Х. е под влияние на алкохол, но не го отстранил от работното му място, каквото задължение имал съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване строителни и монтажни работи.

Работата за деня се състояла в силикониране и обкантване на ъглите и хладилните камери в металното хале. Същото представлявало стоманобетонна конструкция с височина 5 метра. Намирало се в двора на месокомбинат „М.“ в с. В., Община Д., разположена на разстояние от 1,65 метра от основната масивна сграда, образувайки коридор между двете постройки с дължина 12 метра и широчина от 1,65 метра. Височината на основната масивна сграда до металното хале била 4,40 метра. Тъй като на 23.10.2016 г. не се налагало да се работи на височина, работниците не носели обезопасителни колани и каски. Същият ден те били облечени с работни панталони, куртки и обувки с твърд връх, предоставени от работодателя.

4

Подсъдимият А. Д. провел инструктаж на колегите си, които се подписвали в книгата за ежедневен инструктаж. Около 08.30 часа пострадалият констатирал, че времето е подходящо и за работа на покрива, където имало останали за силикониране няколко панела и решил той и свид.

П. С. да се заемат с това, докато другите двама работници силиконират и обкантват хладилните камери в халето. Намеренията си съобщил на останалите работници в обекта. Подсъдимият Д. и А. Д. предложили на пострадалия да не извършва работа на покрива, тъй като преценили, че бил видимо пиян, но Х. не се съобразил с това. Тогава П. С. и А. Д. поставили пет метрова метална стълба на пода до сградата, съседна на халето контрирайки долната й част в основата на металното хале, а горната част опрели до козирката на покрива на автомивката, като около 50 сантиметра от стълбата била над нивото на покрива. Пострадалият и С. възнамерявали от навеса на сградата, където се намирала автомивката, да се прехвърлят върху покрива на металното хале, между които имало просвет от около 50-60 см.

Подсъдимият Д., знаейки за намеренията на пострадалия да работи на покривната конструкция, допуснал извършването на работи на височина от него в противоречие с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, съобразно която се изисквало да бъде осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване и/или лични предпазни средства, а когато поради характера на работата използването на оборудване е невъзможно и ползването на средствата по ал. 1 е невъзможно, са предвидени подходящи възможности за достъп с използването на анкерни защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция.

Г.Х. започнал да се изкачва по стълбата, а подсъдимият Д. и свидетелят А. Д. влезли в халето, за да вземат необходимите им инструменти и материали за работа – флекс, винтоверт и пистолет със силикон. Свидетелят С. взел пистолет за силикон и когато излязъл от металното хале и влязъл в коридора, образуван между двете сгради, видял че пострадалият се е изкачил по стълбата почти до козирката на покрива. Със себе си не носел никакви инструменти, нито пък лични предпазни средства – каска или предпазен колан. В този момент П. С. видял как Х. - при опит да премине от стълбата на покрива, загубил равновесие и залитнал, а горният край на стълбата 5 започнала да се плъзга по козирката на сградата. С. му извикал да внимава.

Пострадалият се опитал да се хване на монтираната на стената тръба за охладител, но не успял и паднал от височина от около 4 метра на земята странично, удряйки се с дясното рамо и главата в терена. П. С., който бил на разстояние от около 6 метра от Х., се върнал в халето и извикал колегите си.

Тримата отишли до пострадалия и установили, че е в безсъзнание, а по лицето му имало кръв. Веднага потърсили медицинска помощ, като на спешен номер 112 се обадил свидетелят Д.. Около пет минути по-късно на мястото се отзовал екип на спешна медицинска помощ при ФСМП – Д.. Скоро след това пристигнал и свид. М.Р.Б. – служител на РУ на МВР – Д. заедно с колегата си Т.А.. Б. видял, че Х. е положен на носилка. Не бил в съзнание. След преглед, медицинският екип го транспортирал към МБАЛ “Д-р А.Д.“ – К.. Същият ден – 23.10.2016 г. Х. бил преведен в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „С.“ – П., където въпреки проведеното му лечение на 27.12.2016 г. починал.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп /л.

3-11, том 2 от досъд. пр./, която подробно описва медико-биологичните характеристики на установените по починалия травматични увреждания, смъртта на Г.В.Х. се дължи на тежка черепно-мозъчна травма, която е усложнена в хода на заболяването с гноен възпалителен процес на мозъчното вещество и в черепната кухина, които са в причинно-следствена връзка с травмата. За настъпването на смъртта е допринесла и развилата се като обичайно усложнение при залежаване двустранна абсцедираща пневмония.

Вещото лице е посочило, че е налице пряка причинно-следствена връзка между претърпяната на 23.10.2016 г. травма и настъпването на смъртта на 27.12.2016 г., както и че травматичните увреждания са настъпили по механизъм на удар или притискане с или върху тъп предмет със значителна сила и е напълно възможно да са получени при падане от височина.