Решение № 6857 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6857 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100509021 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12914/02.07.2025, постановено по гр.д. № 29681/2024 г. на СРС, ГО, 65 състав, е признато за установено по предявените от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК: 130277958, срещу А. Г.

Д., ЕГН: **********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 98, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 56 от ПИКЕЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Г. Д. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумите, както следва: 5 004,03 лв., представляваща сбор от служебно начислена цена на консумирана електрическа енергия в размер на сумата от 2 254,49 лв. за периода от 10.11.2022 г. до 09.02.2023 г., съгласно фактура № 3457855/14.02.2023 г. и съставен констативен протокол № 1028588/09.02.2022 г. и сумата от 2 749,54 лв. за периода от 10.03.2023 г. до 09.06.2023 г., съгласно фактура № 3476245/14.06.2023 г. и съставен констативен протокол № 1028465/09.06.2023 г., и двете относно административен адрес: гр. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 91,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.02.2023 г. до 30.06.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 41864/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.08.2023 г.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство А. Г. Д., в която се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че „ЕРМ – Запад“ АД в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа не е материално правно легитимиран да получава плащания от крайните клиенти въз основа на корекции поради неправилно/неточно измерване или неизмерване на електрическа енергия поради въздействие върху средството за търговско измерване или схемите за свързване. Поддържа се, че действително такава възможност е разписана в нормата на чл.56,ал.1 ПИКЕЕ, но тази норма излиза извън предоставената на КЕВР законова делегация в чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ.

Поддържа се, че макар ответникът да е бил настанен в процесното жилище на 16.09.2015 г., липсват доказателства същият все още да го обитава. Твърди се, че видно от Протокол № 1028465/09.06.2023 г. при извършената проверка е констатирано, че електрозахранването към обекта е прекъснато, поради което очевидно електроенергия не е била доставяна и не е имало основание за извършване на корекция. Отделно се сочи, че показанията на свидетелите относно извършената проверка били хаотични, противоречиви и нелогични и не е следвало да бъдат кредитирани. Моли се за отмяна решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемият „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че е налице подзаконово възлагане на вземанията за корекция, като се касае за специална разпоредба, дерогираща общите правила,съответно не е налице противоречие между законов и подзаконов нормативен акт. Сочи, че по делото е доказано възникване на облигационна връзка, като в тежест на ответника било да докаже евентуално нейно прекратяване. В отговора се навежда, че свидетелите безпротиворечиво установили фактите относно извършената проверка. Моли се за потвърждаван на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 2

ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстнционния съд е образувано по предявени от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК:

130277958 срещу А. Г. Д., ЕГН: ********** положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата в общ размер на 5 004,03 лева, представляваща дължима сума за фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за което са издадени фактури № 3457855/14.02.2023 г. и № 3476245/14.06.2023 г. за период от 10.11.2022 г. до 09.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91,45 лева, представляваща мораторна лихва за период от 28.02.2023 г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 24303/16.08.2023 год. по ч. гр. д. № 41864/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Качеството "потребител" е дефинирано в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца и е свързано с притежаването на правото на собственост или на ограничено вещно право върху даден имот.

Облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия. От представената по делото Заповед № 547-04-72/09.09.2015 г. се установява, че на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, ответникът А. Г. Д. е настанен заедно с членовете на своето семейство в общинско жилище, находящо се на процесния административен адрес, а именно: гр. ****. Приложено е и заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди с вх. № 1201979581 от 07.10.2015 г., изходяща от ответника А. Д. в качеството му на ползват на общински 3 апартамент 89, находящ се в гр. ****, за откриване на партида на негово име, като при ищцовото дружество е открита партида за обект на потребление: гр.

****, с кл. № 530001673225. Ето защо и въззивният съд приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет на доставката на електрическа енергия в посочения имот, като от представените доказателства по делото е видно, че и през процесния период партидата се е водила на ответника. Облигационното правоотношение е възникнало като безсрочно, като по делото няма доказателства същото да е било прекратено или изменено, поради което и въззивният съд приема, че ответникът е бил потребител на електричска енергия през исковия период за процесния имот, с оглед на което и доводът за липса на облигационно правоотношение се явява неоснователен.

По отношение на въпроса дали ответникът се явява материално – правно легитимиран да извършва корекции и да получава плащания от крайни клиенти, въззивният съд намира следното: в трайно установената практика на ВКС / решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т.о., решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о/ е прието, че със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ бр.54/12 /в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ: т.е . само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ бр.54/12 /в сила от 17.07.2012 г., както съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел.енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

След формиране на цитираната съдебна практика са настъпили изменения както в законовата уредба – Закона за енергетиката /ЗЕ - ДВ, бр.38/2018г., ДВ, бр.41/2019г./, така и в подзаконовата – приети са от КЕВР нови ПИКЕЕ - ДВ бр.35/2019г, изм ДВ бр.57/2021г., при действието на които се е развила процесната корекционна процедура и която уредба е приложима в случая..

Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, съществува както при старата, така и при сега действащата редакция 4 на ЗЕ. На следващо място както предходната, така и сега действащата и приложима в процесния случай редакция на ЗЕ, изрично възлагат на подзаконова уредба - ПИКЕЕ, реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Разликата е в специалния нормативен акт – ПИКЕЕ, където в чл.55 изрично е предвидено: „в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри“. Регулация в съответната насока съдържа и чл.56,ал.3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които ищецът по настоящия иск извършва като оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползвателя (чл.56,ал.2 ПИКЕЕ).

Тази уредба, обективирана в нормата на чл.55 и на чл.56 ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл.183, чл. 200 ЗЗД ), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.

Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи, и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен.