Решение № 2285 от 06.07.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2285 гр. Пловдив, 06.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното гр. дело № 20920 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от К.Н.Н. ***, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 1 969, 96 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 246.24 часа за периода от 01.12.2016 г. до 31.10.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо 178, 16 лв., формирано както следва – за 2016 г. – 1, 18 лв., за 2017 г. - 65, 88 лв., за 2018 г. – 67, 05 лв., за 2019 г. – 44, 05 лв.

Ищецът К.Н.Н. твърди, че работи в системата на МВР от **** г. на длъжност ******* В **** част в *******. Като ******* в системата на МВР, назначен със заповед на Директора на ОД МВР - гр. Пловдив, между него и ответника било създадено служебно правоотношение, което подлежи на правна регулация от ЗМВР, който закон счита за специален по отношение на ЗДСл. Предвид характера на заеманата от него длъжност ******* в **** част, полагал труд и през нощта - за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време до сега се е изчислявало сумарно съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от 3MBР, като часовете положен от него нощен труд не са преобразувани в дневен труд и съответно не му е заплащано възнаграждение за полагания извънреден труд. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавни служители в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които по см. на чл. 178 ал. 1, т. 3 от ЗМВР е и допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Твърди, че според ал. 5 на чл. 187 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с: 1.допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал. 9 било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба на *******а на вътрешните работи. За процесния период от 01.12.2016 г. до 31.10.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ. бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.отм. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3601/2019г.), като според чл. 3, ал. 3 от същата, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Но в същата липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Единствено в Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22.00 ч. и 06.00 ч., като за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 - чл. 31, ал. 2 от наредба. Посочва, че липсата на изрична норма представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Поддържа, че съгласно чл.

140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.

Следователно счита, че приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължитепности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия. Т.е. на общо основание приложение следвало да намерят нормите на чл. 9 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е определена методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент в хипотезите, когато работното време се изчислява сумирано за определен период, както беше практиката и в нашата служба. Твърди, че за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. отработил 120 часа нощен труд, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 137.16 часа. Разликата неплатен извънреден труд за посочения период възлизала на 17,16 часа, а дължимата сума – 137, 28 лв. Твърди, че сумата за часовата ставка за 2016 г. съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 8.00 лв. за час, като за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. отработил 568 часа нощен труд, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 649, 22 часа. Разликата неплатен извънреден труд за посочения период възлизала на 81, 22 часа, а дължимата сума – 649,76 лв. Сумата за часовата ставка за 2017 г. съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлизала на 8,00 лв за час, като за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. отработил 578 часа нощен труд, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 660.65 часа.

Разликата неплатен извънреден труд за посочения период възлизала на 82,656 часа, а дължимата сума - 661, 24 лв. Сумата за часовата ставка за 2018 г. съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 8.00 лв за час, като за периода от 01.01.2019 г. до 31.10.2019 г. отработил 456 часа нощен труд, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 521,21 часа.

Разликата неплатен извънреден труд за посочения период възлизала на 65.21 часа, а дължимата сума - 521,68 лв. Сочи, че за процесния период от 01.12.2016 г. до 31.10.2019 г. общият брой на отработените нощни часове е 1 722 часа, които приравнени към дневен труд възлизат на 1968.24 часа. Разликата незаплатен извънреден труд за целия период възлизала на 246.24 часа, които умножени по сумата часова ставка за всеки период са в размер на сумата от 1969, 96 лева. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок е депозиран отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват. Сочи, че през исковия период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 187, ал.З от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. От ал.5 на същия член е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Сочи, че извънреден труд е налице, само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Поддържа, че по делото не е спорно, че ищецът е служител на *******, като за процесния период от 01.12.2016 г. до 31.12.2019 г. ищецът е заемал длъжността „*******“ в „*******“ към *******. Не оспорва, че ищецът осъществява трудовата си дейност, по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.

187, ал. 3 от ЗМВР. Счита, че неправилно ищецът посочва, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, и навежда доводи, че следва да се премине към субсидиарното приложение на разпоредбите на НСОРЗ /общото гражданско законодателство/. При постановяване на решението си моли съдът да вземете предвид: решение № 122330/23.05.2019г. на СРС, постановено по гр.д. №14379/2017 г. по описа на същия съд и решение № 91/30.01.2017 г. постановено по по гр.д.

№1796/201 бг. по описа ОС - Варна. Изводи за неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите в МВР се съдържали и в трайната съдебна практика на Районен съд - Ловеч и на Окръжен съд – Ловеч.

Поддържа, че ищецът е ******* - полицейски орган, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което неговите служебни правоотношения съгласно ал. 2 на чл. 142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. Твърди, че в чл. 178, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал. 2 на същия член е посочено изрично, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на *******а на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Действащата, към посочения от ищеца времеви период за положен извънреден труд, е Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. В чл. 22, ал. 1 от същата е посочено какво се включва в отработеното време на служителите. Поддържа, че с чл. 179, ал. 4 ЗМВР законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Въз основа на посочените по-горе законови разпоредби счита, че по отношение на ********* е неприложима НСОРЗ (Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) в частност чл. 9 на същата. Още повече, че самият законодател е ограничил нейното прилагане в чл. 2, ал. 3 НСОРЗ по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за коиго се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в Наредба № 8121з—776/2016г. е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143.

В МВР е разрешено полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай, ОДМВР - Пловдив вече е изпълнила задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Сочи, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период е действала наредба, издадена от ******* на вътрешните работи, в която изрично е определено, че за всеки отработен час през нощта / между 22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Поддържа, че при разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и писмо изх.№ *******г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно, което представя и моли съдът да приеме като доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“ , изрично е записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Моли да се има предвид и правната консултация от проф. Васил Мръчков относно приложението на чл. 187, ал.1 и 3 от ЗМВР и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която е изразено мнение, че последната разпоредба не е приложима към служителите на МВР, тъй като не са налице кумулативно и четирите нейни предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността на дневното, трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. От посочените четири предпоставки, последните две не били налице за служителите от МВР. Алтернативно, ако съдът приеме приложимостта на законодателството по начина, посочен от ищеца, тъй като в случая става въпрос за положен нощен труд, а претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него, то за часовете нощен труд би следвало да е платено възнаграждение като за часове дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи увеличение, каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди преизчислението /защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се плаща също като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по друг начин - преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база за заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки — дневна и нощна.