Протокол № 1682 от 15.11.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1682 гр. Сливен, 15.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело частен характер № 20242230200593 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Частната тъжителка П. И. П., редовно призована, не се явява.

Представлява се от адв.Д. Д. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.

Подсъдимият М. И. К., редовно призован, се явява лично и с адв.С. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.

Свидетел пор.№ 3 – И. С. К., доведен в с.з.

В 09,02 часа в залата се явява частната тъжителка П. И. П..

Адв.Д.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Да се гледа делото.

Адв.К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фазата на съдебното следствие.

САМОЛИЧНОСТ НА ВОДЕНИЯ СВИДЕТЕЛ:

И. С. К. – 59 г., български гражданин, със средно образование, женен, работи, осъждан, баща на подсъдимия.

1

Съдът РАЗЯСНИ на свид.И. К. привилегията по чл.119 от НПК, а именно да откаже да дава показания, с оглед на обстоятелството, че е баща на подсъдимия.

СВИД.И. К.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитан като свидетел.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава да говори истината.

СВИД.И. К.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Баща съм на М. и желая да дам показания. Тази година на Васильовден, на първи срещу втори, бяхме на гости на комшията.

Той има дъщеря В. и бяхме на имен ден там. Към 11,00 часа вечерта се прибрахме цялото семейство. Ние бяхме на имен ден аз, жена ми, М. сина ми и И., моя внук. Не мога да си спомня дали М. беше с нас. Прибираме се да си лягаме, аз дори си бях легнал на леглото, по едно време чувам, че се отваря вратата, пътната, желязната, на двора, и чувам думи „И., още не си ли готов, не си ли приготвил багажа, че трябва да тръгваме“. И той казва „Не искам да ходя в Перник“ и се разрева детето. Вторият отговор беше „Айде, по-бързо, че те чакам“ и той каза „Мамо, няма да дойда в Перник“. И няма как, станах аз, тя (посочва частната тъжителка) беше влязла вече в къщи, в двора, зад вратата. Казах й „Напусни, излез от двора, нямаш право да влизаш“. Втори път й го повторих, обаче не напуска. Казах „Вземам телефона, да се обадя в полицията“. Докато вляза да взема телефона, М. я беше извел от двора и беше заключил вратата. И. се качи разплакан на втория етаж и си легна. Аз не можах да се обадя, той беше я изкарал навън и заключил. Няма такъв случай, при който тя да е поискала детето и М. да не й е го дал. Причината на първи детето да не тръгне с майка си е, че детето не иска да отива в Перник. Мисля, че пролетната ваканция майка му го взе и ходиха на Велинград на почивка, мисля че беше за седмица. Не мога да си спомня месеца. Не зная дали М. е разговарял с П. на първи за детето. Тя няма право да влиза в двора. Бях се ядосал заради детето дето плаче, иначе нямаше да стана изобщо. Не съм видял как синът ми е извел П. извън двора. Чувах само П. като вика „Хайде, бе, И., вземай си багажа, защо още не си готов“. Друг не е викал. На двора беше и жена ми. Не съм видял момента, в който П. напусна двора и по какъв начин.

2

Жена ми ми каза, че М. е извел П. от двора и е заключил вратата. Една или две седмици след това П. е подала жалба срещу мен, срещу жена ми, срещу М., срещу цялото семейство. Викаха ни в полицията, написаха един протокол, предупредиха ни да не се разправяме повече с нея. Не съм се заканвал със саморазправа спрямо П., само казах, че ще извикам полицията. Не съм я обиждал. Те водят някакво дело, ама не знам за какво. Не съм чул какво си говорят П. и М. на двора. На двора бяхме аз, М., И., жена ми и М. мисля, че беше. Аз казах на П. да напусне, не съм говорил нищо друго. Не мога да кажа дали другите са говорили с нея, мина една година.

Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.

Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Съгласни сме да се освободи.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.

Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания свидетел К..

Съдът констатира, че в предходно съдебно заседание е изискал заверено копие от преписка вх.№ 55/2024 г. по описа на РП-Сливен, която е постъпила по делото.

Адв.Д.: Запознахме доказателствени искания. се с преписката, да се приеме.

Нямаме

ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Да се приеме преписката. Няма да соча доказателства.

Адв.К.: Запознах се с преписката. Няма да соча други доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ: доказателства.

Да се приеме преписката.

Няма да соча

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото постъпилото писмо изх.№ 55/2024 г. от 30.09.2024 г. по описа на РП-Сливен, 3 ведно с приложеното към него заверено копие от преписка вх.№ 55/2024 г. по описа на РП-Сливен.

Адв.К.: Моят подзащитен желае да даде обяснения.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам обвинението. Не се признавам за виновен.

На първи януари тази година се чухме два-три пъти през деня с П. и ми каза, че иска да взима И. за Перник. При което аз й казах „Добре“. Говорих със сина ми и той ми каза, че не иска да отива да живее и да учи там. Тя продължи да ми звъни и да пита „И. готов ли е“. Аз й казах, че И. не иска да отива в Перник. Тогава П. каза „Не ме интересува какво иска И.. Вземам го и отиваме в Перник“. Ние отидохме на Васильовден в комшиите, аз стоях малко помалко и се прибрах, а И. остана с майка ми и баща ми там, и се прибраха към 11 без нещо вечерта. В момента, в който П. дойде, пак ми се обади и каза, че идва да го вземе. Аз й казах, че няма смисъл да идва, защото детето не иска да тръгва с нея. При което тя просто си влезе в двора на къщата и почна да вика „И., къде си, готов ли си да тръгваме“. Той се разрева, отговори й „Аз не искам да идвам, мамо“, а тя каза „Айде, айде, оправяй си багажа и да тръгваме“. Баща ми стана, помоли я да напусне имота, тя не му отговори нищо, продължи да вика И. да тръгва за Перник. След това аз й казах да напусне, тя каза, че не иска, че няма да тръгне без детето. Баща ми пак й каза да излезе, че ще се обади в полицията. В този момент аз я избутах да излезе извън имота. Тръгнах да я бутам по рамото, тя каза „Не ме пипай“ и излезе сама от двора. Аз заключих вратата след нея. После отидох да успокоя баща ми и се качих при детето горе. Баща ми трепереше целия, да го успокоя да не звъни на полиция, работи. Детето беше на втория етаж с М., приятелката ми.

Това става за около минута-две цялата случка, от влизането на П. в двора до тръгването й. И. беше много разстроен, плачеше. Успокои се и заспа. За мен е важно какво иска той. Миналата година искаше да отиде в Перник и аз се съгласих, и той целия втори срок на първи клас беше там. Сега не искаше, защото не му е харесало там. Винаги когато П. се обади на И. и се разберат той да отиде с нея, никога не съм го спирал. Мисля, че към април месец, първивтори април, не помня точната дата, пролетната ваканция И. ходи с майка си на Велинград, мисля че за два дена и на третия вечерта го върна болен. Покрай Великден детето беше с нея. Пусна жалба в полицията, защото не й дадох детето, то не искаше да отива с нея. Тя трябваше да го накара насила да тръгне. В Перник имаме образувано дело за промяна на родителските права.

4

П. го води, защото иска детето да живее и да учи при нея в Перник, да не е шест месеца тук и шест месеца при нея. На първи януари идваше реда на П. да е с детето шест месеца. Тези шест месеца детето остана в Сливен и не отиде да живее и учи в Перник, защото не искаше. Тази година не е ходил да живее в Перник, но е ходил при нея. След това беше близо месец на някакъв лагер в Перник, мисля че това беше през моите шест месеца.

Адв.Д.: Нямам въпроси.

ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Нямам въпроси.

Адв.К.: Нямам въпроси.

Адв.Д.: Нямам доказателствени искания.

ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Нямам искания.

Адв.К.: Нямам доказателствени искания.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания.

Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като не е приобщена справка за съдимост на подсъдимия, поради което