Решение № 121 от 10.02.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1709/2024
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Валентина Жекова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл.150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.32, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. гр. Хасково, 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640101709 по описа за 2024 година
Предявен е от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, против Е.
Б. К., ЕГН **********, от ********, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 714/2024г. по описа на Районен съд – Хасково.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството си на собственик на топлоснабдения имот бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна енергия и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна 1 енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала от ищеца при публично известни ОУ на клиенти за битови нужди в гр.София, които се одобрявали от ДКЕВР и влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, като не било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези ОУ се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите и ищцовото дружество: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Тъй като ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ), спрямо него били налице и действали считано от влизането им в сила на 10.07.2016г. Общи условия, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл.31, ал.1, бил определен редът и срокът, по които купувачите били задължени да заплащат месечните си дължими суми за топлинна енергия, който бил 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В приетите ОУ било регламентирано също, че топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2 клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към момента не била погасила задължението си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сгради в режим на етажна собственост /СЕС/ се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, като в случая в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците от етажната собственост, в която се намирал имота на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, 2 извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Тъй като задълженията на ответника не били изплатени, на 20.10.2023г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, за сумата от 3 350.05 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 444.14 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът издал исканата заповед за изпълнение по образуваното въз основа на заявлението Ч.гр. дело № 714/2024г. по описа на Районен съд-Хасково, като съдът указал на ищеца възможноста да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 714/2024г. по описа на Районен съдХасково, а именно: сумата от 3 350.05 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 444.14 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира всички съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответницата не е 3 представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен, да се уважи.
С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/.
На ищеца следва да се присъдят направените по настоящото дело и по заповедното производство разноски, общо в размер на 1068.27 евро, от които 1003.91 евро, представляващи разноски по настоящото дело и 64.36 евро, направени разноски по Ч.гр.д. № 714/2024г. по описа на Районен съд-Хасково.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Б. К., ЕГН **********, от ********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, сумата от 1712.85 евро – главница, представляваща стойност на доставена и неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***********, инсталация ***********, за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.; 227.09 евро - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 06.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2023г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 343/20.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 714/2024г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Е. Б. К., ЕГН **********, от ********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, сумата в размер на 1068.27 евро, от която 1003.91 евро, представляващи разноски по настоящото дело и 64.36 евро, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 714/2024г. по описа на Районен съд-Хасково.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на 4 страната на ищеца по делото „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Проф.
Г. Павлов“ № 3.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
5