Решение № 261849 от 18.03.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 18.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

Ивайло Димитров при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12040 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.05.2019 г. по гр.д. № 55454/17 г., СРС, І ГО, 31 с-в е оставил без уважение искането по чл.628 ГПК, направено в отговора на исковата молба от М.Ц.М.. Признал за установено по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 23Б срещу М.Ц.М., ЕГН

**********, с адрес: ***, че М.Ц.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2875,43 лева. представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, ул. „******аб. № 202586, както и сумата от 73,48 лева, представляваща стойност на извършеното дялово разпределение за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, ул. „******ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.05.2017г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 33019/17г. по описа на СРС, 31-ви състав до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил искове за сумата от 337,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015г.-20.04.2017г. върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и за сумата от 14,10 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015г.-20.04.2017г. върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение. Осъдил е М.Ц.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 103,65 лева, представляващи сторените разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 33019/2017г. по описа на СРС, 31-ви състав съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 695,93 лева, представляващи сторените разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД да заплати на Д.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: *** 127, офис 330 на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата сумата от 49,16 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на М.Ц.М. по делото.

С решение от 28.01.2020 г. по гр.д. № 55454/2017 г., постановено по реда на чл.250 ГПК, СРС, I ГО, 31 състав е оставил без уважение искането на М.Ц.М. за допълване на решение от 07.05.2019 г., постановено по гр.д. № 55454/2017 г. по описа на СРС, 31 състав.

С определение от 16.09.2020 г. по гр.д. № 55454/2017 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, І ГО, 31 състав е оставил без уважение инкорпорираното във въззивна жалба с вх. № 5112279 от 28.06.2019г. и по допълнение на въззивна жалба с вх. № 5113046 от 01.07.2019г. искане за изменение на решение от 07.05.2019г. по гр. дело № 55454/2017г. по описа на СРС, 31-ви състав в частта за разноските.

Решението от 07.05.2019 г. е обжалвано с три въззивни жалби:

С въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 23Б, представляван от Изпълнителния директор К.Г., към момента на подаване на въззивната жалба, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ж.в Частта, в която съдът е отхвърлил искове за сумата от 337,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015г.-20.04.2017г. върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и за сумата от 14,10 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015г.-20.04.2017г. върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение. Сочи се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /чл ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава т.е след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че във връзка с удостоверяването на публикуването на интернет страницата за дължими суми за ТЕ са били съставени констативни протоколи на основание чл. 593 от ГПК на съответните дати на публикуването, като съдът не е указал на ищеца да представи същите като писмено доказателство по делото, поради което неправилен се явява неговия извод, че не дължи мораторна лихва върху главницата. Общата фактура за отоплителен сезон 2014-2015 г. е публикувана на 15.08.2015 г., а общата фактура за отоплителен сезон 2015г.-2016 г. е публикувана на 15.08.2016 г., във връзка с което има издадени констативни протоколи на основание чл.593 от ГПК на съответните дати. Що се отнася до услугата за дялово разпределение, то съдебният състав не е отчел обстоятелството, че самото издаване на фактура за предоставена услуга дялово разпределение, както и качването й в сайта на ищцовото дружество представлява покана до длъжниците за заплащане на задължението.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.

По делото е подаден отговор на тази въззивна жалба от М.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.С., с който моли същата да бъде оставена без уважение.

По въззивна жалба на ответника М.Ц.М.,

ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.С. от в частта, в която СРС, I ГО, 31 състав е признал за установено по искове с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 23Б срещу

М.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че М.Ц.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2875,43 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, ул. „******аб. № 202586, както и сумата от 73,48 лева, представляваща стойност на извършеното дялово разпределение за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, ул. „******ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.05.2017г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 33019/17г. по описа на СРС, 31-ви състав до окончателното изплащане на вземането с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че издадената заповед по чл.410 ГПК и съдебното решение са невалидни, постановени при липсата на компетентност, че заповедта по чл.410 ГПК е нищожна, като в този смисъл са изложени пространни мотиви, включително и с международен елемент по приложение на европейското право, на правото на ЕС за договорите от разстояния, на чл.17, ал.3 от Конституцията на РБългария. Заповедта е нищожна и защото не съответства на установеното, че е официален документ с невярно съдържание. Сочи си още, че искът е недопустим с оглед неговия предмет и пасивната легитимация на ответника и в противоречие с чл.22, ал.1 от Конституцията на Р България. Моли да бъде погласена нищожността на ЗИ. Твърди се, че е нищожно и недопустимо и съдебното решение. Излагат се също твърдения, че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, че СРС неправилно е възприел разпоредбата на чл.13 от Директива 2006/32/ЕС, в която е залегнало правото да се заплаща реално потребената енергия, позовава се на нормата на чл.62 от ЗЗП и чл.9 от ЕО 97/7 за непоръчаните доставки. Счита, че нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването-ЗЕ, Наредба 16-334/06.04.2007 е в противоречие с Конституцията на РБ-чл.17 и чл.19, с чл.21 от Директива ЕС/32/2006 г., ЕКЗПЧОС, както и законите на физиката. Сочи се още, че представените съобщения към фактури, са документ с невярно съдържание и т.н. Направено е възражение, досежно разноските, като се твърди, че въобще не е дължимо юрисконсултско възнаграждение, не са дължими депозитите за приетите СТЕ и ССЕ, като от една страна вещите лица не изясняват спорните въпроси, а от друга-заобикалят закона.

Моли да бъде прогласена нищожността на Заповедта по чл.410 ГПК и да се приеме, че искът е недопустим или ако казуса бъде разгледан по същество, процесното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемият

„Т.С.” ЕАД не взема становище по тази въззивната жалба.

С въззивна жалба, наречена допълнение към въззивна жалба от самия ответник М.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с тдвърдения, че съдът е издал ЗИ при нередевно заявление, като е нарушен чл.411, ал.2, т.1 ГПК, че съдът е отказал да изпълни разпоредбата на чл.633 ГПК, че е отказал да се съобрази с чл.3 от Европейския регламент 805/2004 г. за бозспорните вземания, , отказал е от спазване Правото на Европейския съюз, че е на рушил т.2 б от ТР 4 по тълк. Дело 4/2013 г. на ОСГТК, че са нарушени чл.127, 128, 129 ГПК, чл.180, 183 и чл.190 ГПКче съдът неправилно е кредитирал СТЕ и ССЕ, основаващи се единствено на едностранно предоставени от ищеца данни, че е отменена формулата от т.6.1.1 от Методиката към Наредба 16-334, чрез която се изчислява отдаденото от СИ количество топлоенегия, че съдът е наружшил чл.15 от ЗНА, като не е приложил нормативни документи от по-висок ранг, а приел за доказана погрешна формула от наредбата за изчисляване на количеството ТЕ. Излагат се отново подробтни съображения по отношение на разходите по делото, които спорез жалбоподателя не се дължат. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Заповедта по чл.410 ГПК и да бъде обезсилена тази заповед, алтернативно процесното решение да бъде обявено за нищожно, недопустимо, неправилно, да се изискат сочените писмени доказателства, да бъдат спрени всички действия по хода на делото, да бъде посочен начинът на обезщетение за допълнителен стрес и разстройство на здравето на ответника от нарушаване на ЕС право, да бъдат осигурени звукозаписи на заседанията по настоящето дело, които да се пазят една година, да бъдат изискани и прослушани звукозаписите от о.с.з., проведени от 31 състав на СРС. Претендират се разноски за настоящето производство, включително и адвокатски хонорар.

Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище по тези въззивни жалби.

СГС приема, че въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустими.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК , във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗ за признаване за установено между страните, че ответникът М.Ц.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми:сумата от 2875,43 лв., главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, общ. Лозенец, ул. „******аб. № 202586, сумата от 337,89 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015 г..-20.04.2017 г„ сумата от 73,48 лв., главница за дялово разпределение през периода м.05.2014-м.04.2016, сумата от 14,10 лв„ мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г.-20.04.2017г„ ведно със законна лихва върху главниците за периода от 25.05.2017 г. до изплащане на вземането и разноски по делото. За тези суми било образувано гр.д. № 33019/2017 г., СРС, 31-ви с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение/ЗИ/. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът депозирал възражение срещу ЗИ, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание било изпълнено с депозирането на настоящата искова молба.

Разпечатката съдържа 33 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0331e64-1eb4-499d-9473-d67c23464b32