Решение № 30 от 27.10.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Кюстендил, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря ***ка Евг. Николова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20211500500252 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от БЛ. ИВ. БЛ. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к.

***, бл.110, вх.5, ап.А2, насочена срещу решение №260332 от 13.05.2020 г., постановено по гр.д.

№48/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

С оспорвания съдебен акт КнРС е уважил искането за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие и е наложил мерки за защита срещу домашно насилие, като е задължил БЛ. ИВ.

БЛ., да се въздържа от извършване на домашно насилие над ***. В. БЛ., с ЕГН **********; да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на ***. В. БЛ. на разстояние не по-малко от 50 м. за срок от 8 /осем/ месеца, с изключение на дните, определени по гр.д.№8/2021 г. на ДнРС като привременни мерки за свиждане с мололетното дете, както и след определяне на окончателен режим на лични контакти с влязло в сила съдебно решение ; наложил е на БЛ. ИВ. БЛ. глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН в размер на 300 /триста/ лева ;постановил е да се издаде заповед за защита;осъдил е БЛ. ИВ. БЛ. да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лева, а на ***. В. БЛ. - деловодни разноски в размер на 500 лева.

Постановеното от РС - Кюстендил решение се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, породена от постановяването му при явно нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът, като единствен довод, водещ до сочената порочност на 1 обжалвания съдебен акт, приема постановяването му при съществено противоречие между събрания по делото доказателствен материал и декларираните факти и обстоятелства в представената по чл.9, ал.3 ЗЗДН декларация от молителката. В жалбата не е формулирано изрично искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, но такова се презумира от изложените в същата доводи за неговата порочност. Не претендира разноски.

По реда на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, в рамките на предвидения тридневен срок, не е постъпило писмено възражение на депозираната жалба от другата страна –***. В. БЛ..

В открито съдебно заседание на 28.09.2021 г., жалбоподателят БЛ. ИВ. БЛ., редовно призован, се явява лично и с процесуалния представител адв. ***. Поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде отменено в цялост обжалваното решение.

В съдебното заседание пред КнОС въззиваемата страна ***. В. БЛ., редовно призована, се явява лично и с адв. Анита Пешева. Поддържа искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът като взе предви оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.

Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението.

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно.

Съображенията за това са следните:

Пред Кюстендилския районен съд е развито производство за налагане на мерки за защита от домашно насилие по реда на чл. 7 и следващите от ЗЗДН, като първоинстанционният съд е постановил мерки за защита спрямо молителката Л.Б., задължавайки на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН БЛ. ИВ. БЛ. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката ***. В.

БЛ.; забранил, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на Б.И. Благов да се приближава до жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, които посещава, на разстояние помалко от 50 м. за срок от осем месеца с изключение на дните, определени по гр.д.№8/ 2021г. на ДнРС като привременни мерки за свиждане с малолетното дете, както и след определяне на окончателен режим на лични контакти с влязло в сила решение ; издал е заповед за защита в изложения смисъл и е осъдил БЛ. ИВ. БЛ. да заплати глоба в размер на 300 (триста) лева по сметка 2 на КнРС, в полза на бюджета на съдебната власт.

В подадената молба, молителката Л.Б. е посочила датата, мястото и начина на извършеното домашно насилие от нейния съпруг и ответник Б.Б., като е представила декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие. В посочената декларация е отразено, че 19.12.2020 г., събота, около 09.30 ч ответникът- в изпълнение на определените от съда привременни мерки , посетил адреса на молителката, за да вземе малолетното им дете *** Б. Б.. При опит от страна на молителката да му разясни хранителните навици на детето същият се обърнал към нея с обидни и заплашителни нападки: „От парцал съвети на искам, ти си жалко подобие на майка, не ме интересува какво говориш, ти не разбра ли, че няма да го видиш това дете“. На следващия ден – 20.12.2020г. при повторно вземане на детето, макар че на ответника било обяснено, че е болно и не е желателно да излиза, същият пак използвал обидни епитети към молителката: „Ограничена жена, ти си за психиатър, парцал, жалко подобие на майка, ти няма да видиш скоро детето, аз ще те вкарам в затвора, ще те разоря, ще ме молиш да си видиш детето“. В декларацията се сочат и други предхождащи дати на домашно насилие.

В хода на производството по гр.д.№48/2021 г. районният съд е издал заповед за незабавна защита след депозиране на молба от молителката, в която същата е изложила твърдения, че на 19.01.2021 г. и 22.01.2021 г. ответникът отново е извършил акт на домашно насилие срещу нея, изразяващ се в използване на обидни думи и епитети, както и заплахи, че ще отнеме детето. Към молбата е представен Доклад от Сдружение „Знание, успех, промяна“ гр. Дупница в който е отразено, че ****** към настоящия момент била подложена на психологически натиск от страна на съпруга й, налице бил кумулиран психологически ефект на преживяното върху нея насилие, същата била силно фрустирана, тъй като се намирала в ситуация на безнадеждност, изпитваща трудности да види сигурност за себе си и детето.

В о.с.з. е разпитан психолог ът, извършил психологичното обследване на молителката – свид. ***, която свидетелства, че познава ****** от началото на годината, когато била потърсена за съдействие заради преживяно домашно насилие. При молителката се забелязвало държание на жена, преживяла насилие, поведението й показвало, че тя се страхува от това, което й се е случило.

Основният й страх бил, че насилието може да продължи, както и страхът за детето й.

В хода на съдебното дирене пред РС са разпитани и свидетелите ***, ***, ***, *** и ***.

От показанията на св. *** и *** *** – майка и сестра на молителката, се установява, че проблемите на ****** със съпруга й *** датирали от 2019 г. и имали признаците на физическо /бутане, подритване/ насилие и психологическо такова, най-често изразявано посредством отправени към нея обиди. Към днешно време на срещите им във връзка с вземането на детето същият продължавал да я обижда и заплашва, като това се случвало, когато нямало свидетели.

След тези срещи ****** винаги била изплашена и разстроена. На сочените в декларацията по чл.9 ЗЗДН дати ответника също според свидетелите упражнил акт на домашно насилие спрямо молителката, като я е наричал с обидни епитети и отправял закани, че ще отвлече детето.

От своя страна свидетелите *** и *** – родители на ответника твърдят, че *** бил ***ящ и грижовен баща и съпруг. Придружавали го в дните за взимане на детето, тъй като били заплашвани от бащата на ******. *** взимал детето, без да отправял заплахи и обиди към молителката. Спирали колата на около 15-20 м. от къщата и стояли отстрани, а *** отивал за 3 детето.

Свид. *** – адвокат на ответника по бракоразводното дело установява, че на 22.01.2021 г. било проведено първото заседание на делото пред РС – Дупница. *** през цялото време бил около нея, не е контактувал с молителката.

До делото са приложени докладни записки, обяснения, предупредителни протоколи във връзка с изисканото от ответника полицейско съдействие за датите 19 и 20.20.2020 г. във връзка с изпълнение на привременните мерки за детето.

Другите събрани в хода на проинстнционното и въззивното производство доказателства не променят крайните изводи на съда, при което същите не следва да бъдат обсъждани.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът. От дефиницията, дадена в чл.

2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

В конкретния случай се твърди наличие на психическо насилие, осъществено чрез вербално насилие – заплахи и закани отправени към молителката на 19 и 20.12.2020 г., а и на предходни и последващи дати, при което съдът безспорно приема, че става въпрос за системно насилие.

Наведените доводи в жалбата на ответника-жалбоподател са неоснователни. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че последният е извършил акт на домашно насилие по отношение на молителката. От представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че на посочените от молителката дати е извършен акт на домашно насилие.

Неоснователни са доводите на въззивника, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно събраният доказателствен материал, че е кредитирал единствено показанията на роднините на молителката. В съдебното решение правилно е отбелязано, че – макар и при отчитане възможността за заинтересованост в хипотезата на чл.172 ГПК, показанията възпроизвеждат изложеното от молителката в декларацията по чл.9 ЗЗДН и съдържат данни за прякото възприятие на свидетелите , доколкото в производството не са оборени показанията им, че са присъствали на 4 срещите между молителката и ответника при взимане на детето. В тази насока дори показанията на родителите на ответника съдържат индиция за това, тъй като същите от една страна установяват, че са стояли на отстояние от къщата и че същата имала тухлена ограда, от която не може да се установи дали има някой вътре в двора. Показанията на свид. *** индиректно се подкрепят и от показанията на свид. ***, която твърди, че при молителката се наблюдавало поведение на човек, преживял насилие.