Решение № 1875 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1875 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330112900 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Й. П. М., ЕГН: ********** против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 590, 98 евро, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ с № *****г.

Ищцата твърди, че на ** г. между нея и ответника бил сключен процесния договор за кредит, по силата на който й била предоставена в заем сумата от 5000 лева, при ГЛП 41% и ГПР 49,10%. Твърди се, че съгласно т. VI от договора за заем ищцата закупила пакет за допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 2000 лева и „Флекси“ на стойност 2850 лева.

Ищцата твърди, че възнаграждението за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е включено в размера на ГПР по процесния договор за кредит, поради което същият е недействителен, като следвало надплатените над главницата суми са платени при начална липса на основание. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият не оспорва и признава факта, че ищецът е заплатил над главницата по кредита сума в размер на 1155,85 лева, но твърди, че договорът е действителен, като възнаграждението за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ не следва да се включва в ГПР по кредита. Моли за 1 отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото между страните не са спорни обстоятелствата относно сключването на процесния договор, размера на заемната сума, условията по кредита, както и факта на усвояване на кредитния лимит от страна на ищцата.

В тази насока са представени и писмени доказателства – договор за кредит с общи условия към него, както и погасителен план /л. 6-13 от делото/.

Съгласно Договора, ищецът дължал заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2000 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2850 лева, чието заплащане било уговорено на анюитетни вноски и включено към месечната вноска по кредита.

Ответникът признава, че възнаграждението по закупения пакет допълнителни услуги не е включен в размера на ГПР по кредита, като излага пространни съображения защо възнаграждението не следва да се включва в ГПР.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора е записана общата дължима сума по кредита, която обаче включва единствено главницата и лихвата, то тя не е реално дължимата сума, 2 защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките по закупения пакет допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2000 лева и за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2850 лева.

Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

В случая възнаграждението по закупения „пакет от допълнителни услуги“, е разход по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото е пряко свързано с и произтича от договора за кредит. Целта на същото, съгласно посоченото в преддоговорната информация, е да обслужи сключването и изпълнението на договора. Качеството на това възнаграждение като разход по кредита се извежда още от реда за неговото изплащане, а именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Следователно е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен в текста на договора действителния и реално приложим в отношенията между страните размер на ГПР по кредита.

С оглед характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план) се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Отделно от предходното, разглежданите услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставена услуга, получена от кредитополучателя, срещу което последният да дължи заплащане на договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение съдът намира, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва.

Предвид гореизложеното се споделят съображенията на ищеца за нарушение на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в процесния Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ с № *****г. не са посочени действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите. Следователно на основание чл. 22 ЗПК целият договор за кредит е недействителен, а на основание чл. 23 ЗПК, на връщане от кредитополучателя ще подлежи единствено главницата, представляваща чистата стойност на кредита.

Останалите платени по кредита суми за лихви, такси и допълнителни възнаграждения се явяват неоснователно платени и подлежат на връщане. В тази насока предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява доказан. Ответникът сам е признал получаването на 3 сумата от 590, 98 евро при чиста стойност на кредита по см. на чл. 23 ЗПК – 2556, 46 евро. По тези съображения, предявеният осъдителен иск ще се уважи изцяло.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които видно от приложения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 25, 56 евро за заплатена държавна такса.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Д. Г. от *****, като съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. Съдът, като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото намира, че в полза на адв. Д. Г. от ***** следва да се определи възнаграждение в размер от 245, 42 евро с ДДС, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати на Й. П. М., ЕГН: ********** сумата от 590, 98 евро /петстотин и деветдесет евро и деветдесет и осем евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ с № *****г.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати на Й. П. М., ЕГН: ********** сумата от 25, 56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати на адв. Д. Г. от *****, с личен № **, със служебен адрес: ***** сумата от 245, 42 евро с ДДС /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца Й. П. М., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4