Присъда № 15 от 23.06.2021, Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И:

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура - Бургас срещу Г. Я. И. , ЕГН ********** с обвинение за престъпление по чл. 244, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за налагане на наказание при условията на чл. 54 НК, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Предлага на основание чл. 68, ал. 1 НК подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено му по НОХД № 505/2015 г. по описа на Районен съд Царево.

Защитникът адв. З.Кирилов от Адвокатска колегия - Бургас моли съда да постанови оправдателна присъда.

Подсъдимият Г.И. отрича виновно поведение.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните на събраните в производството доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.12.2016 г. около 10:00 ч. в гр. Бургас подсъдимият Г.И. и свидетелят Д.Г. се срещнали на ул. „Богориди“. Свид. Г. бил изготвил неистински банкноти с номинал 10 и 20 лева, показал ги на подсъдимия и се уговорил с него И. да ги прокара в обращение.

Срещата „за разходка“ била определена предварително при телефонен разговор между двамата. Съдържанието на разговора станало знание на полицейския служител Т. Ж. при използвани специални разузнавателни средства спрямо свид. Д.Г., срещу когото имало започнато разследване.

Свидетелят Ж. уведомил за времето и мястото на срещата свидетеля Д.Ц. старши инспектор в сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР - Бургас.

Свидетелят Ц. лично предприел физическо наблюдение над подсъдимия и свид. Д. Г., които се придвижили пеша до ул. „Александровска“. След като стигнали до бул. „Сан Стефано“, те минали покрай сградата на БСУ, после по ул. „Вардар“, блок „Народен юмрук“ и бул. „Демокрация“. По този път подсъдимият влязъл в аптека и магазин за смесени стоки, но не направил покупка. В търговските обекти той влизал сам, като свидетелят Г. го чакал отвън.

Към 11:46 ч. подсъдимият и свид. Г. стигнали до аптека, намираща се на бул. „Демокрация“ № 104, стопанисвана от „Спектър Консулт“ ЕООД. Д.Г. отново останал на улицата, а подсъдимият влязъл в аптеката и започнал да разговаря по мобилния си телефон/или да имитира разговор. Доближил се до гишето и казал на аптекарката - свид. Д.П., на 72 години, че иска да закупи един блистер Ранитидин за 1.50 лева. И. извадил от джоба си банкнота с номинал 10 лева, емисия 2008 г., със серия и номер БО 4325339, като си дал 1 вид, че я изважда от портмонето си. Подал банкнотата на свидетелката П. и след като получил блистера и рестото, напуснал аптеката. П. не обърнала внимание на банкнотата и я прибрала в касата. Блистера и рестото И. дал на свид. Г..

Няколко секунди след като подсъдимият напуснал аптеката, в същото помещение влязъл свидетелят Д.Ц.. Аптекарката показала банкнотата, с която подсъдимият бил платил, а после по указания на полицейския служител я запазила.

Междувременно свидетелят Ц. се обадил на полицейските служители Н.С. и К.К. за съдействие. Последните двама били уведомени от колегата си за посоката на движение на подсъдимия и на свидетеля Д. Г. и малко покъсно, след като ги забелязали на ул. „Оборище“, полицаите ги последвали, вървейки на известно разстояние зад тях.

Около 11:53 ч. подсъдимият и свид. Д.Г. преминали покрай търговски обект - павилион „Табак“ за продажба на цигари и спиртни напитки.

Магазинът се намирал на ул. „Оборище“ № 108 и бил стопанисван от „Маринов Вендинг“ ЕООД. След като подминали павилиона, подсъдимият се върнал и поискал да купи 1 кутия цигари „Ротманс“. Той подал на продавачката - свид. М.К., една банкнота с номинал 10 лева, емисия 2008 г., със същите серия и номер - БО 4325339, държейки банкнотата с гърба нагоре, тоест с холограмната лента надолу. В този момент свидетелката имала много работа, бързала, не обърнала внимание на банкнотата и я прибрала, след което дала цигарите, подарък-запалка и рестото на подсъдимия.

И. настигнал свид. Г., дал му рестото и двамата тръгнали към ул. „Цар Симеон I“. До двора на училището те били спрени за проверка от полицейските служители Н.С. и К.К.. Полицаите им поискали личните карти за проверка и ги попитали дали носят забранени от закона вещи, без да поясняват какво точно търсят. Подсъдимият и Д. Г. отговорили отрицателно, след което извадили вещите от джобовете си. Подс. И. имал около 5-6 лева, а свид. Г. – около 70 лева, истински банкноти. Полицаите не намерили неистинските банкноти, които по същото време държал свидетелят Д. Г. – неистинските банкноти били прикрепени с ластик към десния ръкав на едно от трите якета, с които Г. бил облечен.

Непосредствено след това свидетелите С. и К. се върнали до павилион „Табак“ на ул. „Оборище“. След проверка на касовата наличност свидетелката М.К. установила неистинската банкнота с номинал 10 лева и доброволно я предала на полицейските служители. Последните отишли и до аптеката на бул. „Демокрация“ № 104, където свидетелката Д.П. доброволно им предала отделената по указания на свидетеля Ц. банкнота с номинал 10 лева. На 20.12.2016 г. същата свидетелка предала на полицаите диск с два броя видеофайлове на записи от охранителните камери в аптеката. Впоследствие записи от камерите за видеонаблюдение, монтирани на магазин „Табак“ били предадени и от свидетелката М. К..

2

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите М.К., Д.П., Д.Ц., Н.С., К.К., Т. Ж., показанията на свидетеля Д.Г., дадени на досъдебното производство пред съдия, от приложените по досъдебното производство протоколи за доброволно предаване (л. 10, л. 11 и л. 15), заключенията на извършените експертиза по техническо изследване на документи и ценни книжа (л. 41-42) и комплексна техническа и фотопортретна експертиза (л. 45-57), веществени доказателства – две неистински банкноти с номинал 10 лева, емисия 2008 г., със серия и номер: БО 4325339, свидетелство за съдимост (л. 152 от ДП).

От извършената на досъдебното производство експертиза по техническо изследване на документи и ценни книжа се установява, че представените за изследване две банкноти с номинал 10 лева, емисия 2008 г., със серия и номер БО 4325339, са неистински. Същите се различавали от действителните банкноти по: вида и използваната хартия; размер; липса на воден знак; използваните способи за отпечатване; цветовото изпълнение; двете страни не са отпечатани едновременно; знаците за слепи граждани са без релеф; кинеграмната /холограмната/ лента – имитирана е такава със залепени ленти от фиш за залагания на Български спортен тотализатор (вж. протокол № 67 от 19.04.2017 г. – л. 41-42 от ДП).

Неистинските банкноти са били прокарани в обращение от подсъдимия И.. Вярно е, че от записите на охранителните камери не може да се установи какви са били номерата и сериите на дадените от него банкноти. От заключението на комплексната техническа и фотопортретна експертиза обаче е видно, че лицето, извършващо покупки, давайки банкноти по 10 лева в двата търговски обекта, е едно и също лице. Според вещото лице това лице прилича и с голяма степен на вероятност е Г. Я. И. (вж. протокол за извършена експертиза – л. 45-53 от ДП). Двете неистински банкноти са били с еднакви серия и номер и са били сред касовата наличност непосредствено след извършените от Г.И. покупки. Освен това свид. Д.Г. категорично заявява, че той предоставил на подсъдимия „фалшиви банкноти от тези, които имах“ – двете банкноти с номинал 10 лева, „които ми бяха предявени от съда, това са банкнотите, които дадох на Г.“.

Спорният въпрос е дали подсъдимият е знаел, че банкнотите, с които е извършвал плащанията, са неистински.

Подсъдимият И. обяснява, че не е знаел, че двете банкноти са неистински. На инкриминираната дата той срещнал случайно свидетеля Д.Г. в центъра на града и го помолил да му купи цигари, като щял да му върне парите на другия ден. Свидетелят се съгласил, но поискал от подсъдимия първо да му купи от аптека таблетки ранитидин.

От показанията на свидетеля Т. Ж. се установява, че срещата между подсъдимия и свидетеля Д.Г. не е била случайна. Това е станало достояние на свидетеля Ж. при прилагането на специални разузнавателни средства във връзка с осъществявана от Д. Г. противозаконна дейност. Подсъдимият и 3 свид. Г. се познавали от дълги години, но никога не са били в приятелски отношения. Затова уговорената среща за безцелна разходка по улиците с основание е усъмнила полицаите и ги е мотивирала да ги проследят.

По време на „разходката“ свид. Г. е държал в себе си неистински банкноти с номинал 10 и 20 лева. Свидетелят твърди, че самият той изготвял банкнотите (за каквато дейност бил осъждан нееднократно), но никога лично не ги прокарвал в обращение. За тази цел ангажирал други лица, като в конкретния случай това бил подсъдимият. Според показанията на Д.Г., дадени на досъдебното производство пред съдия, свидетелят казал на Г.И., че банкнотите, които му давал, са истински. Г. ги видял, одобрил ги и се съгласил да ги прокарва в обръщение (л. 172 от ДП, показания, приобщени по реда на чл. 181, ал. 1, т. 1 НПК). Пред съда свидетелят отрече истинността на прочетените показания с твърдението, че ги е дал, чувствайки се заплашен от думите на разследващия полицай М. П. – „Тя ми каза, че трябва да кажа истината“. Несъстоятелността на твърдението за оказана заплаха е очевидна.

Разследващият полицай е изпълнил задължението си преди разпита да предупреди свидетеля за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да даде добросъвестно показания, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства. Това впрочем е сторил и съдът. Позоваването на посоченото предупреждение, целенасочено тълкувано превратно, е илюстрация на желанието на свидетеля да помогне на подсъдимия. Съдът кредитира с доверие приобщените показания на свидетеля от досъдебното производство и защото същите се потвърждават от показанията на свидетеля Д.Ц.. На 20.12.2016 г., в деня на задържането на Д.Г., последният разговарял с полицейския служител, като точните му думи по отношение на Г. били: „Е, естествено че знаеше“.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитника, че при провеждането на разпита по реда на чл. 223 НПК на 5.06.2020 г. е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в извършването му без призоваване на защитника и на обвиняемия. Видно от протокола, изготвен от разследващия полицай, адв. К. е бил уведомен за предстоящия разпит по телефона на 3.06.2020 г. в 13:56 часа, като 1 час преди самия разпит защитникът е съобщил на разследващия полицай, че поради служебна ангажираност няма да се яви. Искане за отлагане на разпита не е имало. Що се отнася до обвиняемия, към този момент същият отново е бил напуснал пределите на страната (л. 173 от ДП). При това положение разследващият орган не би могъл да търпи упрек, че не е осигурил възможност на защитника и на обвиняемия да участват при провеждането на разпита на свид. Д.Г. пред съдия.

Относно показанията на свидетеля Д.Г. следва да бъде отбелязано още нещо: Още на 4.08.2017 г. при първия си разпит на досъдебното производство той е заявил, че е дал на подсъдимия общо 6 банкноти с номинал 10 лева и 20 лева, като Г.И. много добре е знаел, че банкнотите са фалшиви. Посочените показания не са прочетени по реда на чл. 281 НПК, поради което нямат 4 доказателствена стойност, но свидетелят не оспорва обстоятелството, че разпитът пред съдия не е бил единственият разпит, на който той е дал показания, сочещи недвусмислено знанието на подсъдимия за това, че процесните банкноти са неистински. В тази насока следва само да бъде обсъдена заявената от свидетеля причина за депозирането на първоначалните показания: когато постъпил в затвора за изтърпяване на наказанието си, друг лишен от свобода - Х.В. с прякор „Р.“ му казал, че Г.И. е подал сигнал срещу Г. в полицията и именно той е бил причината свидетелят да бъде задържан.

Съдът не даде вяра на тези показания. Видно от представените от прокурора писма изх. № 1002/7.05.2021 г. и изх. № 1105/25.05.2021 г. на началника на Затвора - Бургас, лицето Х. В. Д. е било освободено от затвора на 26.01.2016 г., тоест близо 11 месеца преди задържането на свидетеля, а след това не е посещавало Д.Г. в затвора.