Решение № 165 от 25.11.2024, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Административно наказателно дело 205/2024
- Вид
- Решение № 165
- Подписан
- 25.11.2024
- В сила
- 21.12.2024
- Състав
- Росица Генадиева Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178ж, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, т.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 165 гр. Елин Пелин, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20241820200205 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Д. С. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.София, ул. „......“, № 78, ет.2, ап.7 чрез адв. М. – САК срещу Наказателно постановление № 24-1204-000539/03.04.2024 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правила.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и със защитника си адв.М., който поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – началник група ОД МВР София сектор Пътна полиция, редовно призовани не изпращат представител в открито съдебно заседание. Депозират писмена защита, с която се иска съдът да потвърди издаденото наказателно постановление, тъй като жалбата е неоснователна.
1
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 24-1204000539/03.04.2024 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № АД117326/18.03.2024 г. по описа на ОД МВР София срещу Д. С. С., с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП, за това, че: „На 07.03.2024 г. около 17.30 ч. в Община Елин Пелин, на път автомагистрала № А-2 като водач на лек автомобил –.... ....., България, при обстоятелства Затова, че на 07.03.2024 г. около 17,30 ч. на АМ ....., управлява л.а. .... /черен/ с рег. № ..... собственост на ........ ЕООД и ползвател ...... ЕООД с булстат ....., като в района на 20 км. с посока на движение от гр.Варна към гр.София навлиза и се движи в лента за принудително спиране без да има нужното основание за това. АУАН съставен по преписка с номер 51700 4054 от 08.03.3034 г. е извършил: 1. На автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.
Видно от АУАН № АД117326/18.03.2024 г. по описа на ОД МВР София, същият е съставен от К. В. Я. на длъжност К.О при ОДМВР София, с-р Пътна полиция и подписан от свидетеля М. А. А. и Д. С. М. срещу жалбоподателя Д. С. С., за това, че: „На 07.03.2024 г. около 17.30 ч. на АМ ..... управлява л.а. ..... /черен/ с рег. № ..... собственост на ..... ЕОО и ползвател ...... ЕООД булстат ....., като в района на 20 км. с посока на движение от гр.Варна към гр.София навлиза и се движи в лента за принудително спиране без да има нужното основание за това. АУАН съставен по преписка с номер 51700 4054 от 08.03.2024 г., с което виновно е нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП. На автомагистрала спира в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство създавайки непосредствена опасност за 2 движението. АУАН е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 18.03.2024 г. и подписан с възражения.
Представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават наказателни постановления по ЗДвП, както и Заповед № 8121К-12390/03.10.2023 г. на главен секретар на МВР главен комисар при МВР и акт за встъпване в длъжност.
От справка за нарушител водач на името на Д. С. С., се установява, че се установява, че същият е правоспособен водач и има наложени наказания по ЗДвП.
В открито съдебно заседание проведено на 07.11.2024 г. бе прегледано съдържанието на предоставена от жалбоподателя флаш памет, за която се твърди, че съдържа запис от твърдяното нарушение.
Представена е преписка № 51700 4054 от 08.03.2024, съдържаща справка, сведения от Д. С. С. М. А. А., Д. С. М..
От показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя К. В. Я. и свидетелите по съставяне на АУАН Д. С. М. и М. А. А. се установява следното:
Свидетелят Я. сочи, че съставил процесния АУАН в качеството си на служител в ОД МВР сектор Пътна полиция група Пътно движение и командир на отделение. Не е очевидец на деянието, а бил извикан да състави АУАН на база свидетелски показания на служители от НСО. За съставянето на АУАН работил по писмени документи, които му се предоставени. Като установил, че става въпрос за преминаване в аварийната лента и шофиране в нея съставил процесния, АУАН в сградата на ОД МВР София, където присъствал нарушителя и свидетелите, които са очевидци на нарушението.
Жалбоподателят не бил съгласен с вмененото му нарушение, но очевидците били на обратното мнение. Сочи, че когато на пътя се движи автомобил със специален режим, движещите се по пътя МПС следва да му осигурят предимство, като тогава е възможно тези МПС да навлязат в аварийната лента, ако няма откъде да мине МПС със специален режим.
Свидетелят Д. М. разказва, че по време на констатираното нарушение изпълнявал служебните се задължения като служител в НСО и с колегите му 3 се движели по АМ ..... посока София. От района на Ж. на 20 км ги застигнал автомобила на нарушител – М. с рег. № ....., а свидетелят се движел с л.а. „.....“, като той управлявал автомобила. Автомобила бил със специален режим на движение със светлинен и звуков сигнал. Лекият автомобил М. като ги застигнал започнал да извършва зад тях агресивни действия с цел да ги изпревари и създава предпоставка за ПТП, както за автомобила управляван от свидетеля, така и за останалите участници в движението. Към този момент автомобилът на свидетеля се движел в лявата лента и М.а се опитал да ги изпревари в дясната лента и най-крайна дясна лента за принудително спиране.
Твърди, че той лично видял, че водача на М.а кара в аварийната лента докато се опитвал да ги изпревари. В последствие бил извикан да присъства при съставянето на АУАН.
Свидетелят М. А. А. заявява, че също е бил в служебния автомобил по време на случилото се. Пътували с две коли на НСО, екип за охрана, като той бил в лекия автомобил управляван от Д. М.. В един момент пътувайки по АМ ..... посока София били застигнати от лек автомобил М. 400, който бил управляван с висока скорост и предприел маневри да изпревари автомобила на НСО, които били застрашаващи за тях и за околните автомобили. Лекия автомобил М. карал много бързо и се намирал на един метър от бронята на техния автомобил като започнал с агресивни движения да ги изпреварва. Не успял да ги изпревари, защото не му позволили. Автомобила на НСО карал в лявата лента, като М.а на няколко пъти минавал през аварийната лента за движение, докато се опитвал да ги изпревари от там. Автомобила на НСО се движел със специален режим, тъй като охранявали лице, което е с най-висока степен на застрашеност в България, което не позволявало автомобила на НСО да бъде изпреварен. Твърди, че познава жалбоподателя С., тъй като са работили заедно и са бивши колеги.
По искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят К.Д.Ж., който твърди, че на 07.03.2024 г. пътувал с жалбоподателя към гр.София по магистрала ..... с лек автомобил М. 500, управляван от господин С..
Свидетелят седял на задната седалка, като след Б., не може да посочи кой километър застигнали два автомобила на НСО, марка „.....“, които се движели между средната и лявата лента по средата на осовата линия. Известно време с жалбоподателя се движели след тях, като автомобилите на НСО не се движели с много висока скорост, била по-малко от 130 км. час. В един момент двата 4 автомобили минали в средната лента и жалбоподателят се опитал да предприеме елемент на изпреварване на двата автомобила със специален режим, но втория автомобил ги засякъл. Тогава С. тръгнал да го изпреварва от лявата лента и втория автомобил рязко го засякъл, а първия продължил напред, като вторият автомобил рязко намалил скоростта и се опитал да засече М.а няколко пъти, опитвайки се да ги изхвърли от пътя. Дори в един момент се отворил десния прозорец на човека, който бил до шофьора и той започнал да показва юмрук. След това М.а минал в средната лента и те застанали пред него, като рязко намалили скоростта. Така М.а бил изблъскан в аварийната лента и това продължило няколко минути, след което С. намалил скоростта, а автомобила на НСО продължил напред.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с наказателното постановление и е процесуално допустим Наказателното постановление е издадено от компетентен орган който е бил оправомощен да издава наказателни постановления, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-12390/03.10.2023 г. на главен секретар на МВР главен комисар при МВР и акт за встъпване в длъжност. АУАН е съставен от компетентно териториално и материално лице.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
При реализиране на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя и тъй като същите са абсолютни не могат да доведат до разглеждане на спора по същество. В случая, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, липсват основни реквизити съобразно императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Това е така, тъй като вмененото поведение от страна на административно-наказващия орган на наказаното лице не е достатъчно, за да се изведе ясна и точна фактическа обстановка, която по несъмнен начин да сочи на осъществяване признаците на състава на административното 5 нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, с която законодателят е забранил движение в лентата за принудително спиране на автомагистрала.
Според посочената норма на чл.58, т.3 от ЗДвП „при движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. Да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на превозното средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Тези изключения от посочената забрана сочат, че при наличието на някое от тях на водача на пътното превозно средство не следва да се търси отговорност дори да се е движел в лентата за принудително спиране. Изложеното обуславя извод, че при ангажиране на административно-наказателната отговорност на даден водач за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, следва да не е налице някое от тези изрично предвидени от закона изключения, като това трябва да е посочено изрично, както в АУАН така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. В случая такова изрично отбелязване липсва, като актосъставителят, а в последствие и административно-наказващият орган при описание на фактическата обстановка са се задоволили до отбелязването че водача, се движи в лентата за принудително спиране „без да има нужното основание за това“. Констатираното непълно излагане на факти и обстоятелства касаещи вмененото на дееца нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП и непосочването, че не е налице някое от изключенията на посочената правна норма, което дори се съдържа и в санкционната норма на чл.178А, ал.1 от ЗДвП, може да се приеме за неизпълнение в пълен обем на задължението по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН от страна на административно-наказващият орган при издаването на наказателното постановление, както и липса на задължителни реквизити по чл.42, т.4 от ЗАНН в акта за установяване на административно нарушение и съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като правото на защита на наказаното лице е засегнато по начин, който не му позволява да разбере точните обстоятелства и факти при които се твърди, че е извършил вмененото му деяние.
Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0328a07-3b52-4047-b333-0c90b4ef29d4