Решение № 543 от 01.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20241001000270 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 157 от 30.01.2024 г. по т.д. № 609/ 2022 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 15 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Беркут Системс“ - гр. Плевен срещу „НИКМИ“ АД - гр. София иск с правно основание чл. 266, ал.

1 от ЗЗД за сумата 38 041.32 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени СМР на обект „Милениум“, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“, за които са съставени протоколи от 27.09.2018 г. и от 30.11.2018г. и са издадени фактури № 10002208/ 1.10.2021 г. и № 10002207/ 1.10.2021 г., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 1 818.72 лева, представляваща законната лихва за забава п плащането на сумите по главницата за периода от 5.10.2021 г. до 31.03.2022 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Беркут Системс“ - гр. Плевен, в която се твърди, че е неправилно неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.

Необоснован бил извода за липса на сключен договор за възлагане на изпълнението на процесните СМР, тъй като съгласно константната практика на ВКС установените в ЗУТ правила не водели до невъзможност

1 между две лица да бъде сключен и устен договор за строителство. В случая от свидетелските показания се установило сключването на именно такъв неформален договор. Неправилен бил и извода, че предвид задраскванията в представените от ищеца екземпляри на двата протокола нямало съгласие между страните за извършване описаните в тях строителни работи. Не били обсъдени по-голямата част от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което бил направен погрения извод, че работите са били извършени от „Електро типове“ ЕООД, а не от ищеца.

Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „НИКМИ“ АД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Противно на твърденията на въззивника фактическите констатации и правните изводи на съда се основавали изцяло на събраните по делото доказателства. Безспорно било установено, че страните не са подписали писмен договор по чл. 163, ал. 1 от ЗУТ за възлагане на изпълнението на процесните СМР, а бил представен писмен договор от 24.08.2018 г. за възлагането им на друг изпълнител. Доказателствената сила на представените от страните протоколи била преценена в съвкупност с другите доказателства по делото за да бъде формиран правилния извод, че съдържанието им удостоверява извършването на СМР по договор, сключен с „Електро Типове“ ЕООД, които били надлежно заплатени от възложителя. От свидетелските показания станало ясно, че на въззивника били заплащани изпълнените СМР единствено в периода от време, през което в дружеството работел и пряко изпълнявал дейността Д. Л..

Молбата е решението да бъде оставено в сила.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът „Беркут Системс“ - гр. Плевен твърдял, че в качеството на изпълнител сключил с ответника „НИКМИ“ АД договор за извършване на строителномонтажни работи от 6.06.2018 г. на обект „Милениум център“, находящ се в гр. София, район „Студентски“, по който изпълнил задълженията си качествено и в срок.

За извършените работи били съставени протоколи от 1.06.2018 г., от 1.07.2018 г., подписани за възложителя от И. В. и за изпълнителя от управителя Р. Х.. Сумите по издадените от изпълнителя фактура № 1000225/ 17.06.2018 г. на стойност 23 470.20 лева и фактура № 1334/ 3.07.2018 г. на стойност 39 889.20 лева били платени изцяло. За работите, извършени в периода 25.08.2018 г. - 25.09.2018 г. бил съставен протокол от 27.09.2018 г., подписан за възложителя от И. В. и била

-3-

2 издадена фактура № 10002208/ 1.10.2021 на стойност 36 780.24 лева, която не била заплатена. За работите, извършени в периода 25.10.2018 г. - 25.11.2018 г. бил съставен протокол от 30.11.2018 г., подписан за възложителя от И. В. и била издадена фактура № 10002207/ 1.10.2021 на стойност 1 261 лева, която не била заплатена. Ответникът изпаднал в забава за задълженията си по двете фактури на 5.10.2021 г. и бил многократно канен да заплати просрочените задължения, като на 24.09.2020 г. му била връчена нотариална покана за заплащане на сумата 38 029.68 лева, но не последвало плащане.

При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати на основание чл. 258 от ЗЗД сумата 38 041.32 лева, представляваща незаплатени строителни работи по фактура № 10002208/ 1.10.2021 на стойност 36 780.24 лева и по фактура № 10002207/ 1.10.2021 на стойност 1 261 лева, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 1 818.72 лева, представляваща законната лихва за забава п плащането на сумите по главницата за периода от 5.10.2021 г. до 31.03.2022 г.

В писмения отговор ответникът „НИКМИ“ АД - гр. София оспорил исковете. Изтъкнал, че договора за изпълнение на СМР от 6.06.2018 г. бил сключен за инсталиране на пожароизвестителна система в обект „Милениум център“ в гр. София, район „Студентски“, а претендираните СМР били извършени в хотелската част на обект „Милениум“ в гр. София, бул. „Витоша“ № 89В. Строителните работи, отразени в протоколите от 27.09.2018 г. и от 30.11.2018 г., не били изпълнени от ищеца, а от „Електро Типове“ ЕООД, въз основа на рамкови договори от 24.08.2018 г. и от 25.09.2018 г.и били платени с фактура № 2/ 29.09.2018 г. и фактура № 2-8/ 30.11.2018 г.

Молбата към съда била да отхвърли исковете.

В допълнителна искова молба ищецът заявил, че договора от 6.06.2018 г. действително бил за друг обект и бил погрешно приложен по делото. Претендираните СМР били изпълнени на обект „Милениум“. Договорът за извършване на строително-монтажни работи бил неформален и не се изисква писмена форма за действителност - достатъчно било страните да се споразумеят устно относно вида на работата, срока и размера на възнаграждението.

Подписаните от техните представители четири предходни протокола удостоверявали изпълнени от ищеца СМР на същия обект, което свидетелствало за възникнало правоотношение по договор за СМР. Не било вярно че дружеството се било преименувало на „Електро Типове“ ЕООД, както било записано в представените от страните протоколи. Подписалия представените от ответника екземпляри Д. Л. бил служител на ищеца от 25.09.2017 г. и очевидно извършвал паралелно конкурентна на своя работодател дейност чрез регистрираното на негово име „Електро Типове“ ЕООД. Представените от ответника рамкови договори били съставени за целите на производството и били неотносими към предмета на делото.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът изтъкнал, че съгласно чл. 163, ал. 1 3 от ЗУТ за изпълнението на СМР законът недвусмислено изисква договор в писмена форма като условие за действителност, а в случая липсата на писмен договор очевидно се признавала от ищеца и съответно искането за заплащането на претендираните работи било неоснователно.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С исковата молба са представени протоколи за извършени СМР - част „Електро“, обект „Милениум“, съставени от И. В. и подписани за „Беркут Системс“ ЕООД от управителя Р.

Х., в които са отразени, както следва : 1) в протокола от 1.06.2018 г. - работи, извършени през м. май, на стойност 23 470.20 лева, с включен ДДС - с приложена към него фактура № 1000225/ 17.06.2018 г. на същата стойност ; 2) в протокола от 1.07.2018 г. - работи, извършени през м. юни, на стойност 39 889.20лева, с включен ДДС - с приложена към него фактура № 1334/ 3.07.2018 г. на същата стойност ; 3) в протокола от 1.08.2018 г. - работи, извършени през м. юли, на стойност 51 713.68 лева, с включен ДДС - с приложена към него фактура № 1355/ 31.07.2018 г. на същата стойност ; 4) в протокола от 27.08.2018 г. - работи, извършени през м. август, на стойност 46 419.36 лева, с включен ДДС - с приложена към него фактура № 1000236/ 30.08.2018 г. на същата стойност.

От справката по партидата на „Електро Типове“ ЕООД с ЕИК 205214985 в търговския регистър, че дружествата е регистрирано с вписване № 20180717150339 с капитал 100 лева, едноличен собственик на капитала и управител Д. О. Л..

Със заповед № 3 от 16.08.2018 г. на управителя на „Беркут Системс“ ЕООД, считано от тази дата било прекратено трудовото правоотношение с Д. О. Л. на длъжност строителен електротехник.

С рамков договор от 24.08.2018 г. и от 25.09.2018 г. „НИКМИ“ АД възложило на „Електро Типове“ ЕООД изграждането на електрически и слаботокови инсталации, както и охранителни системи и техника в три сгради, находящи се в гр. София, бул. „Витоша“ № 89В, в срока и срещу възнаграждението, уговорени във всяко конкретно възлагателно писмо, представляващо неразделна част от договора.

-5-

С отговора на исковата молба са представени протоколи за извършени СМР - част „Електро“, обект „Милениум“, съставени от И. В. и подписани за „Електро Типове“ ЕООД от управителя Д. Л., в които са отразени, както следва : 1) в протокола от 27.09.2018 г. работи, извършени през м. септември, на стойност 36 769.20 лева, с включен ДДС - с приложена към него фактура № 2/ 29.09.2018 г. на същата стойност и преводно нареждане от 17.10.2018 г. на „Юробанк България“ АД за плащане на сумата на изпълнителя ; 2) в протокола от 30.11.2018 г. - работи, извършени през м. октомври, на стойност 1 260.48 лева, с 4 включен ДДС - с приложена към него фактура № 8/ 30.11.2018 г. на същата стойност и преводно нареждане от 11.12.2018 г. на „Юробанк България“ АД за плащане на сумата на изпълнителя.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Исковата претенция е заявена на основание чл. 266 от ЗЗД, в който е регламентирано задължението на поръчващия да заплати на изпълнителя възнаграждение за приетата работа.

Задължителна предпоставка да възникването на отговорността за неизпълнение на това задължение е наличието на валидно правоотношение по договор за изработка, като тежестта да установи този факт, при условията на пълно и главно доказване, е на ищеца.

При липсата на спор между страните, че отношенията между тях не са били регламентирани в писмен договор, възражението на ответника, че устни съглашения са нищожни, като противоречащи на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ, следва да бъде преценявано като неоснователно.

Цитираната разпоредба в редакцията й след изменението в ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.) дефинира строителят като физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.

В последователната практика на касационната инстанция, постановена при действието на въпросната разпоредба, е възприето безпротиворечиво, че договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка, уреден в чл.258 и сл. от ЗЗД, който е неформален и консенсуален и се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. „Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това съгласието за сключване на договор за СМР не предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на извършване СМР и възнаграждението на възложителя.“ (Решение № 97 от 3.07.2013 г. по т.д. № 533/ 2012 г. на ВКС, ІІ т.о.)