Протокол № 132 от 10.03.2025, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 132 гр. Смолян, 10.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря *А.ова и прокурора Е. П. С.

Сложи за разглеждане докладваното от * Наказателно дело от общ характер № 20245440200245 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

От името на *, редовно призовА., се явява прокурор Е. С..

Подсъдимият А. Р. К., редовно призован, се явява.

Подсъдимите Й. Р. К. и В. Ж. Г. , редовно призовани, не се явяват.

Явява се адв. Н. *, защитник на тримата подсъдими.

Явява се адв. В. П., защитник на подсъдимия А. К..

Вещите лица и. С. и Д. А., редовно призовани, налице. По делото е постъпило заключение по назначената в предходно съдебно заседание повторна съдебно-агрономическа експертиза в срок.

Прокурор С.: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.

Адв. *: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.

Подсъдимият К.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на 1 делото и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от АГКК с вх.№ 371/15.01.2025 г. на РС- Смолян и писмо от ОД „Земеделие“-Смолян с вх.№ 643/22.02.2025 г. на РС- Смолян.

Сне се самоличността на вещите лица, както следва:

***

Съдът напомни на вещите лица отговорността по чл.291 от НК. Същите обещаха да дадат заключение по знание и съвест.

Съдът на основание чл. 282 от НПК прочита заключението по назначената повторна съдебно-агрономическа експертиза, изготвено от вещите лица инж. С. и доц. д-р А..

Вещото лице С.: Поддържам заключението. Посетихме имота заедно с вещото лице А..

Вещото лице А.: Поддържам заключението. Заедно с вещото лицегеодезист отидохме на оглед на имота. Инж. С. ми показа точно границите на имота.

Вещото лице С.: Допуснал съм техническа грешка в експертизата по първи въпрос. Моля в частта, където е записано: „…поглеждайки от пътя…“, там, където е записано в „северозападния край“ моля да бъде изписано и да се чете „в североизточния край“. Грешката е само в посоката, която съм посочил в заключението. Показвам на скицата, че от т. 22 до т.26 е погледът в процесния имот. Най-точно е, както е индивидуализирано с точки. Казвам, че има видимост към този месец, в който бяхме- февруари 2025, по това време на годината при направения оглед на място, заставайки в североизточния край на поземления имот, приблизително на мястото от т. 22 до т. 26, които са точки от контура на имота, които сме материализирали на място. Има видимост към въпросната процесна част от имота, като твърдя, че в друга част от годината, когато има листна маса по дърветата, видимостта няма да бъде възможна. Така сме и записали в заключението. Определящо за видимостта е дали има листа по дърветата, или няма. По протежение на имота в другите точки няма видимост. При направения оглед по поставения първи въпрос, заявявам, че 2 поради денивелацията на терена, в който се намира имотът, лично аз не успях да осъществя визуален контакт с най-долната част на имота. Единствено установих в тази част, която по-рано посочих, в конкретните зимни месеци, тъй като около самата част на имота има дървета, при които при разлистване и създаване на листна маса, то тя ще пречи на видимостта. Сградата- отровен склад, не препятства видимостта, но не мога да съм категоричен. Минавал съм през цялото протежение на имота в посока от северозапад към североизток и единствената видимост е от т. 22 до т. 26. Дори сградата да я няма, пак няма да има видимост. Денивелацията се явява пречка за видимостта.

Вещото лице А.: Поддържам казаното по първи въпрос от инж. С.. По втори въпрос отговарям следното: От декември до март в този период от годината не се коси и обработват имоти в планински условия. Март месец може и да започне обработване, но до февруари със сигурност не. Март месец поради метеорологичните условия може и да започне обработване на почвата.

Описал съм подробно почвения състав на имота. Тъй като не е уточнено за кой състав- химичен, минерален и други, става въпрос, направих няколко А.лиза.

По механичен състав почвата е леко песъчливо глинеста и в трите точки на пробовземане, но уточнявам, че под леко песъчливо глинеста не означава, че и в трите точки ще бъде точен процентът на глината. В едната точка може да има 21 процента глина, в другата точка може да има 29 процента глина в състава на почвата. Почвата е кафява горска. Взехме проби от дълбочина 0,30 см., но почвата е по- дълбока от 0,30 см. Особено в долната част почвата е подълбока и може да стигне до метър, като не се ангажирам точно каква е дълбочината на почвата. При тази дълбочина на почвата може да се обработва имот. При 0,30 см. може да се обработва почвата. Това е хумусният слой, найгорният слой на почвата. От три точки взехме почва. От най-горната, средната и най-долната част и навсякъде е минимум 0,30 см. почва, защото от такава дълбочина взехме проби, а колко е дълбока, не мога да кажа. Има скали там.

Вещото лице С.: По втори въпрос отговарям следното: На приложената комбинирА. скица, прил. 1, сме повдигнали в цвят видът на терена в рамките на процесния имот, като в жълт цвят сме повдигнали терен, който съм класифицирал към момента като пасище, в оранжев цвят е повдигнат терен, в който преобладават камъни и скали, поради което проба от там не може да се вземе. По-голямата част от имота, която е в зелен цвят, сме класифицирали като залесено пасище с частични дъбови храсти, малки борчета. Когато говоря 3 за дъбови храсти имам предвид, че това са саморасли, издънкови насаждения, които някои са по-високи, други по- ниски, казваме по родопски кокор- бодлив храст. В най-долната част на оцветената в зелено площ в комбинирА.та скица на място установихме единични борове с по-голяма височина, които са отбелязани на скицата. Моля съда да ми позволи да се запозная със заключението по лесотехническата експертиза и ЛУП-а.

Съдът дава възможност на вещото лице * С. да се запознае с изслушА.та лесотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б., находяща се на л.91, том 3 от ДП и по-точно отговора по точка 3.

Адв. *: Вещото лице С. поиска да се запознае не с писменото заключение на вещото лице Б., а поиска да се запознае с лесоустройствения проект.

Вещото лице С.: Исках да се запозная конкретно с годината, която е цитирА. от колегата Б., в която е изготвен ЛУП-ът, която е 1961 г. Видът култура в конкретната буква, в която попада имотът, е иглолистни култури на различни години. Самите иглолистни култури, посочени от вещото лице Б., са на различни години, което потвърждава и моето заключение, че към момента съм констатирал единични борове на средна възраст 50-60 години и малки единични издънкови насаждения- борчета, които са саморасли. Затова исках да погледна документите. Нашата констатация за дървесните видове, установени на място, се потвърждава от заключението на колегата, но при все че той е установил иглолистни насаждения на различни възраст, не пречи това място да е било използвано като орна нива за картофи както установява колегата А. за вида на почвата по състава на почвата. В Родопите на такъв вид почви се садят родопски картофи. Аз не съм лесовъд нито пък агроном и така предполагам. Учил съм „*“ и съм израснал в Родопите. Това беше във връзка с отговора на въпрос 3.

Вещото лице А.: По трети въпрос по сегашния състав на почвата може да се съди за състава й до 50 години назад. Съставът на почвата не се променя.

Може да има промяна в органичния състав за период от 30-50 години, но това не би повлияло евентуално. Ако е било навремето обработваема земя, не би било причина да не е обработваема земя и сега, говоря за най-долната част.

Ако сега е обработваема земя, може да се съди и че преди 30-50 години би могло да бъде обработваема земя. Няма голяма промяна за период от 30-50 4 години. Може и сега да е била обработваема, може и преди 30-50 години също да е била обработваема земя, като говорим за най-ниската равнината част на имота. Целият имот от части в имота има саморасли дъбови храсти, има и няколко бора към момента. Не съм се запознал с лесотехническата експертиза.

Отговорил съм на въпросите, които конкретно са ми зададени. Категорично имотът не е гора в най-долната част. За другата част в горната част се вижда, че е ливада или пасище, както и една част от него надолу също. Има скали и от едната стрА. на имота има 7-8 дървета. Преди 10-20 години не мога да кажа дали е било гора. Мога да говоря сега върху почвените показатели какво е.

Какво е било преди години, не мога да кажа. Вижда се, че са израснали дъбови храстчета, които не са от 20-30 години. По въпрос №4 отговарям, че много дълго време съставът на почвата може да не бъде променен поради слабото химично изветряне на почвообразуващите материали в съответния район. На втора част от 4 въпрос отговарям, че е възможно да е имало ливада и пасище, а в най-долната част е възможно да е имало и нива. Преди 30-50 г. може да е имало ливада и пасище. Отговарям на база почвата. Преди по-кратък период от време, преди 15-20 г., е било възможно да бъде нива, ливада и сега може да бъде нива и ливада, ако се обработи Говоря за най-долната част от 160 кв.м.

През цялото време досега говоря за най-долната част от 160 кв.м., оцветена в жълто. На четвърти въпрос констатирам, че е възможно до реката да е имало нива. Ливада и пасище може да е имало и в по-горните части на имота, особено в най-горната част, където е изцяло ливада- тя е в жълто повдигната.

Това, което е повдигнато в зелено ,може да е било ливада и пасище, но впоследствие има саморасли дъбови храсти, които са на няколко години и са фиданки. В по-долната част има единични по-големи борове, но те са до около 10 броя. В зелено повдигнатото в момента е залесено пасище.

Вещото лице С.: По въпрос 5 установихме, че имотът в най-ниската част към реката, оцветен в жълт цвят на приложената комбинирА. скица, там, където се намира последната почвена проба, с изчислена графически от мен площ от 160 кв.м., представлява ливада/пасище. В Родопите пасищата са нестопанисвани ливади и са оставени за паша на добитък и животни. В горната част от имота, повдигната отново в жълто, е пасище снимка №2 З почвена проба №1 е пасището в северозападната част. В снимка № 2Б е съответно другата част от имота, която сме класифицирали като пасище. Тя е в североизточната част до табелата с. *.

5

Вещото лице А.: По пети въпрос вече отговорихме. Въпрос 6 това е последващ въпрос на въпрос 5. Става въпрос за най-ниската част. Възможно е тази ливада/пасище да е било обработваема земя, с оглед на това, че имотът в тази част е равнинен, близо до реката, с достъп до поливни води. За горната част, отбелязА. като пасище, не се ангажирам, защото там денивелацията е много голяма. Най- долната част от 160 кв.м. може да се ползва и сега за нива.

По въпрос 6, имайки предвид почвените проби и резултатите от почвените показатели, е възможно повдигнатото с жълт цвят, част от имота в горната част на скицата да бъде обработваема земя.

Вещото лице С.: По 6 въпрос в горната част, повдигната в жълто, при проведените съответни милиоративни дейности и тази част може да бъде обработваема земя. По въпрос №6, снимката на л. 277 от делото, приложение №2, снимка №З, се вижда частта от процесния имот, повдигната в жълт цвят на комбинирА.та скица в северозападния й край, в която част се вижда вещото лице А., че взима почвена проба №1 и за която част аз твърдя, че при определени мелиоративни действия, имайки предвид характера на терена, би могла тази част да бъде засадена с определени култури. Същото твърдение изразявам и за част от имота, оцветена в жълто на скицата в североизточния край и тя се вижда на стр. 271, приложение 2Б към заключението, за която част от имота поддържам предишните си твърдения, че може при определени мериоративни действия да се използва за засаждане на няколко вида култури.

Моята компетенция е от завършен първи курс на висшето си образование, в който съм учил специалност „Почвознание“.

Вещото лице А.: По въпрос 6 поддържам разясненията направени от инж. С. и имайки предвид А.лизите от почвените показатели, които съм представил. Моята основна специалност е ***“. От точките, от които съм взимал пробите , с оглед състава на почвата, може да е имало гора преди години. Възможно е, тъй като дърветата са растителност в почвата. Ако е имало гора, биха се виждали дънери, но поне в жълтите части на скицата там не се виждат такива.