Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 19.08.2010, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
708/2010
Подписан
19.08.2010

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.184 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.198 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.396, ал.2 · Закон за съдебната власт

Решение № 123

Номер

123

Година

20.06.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

05.28

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Мария Кирилова Дановска

Секретар:

Петя Михайлова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Мария Кирилова Дановска

Гражданско I инстанция дело номер

20125100100134 по описа за

2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявен от Й. Г. С. от Г., против „Г.И.”, Г., иск с цена в размер на 70 000лв., предявен като частичен иск от претенция в общ размер на 206 062,73лв.

В исковата си молба, ищецът твърди, че на 17.11.2008г. бил сключен граждански договор, между „Г.И.” , представлявано от инж.С. С. като възложител, и Й. Г. С. като изпълнител, по силата на който ищецът се задължил да извърши и изготви специализиран софтуерен продукт и оперативно ръководство на екипа при обработка на масивите с данни при изготвянето на доклади от обследване и технически паспорти по ценови таблици №1 и №2 от Договор № ТС-2884180/10.11.2008г. Твърди, че изпълнил точно и добросъвестно поетото задължение, което било прието от възложителя без възражение. Съгласно чл.З от гражданския договор от 17.11.2008 год. възложителят "Г. - И." - Г. се задължило в 20 дневен срок след изпълнение на условията по Договор №ТС 2884180/10.11.2008 год. да изплати на ищеца хонорар в размер на 10% от нетните постъпления в брой или по банкова сметка, при наличие на плащане от страна на "Н." ЕАД- Г.София. Счита, че възнаграждението за изпълнителя по гражданския договор от 17.11.2008 год. възлиза в размер на 237 300.00 лева, което се формирало от сумата, която "Н." ЕАД-София договорила да заплати като възнаграждение на "Г. И." -К., в размер на 2 373 000 лева. До датата на предявяване на исковата молба ответното дружество заплатило на ищеца сумата в размер на 8 820.49 лева с разходен касов ордер с №195/31.05.2010 год., и 22 416.78 лева с разходен касов ордер с №261/30.06.2010 год. Въпреки многократните разговори за доброволно изпълнение и изплащане на останалата част от дължимото възнаграждение в размер на 206 062.73 лева, ответникът не сторил това и дължал на ищеца исковата сума. Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 70 000 лева, представляваща част от дължимото му се общо възнаграждение от 206 062.73 лева, съгласно граждански договор от 17.11.2008 год. за извършване и изготвяне на специализиран софтуерен продукт и оперативно ръководство на екипа при обработка на масивите с данни при изготвяне на доклади от обследване и технически паспорти по ценови таблици №1 и №2 от Договор №ТС-2884180/10.11.2008 год., сключен между "Н." ЕАД-София, У.В." №5, като възложител, и "Г. И." -К., ведно със законната лихва върху главницата от 70 000 лева за времето от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

С отговора си по реда на чл.131 от ГПК ответникът „Г.И.”, Г. счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че процесният граждански договор не породил правновалидни задължения, тъй като ищецът не изпълнил задълженията си по него. Алтернативно сочи, че дори да се приеме, че договорът е породил валидно задължение за плащане на възнаграждение, то платените суми изчерпвали напълно и в цялост претенциите на ищеца, поради което искът бил неоснователен поради извършено плащане преди предявяване на иска. Твърди, че ищецът не е изпълнил добросъвестно, коректно и точно възложените и поети задължения и ангажименти, описани от договора. Оспорва сумата от 237 300 лева като претендирано общо възнаграждение от страна на ищеца, както и че „Н." ЕАД София е договорило да заплати възнаграждение на ответното дружество в размер на 2 373 000 лева.

С отговора си по реда на чл.131 от ГПК третото лице-помагач счита предявения иск за допустим. Не оспорва твърденията в исковата молба. Излага съображения по съществото на спора.

1.От фактическа страна по делото се установи следното:

По делото са приобщени следните гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите И.Д.М., С.А.С., Е. Б. Т.; заверени копия на Граждански договор от 17.11.2008г.; Договор №ТС-2884180/10.11.2008г.; Уведомление от "Г. И." - Г. с изх.№325/05.11.2009г.; Разходен касов ордер с №195/31.05.2010г.; Разходен касов ордер с №261/30.06.2010г.; Допълнително споразумение от 02.08.2010г. към Договор №ТС -2884180/10.11.2008г.; Приложение №2 - Образец на предлагана цена- ЛОТ №2; Приложение №3: Образец на предлагана цена- ЛОТ №3; Устав на „Г. И." , Г., в редакцията му към 17.11.2008г.; Протоколи за приемане от Възложителя на доклади от обследване и ТП от 09.02 и 04.03.2010г.; Счетоводна справка за чисти нетни постъпления към 04.03.2010г. от „Н.” ЕАД; Писмо изх. № 91АПМ-69/19.12.2009г. на „Н.” ЕАД; Приложение №1 - Технически спецификации, към Договор №ТС-2884180/10.11.2008г.; Приложение №3 - Протокол от преговори, към Договор №ТС-2884180/10.11.2008г.; Списък на специалистите с граждански договори за изработка на паспорти по процесния договор; компактдиск,представляващ електронен носител, представен по реда на чл.184 от ГПК; преписка по договор №ТС-2884180/10.11.2008г. между „Н.” ЕАД, Г. София и „Г. И.” Г. К., съдържаща 306 бр. сини папки и 1 бр. червен класьор.

От доказателствата се установява, че между „Н.” ЕАД и „Г. И." , Г. е бил сключен Договор №ТС-2884180/10.11.2008г. по силата на който на ответното дружество е било възложено изпълнението на обществена поръчка с предмет "Изготвяне на технически паспорти на подстанциите 220 кV и 400 кV и електропроводите 220 кV, 400 кV и 750 кV”.

Във връзка ± този договор е бил сключен процесният граждански договор от 17.11.2008 год. между "Г. - И." -К. и ищеца Й. Г. С., по силата на който акционерното дружество, в качеството му на възложител, е възложило на ищеца, в качеството му на изпълнител, да изготви специализиран софтуерен продукт и оперативно ръководство на екипа при обработка на масивите с данни при изготвяне на доклади от обследване и технически паспорти по ценови таблици №1 и №2 от Договор №ТС-2884180/10.11.2008 год. с възложител Н.-ЕАД. Задължението за изпълнителя е да изпълни възложената му задача по ал.1 от договора в срок от 17.11.2008г. до 17.07.2009г., а възложителят се задължава в 20 дневен срок след изпълнение на условията по Договор №ТС-2884180/10.11.2008г. да изплати на изпълнителя хонорар от 10% от нетните постъпления в брой или по банкова сметка, при наличие на плащане от Н.-ЕАД.

От показанията на св.И.М. се установява, че по проекта за изготвяне на процесните паспорти ищецът бил системен администратор на програмата, която послужила за изготвянето им. Продуктът бил изготвен от ищеца, бил инсталиран на неговия компютър, както и на компютъра на изпълнителния директор на "Г. - И." С. С.. Св.М. работел изцяло с ищеца Й. С., обработвал база данни, с които чрез програма се пишели паспортите, които представлявали технически паспорти на съоръжения. Паспортизирали се първа категория обекти, които били 200 киловолта и 400 киловолта и подстанции, които също били 200 киловолта и 400 киловолта. Продуктът, изготвен от ищеца помогнал за това паспортите да бъдат написани много бързо, тъй като техническата база на Н. и ISO била много голяма по обем и ако паспортите трябвало да бъдат писани на ръка, времето от 1-2 месеца нямало да бъде достатъчно. Без участието на ищеца С. специалистите от дружеството-ответник нямало как да изработят паспортите. Програмата била изработена от Й. С. и само той я инсталирал. За въвеждането на данните в самата програма именно ищецът С. обучил тесните специалисти от дружеството, които работели по изготвянето на паспортите.

От показанията на св.С.С. се установява, че бил назначен в ответното дружество във връзка с изработването на техническите паспорти и в частност – за изпълнение на договора с „Н.” ЕАД. В дейността си бил обучаван и изпълнявал нарежданията единствено на С. С. /тогава изпълнителен директор на ответното дружество/. Работата му се заключавала в попълване на електронни таблици, които били изпращани на изпълнителния директор. Занимавал се с разпечатване и подвързване, посещаване на обектите на място и попълване на данни. Не бил виждал Й. С. да генерира и разпечатва паспорти, но не знаел самото генериране как и къде е ставало.

От показанията на св.Е. Т. се установява, че същият работел като технически сътрудник в ответното дружество от 1980г. Била му известна задачата, поставена от „Н.” ЕАД за изработването на техническите паспорти. Твърди, че с помощта на С. С. изготвили технически паспорт като форма, позволяваща прехвърлянето на данни да става по електронен път. Ищецът Й. С. бил съставил програма, по която му били подавани данните. Екселските таблици били изготвени също от ищеца Й. С.. Били направени по такава форма, която да може да обслужва програмата. Ако не се използвала програмата и данните се попълвали без нея, тази дейност била много трудоемка и щяла да отнеме много време. В техническите паспорти съществувал раздел 2-ри, в който се описвали техническите данни на всички съоръжения на една подстанция. Тези данни и параметри били стотици пера. Изработената от ищеца С. програма позволявала обработването и генерирането им в този раздел 2-ри без да се налага това да се прави на ръка. Програмата била собственост на Й. С.. Програмата била инсталирана на лаптоп на С. С., а на компютрите, на които работели останалите участници в съставянето на паспортите, били инсталирани помощни таблици, които да обслужват програмата. Таблиците представлявали екселски файлове, и по електронен път, по скайп или по поща те били предавани на С. С.. Ищецът Й. С. имал връзка с всички хора, които попълвали таблиците и бланки с данните. В началото се провеждали срещи с всички, които организирали тази работа, и на тези срещи ищецът Й. С. обяснявал как да се вземат тези данни и как да се попълват таблиците. Генерирането на данните извършвал изцяло Й. С., а при разпечатването на паспортите присъствал целият екип на „Г.И.”. Нямало никакви оплаквания от програмата на Й. С.. Тази програма била изработена от Й. С. специално във връзка с договора с „Н.” ЕАД. Изписването на данните по точен и конкретен начин било указвано на служителите от Й. С.. Данните били изпращани по електронна поща или предавани на флашка на изпълнителния директор С. С., а той ги изпращал на Й. С. за обработка. Специалното на тази програма било в това, че в раздел 2-ри огромното количество информация било трансформирано в друг файл и вкарвано в техническите паспорти. Ставало дума за открити разпределителни уредби, за въздушни линии и за закрити разпределителни уредби, докато за сградите били попълвани електронни таблици. В „Г. И.” всички знаели, че тези паспорти се изготвят по продукта на Й. С.. Тези над 300 паспорта можело да се изработят и без този продукт, но в такъв случай нямало да бъдат спазени сроковете. Й. С. управлявал тази програма, той казвал какво да се направи и поредността на това тестване.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, и която съдът изцяло кредитира, се установява, че заплатените на Й. Г. С. суми по процесния граждански договор от 17.11.2008г. са общо в размер на 33 900лв. с РКО №№195/31.05.2010г., 5/30.06.2010г., и 261/390.06.2010г. Нетните постъпления от „Н.” ЕАД в полза на „Г. И.” са в размер на 1 073 000лв., като 10% от тази сума се равнява на 107 300лв.

По делото са назначени 2 единични и една повторна съдебно-техническа експертиза, като последната е с участието на две вещи лица.

От заключението на вещото лице В. Т. по първата съдебно-техническа експертиза се установява следното: на поставения му от страните въпрос представеното на електронен носител доказателство представлява ли специализиран софтуер, отговорът е, че не представлява; вещото лице отговаря, че на този компактдиск не открило специализиран софтуерен продукт; и на третия въпрос – съдържащата се база данни в софтуерния продукт информация от какъв характер е и предмет ли е на процесния Договор №ТС-2884180/10.11.2008г., вещото лице отговаря, че в диска се съдържа много и разнородна информация /база данни/, с помощта на която след обработка да се изготвят доклади от обследване и технически паспорти; майкрософт ексел била програма за електронни таблици, част от майкрософт офис и ексел позволявал ефикасно да се обработват и съхраняват списъци от данни, да се извършват изчисления, да се създават отчети и диаграми. Вещото лице потвърждава, че съдържащата се в диска информация е предмет на посочения по-горе договор. В съдебно заседание вещото лице Т. посочва, че „Запознах се с постъпилата преписка, дойдох лично в деловодството, развързах три свитъка и се запознах, не мога да кажа конкретно с кои паспорти съм се запознал, но разгледах поне осем папки.” Т.е., вещото лице Т. признава в СЗ, че не се е запознало с всички паспорти, приети по делото, и за които страните изрично са поискали и е било възложено проверката им, с оглед пълните отговори на поставените въпроси. Вещото лице отговаря също, че „При инсталирането на един „Microsoft Office” се попълват атрибутите - кой е потребителя, за коя фирма е, и когато аз създам файл точно на този компютър, с този инсталиран софтуер, ще излезе името, което е попълнено по време на инсталацията, но не и на потребителя, който е ползвал съответния документ. Няма начин да се установи кой е авторът на тези файлове.” На поставения му от ищеца в СЗ, проведено на 27.11.2012г., въпрос „Софтуерни процедури и функции написани на език за програмиране „Visual Basic”, предназначени да обработват база данни, в резултат на което се получава подготвен за печат паспорт може ли да се счита и да извършва ролята на специализиран софтуер, след като е специално написана на „Visual Basic” и не е стандартна процедура или функция на „Microsoft Office”?” вещото лице отговаря следното – „Отговорил съм на първия въпрос от поставената ми задача, за мен това не представлява специализиран софтуер Поставения ми въпрос беше дали електронния носител, в случая диск, представлява специализиран софтуер, Нека да се придържаме към въпроса.” Т.е., вещото лице не знае как или отказва да отговори на конкретния въпрос, поставен му в СЗ. По-нататък в отговорите си на поставените му от страните въпроси в.л. Т. ползва личния си преносим компютър, но отговаря, че нямал инсталиран на него език „Visual Basic”, поради което не можел да открие процедури на „Visual Basic”, написани на нестандартни за „Excel” файлове. На направеното от ищеца твърдение „Всички „Word” и Excel” имат интегриран „Visual Basic”. Не говорим за отделна среда на „Visual Basic”, Вие ми казахте, че знаете как се стартира, това е една комбинация от клавиши.” вещото лице е отговорило, че ”Не е вярно, че е комбинация от клавиши, това е в полето за набори. Тъй като таблиците са създадени в „Microsoft Office” 2002 – 2003 година, а на лаптопа ми е качен „Microsoft Office” 2010 година, аз съм гледал таблиците на „Microsoft Office” 2002 – 2003 година, където когато отворим файла имаше бутончета в командния ред, които са създадени за стартиране на процедурата, но в „Microsoft Office” 2010 година тези бутони ги няма.” След като ищецът С. е задал още един въпрос във връзка със стартирането на „Visual Basic”, а именно – „Клавишната комбинация за стартирането е една и съща за „Microsoft Office” 2002, „Microsoft Office” 2003 година и „Microsoft Office” 2010 година.”, вещото лице е отговорило „Този въпрос не ми е задавен от съда. За да търся програма аз трябва да знам къде е. Това, което мога да Ви кажа е, че това, което съм видял на предоставения диск, не е специализиран софтуерен продукт.” Т.е., съдът остава с впечатлението, че вещото лице не можейки или не знаейки как да отговори на поставените му от ищеца въпроси, се придържа към основния си отговор, че „това, което съм видял на предоставения диск, не е специализиран софтуерен продукт.”. По-нататък при изслушването му в същото СЗ вещото лице обяснява: ”…на платформата на „Microsoft Excel” със средствата на „Visual Basic” са създадени макроси или система от функции, които се появяват като бутончета, с чиято помощ се генерират тези паспорти. Но самия факт, че това нещо няма да тръгне без „Microsoft Excel” програмата е неоспорим факт. А Н.а си отговорим какво е „Microsoft Excel” - това ли е специализирания софтуер? Използваме платформата на „Microsoft Excel”, надграждаме я с „Visual Basic” команди и благодарение на тези команди генерираме. Това не е специализиран софтуер.”, както и „..платформата, на която е работено е „Microsoft Excel”. Без тази платформа макросите на автора, който и да е, няма да работят.” Тъй като вещото лице Т. не може да отговори на всички поставени му от страните въпроси, адвокатите-пълномощници на ищеца и третото лице помагач са поискали да им бъде даден срок, в който да формулират допълнителни въпроси към вещото лице, на които то да има възможност да се подготви да отговори. Към това искане се е присъединил и пълномощникът на ответното дружество. Своевременно обаче, преди следващото по делото съдебно заседание, с молба В. № 5782/15.12.2012 год. /л.363 от 2-ри том/ вещото лице сочи, че не може да изготви заключение по поставените му допълнителни въпроси, тъй като „страните ми оказват влияние”, и моли да бъде освободено от участие в делото /л.363/.