Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 84 от 21.02.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 370/2023
Вид
Протокол № 84
Подписан
21.02.2024
В сила
21.02.2024
Състав
Ваня Ангелова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 84 гр. Сливен, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100370 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът М. В. А., редовно призован, се явява лично и с адв. Б.В., надлежно преупълномощена от адв. Р. М. от 20.02.2024г.

Ответното дружество ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, редовно призовано, се представлява от адв. Д. Т. , надлежно упълномощен с пълномощно от 02.09.2022г.

Свидетелят пор.№ 5 – Д. Ж., редовно призован, се явява лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ. В.: Поддържам исковата молба. Поддържам молбата от 24.01.2024г. за изменение на иска, както и тази от 29.01.2024г. с представени допълнителни писмени доказателства, които моля да бъдат приети и обсъждани при евентуално допускане на СМЕ. Водим двамата допуснати свидетели. Уточнявам, че водим свид.П.А.П., чието призоваване сме поискали с молба от 29.01.24г. В тази молба ние не твърдим, че са настъпили други увреждания. Нашата претенция се свежда единствено и само до уврежданията, описани в исковата молба. Не твърдим различни увреждания от тези, посочени в исковата молба. Поддържаме искане за изменение 1 размера на иска за неимуществени вреди.

Съдът констатира, че на 29.01.2024г. по делото са постъпили две молби от процесуалния представител на ищеца. С едната молба се представят нови доказателства, а именно: 3 бр. амбулаторни листи за извършен преглед при специалист и едно образно изследване на горен крайник, а с другата молба е изразено становище по повод подадения отговор на исковата молба. Иска и се изменение размера на иска за неимуществени вреди от 60 000 лв. на 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.08.2022г.

Съдът ВРЪЧИ препис от молбата на адв.Т..

АДВ. Т.: Оспорвам така предявените искове по изложените в отговора съображения, които поддържам. Запознат съм с депозираните два броя молби от процесуалния представител на ищеца. По отношение на молбата, с която се иска приобщаване към доказателствения материал на три броя амбулаторни листи, искам да отбележа следното. Касае се до едни амбулаторни листи, които са направени година и половина след инцидента, като при първия амб.лист се твърди, че е налице хематом на ляво бедро и при натиск ищецът изпитвал болка. При втория амб.лист се съобщава, че преди два дни, при удар, изпитал силна болка. С оглед датата на този амб.лист - 16.11.23г., отново година и половина след инцидента, се твърди, че на 14.11.23г. е получил неуточнен удар, вследствие на което имал болка. Приложена е и снимка. Не считам, че тези материали следва да се приобщават към доказателствата по делото, тъй като считам, че те нямат причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило година и половина преди това. Освен това, Вие тепърва ще назначавате СМЕ. Вещото лице, предполагам и по настояване на ищеца, ще има възможност да извърши личен преглед. При този личен преглед ще му бъдат направени външен оглед на лицето, ако прецени ще бъде направен и снимков материал. Аз лично от тази снимка не получавам информация нито кога е направена, нито какво се цели с представянето й. За мен не стана ясно, тъй като в исковата молба липсва ясно фиксирана дата от кога всъщност се претендират лихвите по отношение на предявените искове.

В молбата, с която се прави увеличение на иска, се твърди един различен начален период, от който се търси лихвата – от 04.08.2022. За мен лично не става ясно от кой момент се претендира лихва- от датата на уведомяване на застрахователя или от датата на увреждане.

2

АДВ. В.: Лихвата се претендира и по двата обективно съединени иска от датата на уведомяване на застрахователя. За мен буди удивление възражението на ответната страна доколкото се касае за уведомяване на ответника в това производство, който е образувал писмена щета, приложена към исковата молба. Той трябва да държи при себе си данни за уведомяване, представляваща писмена претенция от името на доверителя ми. Ние се разполагане с доказателства на коя дата е уведомен застрахователя.

Съдът намира искането на ищеца за изменение размера на иска за неимуществени вреди за допустимо и направено своевременно, поради което следва да го уважи.

На основание чл. 214 ал.1 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 60 000лв. на 150 000лв.

На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен доклад на делото.

В исковата молба ищ eцът твърди, че на 04.08.2022г., около 17:15 часа, на път „1-6“, на км. 377 + 700 м., водачът Д. А. В. на автомобил марка и модел „Фолксваген Транспортер 2,5 ТДИ“, с peг. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се там автомобил марка и модел „Фиат Дукато“, с peг. № **, управляван от С.Т.П., с което реализирал ПТП, като ищецът получил телесни увреждания като пътник в автомобил марка и модел „Фиат Дукато“, с peг. № **.

За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 199/08.08.2022г и образувано ДП № 1190/2022г. по описа на РУ – Сливен, прекратено с постановление от 07.08.2023г.

Твърди се, че след инцидента бил настанен на лечение в ОАИЛ на МБАЛ “Д-р И.С.“АД, където престоял до 08.08.2022г, след което преведен в отделението по лицево-челюстна хирургия и изписан на 11.08.2022г. с окончателна диагноза: Травматичен шок; Фрактура на лакътна кост и фрактура на носни кости зигоматична кост . Предписана му била терапия за дома, дадени препоръки гипсовата имобилизация на дясната ръка да се носи 3 минимум 35 дни, а по отношение на фрактурата на улната да се проследява амбулаторно от ортопед. Издали му и два болнични листа за временна неработоспособност в продължение на общо 28 дни.

В периода от 30.08.2022г. до 12.12.2022г. провел множество прегледи при ортопеди, а на 12.12.2022г постъпил в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св.А.“-гр.София, за оперативно лечение на фрактурата на дясната улна, лекувана консервативно до момента. От направените изследвания се установила диафизирна фрактура на улната, като на 13.12.2022г под анестезия било направено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, радиус и улна.

След операцията последвало медикаментозно лечение и рехабилитация.

Изписан бил на 15.12.2022г. и издаден му бил болничен лист за 30 дни.

На 17.01.2023г. му било извършено психологично изследване в МБЛА“Х.Д.“-Сливен от клиничен психолог, който констатирал наличие на емоционална травма и препоръчал психотерапия.

Поради незарастване на фрактурата на дясна улна, отново посетил ортопед на 19.01.2023г, като му издали болничен лист за още 17 дни.

След последвали още множество прегледи при ортопеди, подробно описани в ИМ.

Твърди, че за лечението заплатил сумата 2325.54лв, подробно описана по пера в ИМ.

Допълва, че търпял болки и страдания от получените увреждания и найвече от сериозната травма в областта на главата и множеството фрактури: фрактура на предна, медиална и латерална стена на десен максиларен синус с хемосинус; фрактура на носни кости; фрактура на назалния септум; фрактура на латерална стена на дясна орбита; фрактура на дясна зигоматична кост до нивото на главата на мандибулата.

Ищецът страдал от постоянно нарастващо, мъчително главоболие, а болките се засилвали при физическа дейност и натоварване. Това го принуждавало да лежи в покой, да избягва резки движения, т.к. те провокирали засилване на болките в главата. Оплаквал се и от замаяност и причерняване при изправяне, което водело до загуба на равновесие. Чувствал се е разсеян и дезориентиран. Имал е проблеми с концентрацията. Не е можел 4 да гледа телевизия или друг тип екрани, тъй като лъченията им го дразнели и му прилошавало от тях. Имал проблеми с храненето поради гаденето, предизвикано от непрекъснатото силно главоболие и замаяност, вследствие на което апетитът му силно намалял. Носът му бил отекъл и станал болезнен, което довело до затруднения при дишане, а при говор се получавали неприятни дразнещи болки. Получил проблеми със зрението в резултат на травмите по главата.

Твърди, че фрактурата на лакътната кост на дясната му ръка също била силно болезнена и оточна. Първоначално била имобилизирана с гипс, като впоследствие поради продължителното време без да настъпи зарастване на костта се наложило да се проведе и оперативна интервенция на счупването. В периода на възстановяване не трябвало да натоварва увредената ръка и не е можел да си служи с нея, което водело до невъзможност за осъществяване на обичайни битови дейности, като: обличане, събличане, къпане, което налагало да разчита на помощ от своите близки. Чувствал изтръпване и мравучкане в ръката, както и постоянен неприятен сърбеж от поставения гипс. Възстановяването от получената фрактура продължило изключително дълго, като търпял болки през цялото време.

Твърди, че поради разкъсно-контузната рана на дясната подбедрица и хематома на лявото му бедро, изпитвал болки и дискомфорт и в двата си крака, което затруднявало и мобилността му, не можел да стои дълго време изправен и да се придвижва на дълги разстояния. Чувствал скованост на левия си крак и опасваща болка в гърба и кръста.

Твърди, че изживеният силен стрес от произшествието е рефлектирал върху общото му емоционално състояние и довел до посттравматично стресово разстройство у него. След инцидента у него се появило постоянно чувство на безпокойство и тревожност. Страдал е от честа смяна в настроенията, станал раздразнителен, избухлив, неуверен, чувствал се потиснат и нещастен.

Твърди, че по отношение на автомобил Фолксваген Транспортер 2,5 ТДИ“, с p e r. № ** е сключена с ответника застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна от 07.07.2022г до 06.07.2023г., като отправил до него писмена застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана съответната щета, но 5 до момента не му е изплатено.

Моли за постановяване на съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да му заплати 150 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания в резултат получени при ПТП на 04.08.2022г. телесни увреждания и 2325.54 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на същите увреждания, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане.

Възражения на ответника:

Такива са направени с отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК. Счита исковете за допустими, но неоснователни.

Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка “ГО“ на автомобилистите.

Оспорва описания в ИМ механизъм на ПТП и вината на водача на застрахования автомобил, предвид липсата на влязла в сила присъда.

Твърди, че водачът Д. А. В. не е нарушил императивни норми на ЗДвП и ППЗдвП, поради което липсва елемент от ФС на деликта, а именно: противоправно поведение.

Твърди, че основна техническа причина за настъпване на ПТП е противоправното поведение на другия водач на автомобил “Фолксваген Дукато“ с рег. № **, изразяващо се в грубо нарушение на правила за движение по пътищата, тъй като първи преминал през осевата линия и навлязъл в лентата за насрещно движение.

Оспорва описаните в ИМ телесни увреждания като вид и характер, както и че в резултат на ПТП ищецът е понесъл психически или душевни травми.

Оспорва размера на обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишено с оглед уврежданията на ищеца, принципа на справедливостта и съдебната практика.

Оспорва, че неимуществените вреди са понесени в сочения в ИМ обем.

В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, който пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, с което не само нарушил чл. 137а 6 ал.1 ЗДвП, но и способствал за собственото си увреждане.