Решение № 253 от 16.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Русе, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г. като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20244520102680 по описа за 2024 година

Ищците Е. М. Е., Г. Е. Г. и А. Е. Г. твърдят, че въз основа на изпълнителен лист от 03.09.2011 г. издаден по ч. гр. дело № 7223/2011 г. по описа на РРС, те като наследници на покойния Е. Г. Е., който бил собственик на ЕТ „Фландер – Е. Г. Е.“, ЕИК 117520985 били конституирани по изпълнително дело № 836/2023 г. по описа на ЧСИ В.М.. Въз основа на посочения изпълнителен лист ищците дължали на ответницата В. Х. П., в качеството й на взискател сумата от 20 500 лева – главница по нотариално заверена спогодба от 22.04.2009 г., допълнена с нотариално заверено споразумение от 24.06.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на Заявлението за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 31.08.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 410 лева – държавна такса и 2000 лева – адвокатско възнаграждение. Било образувано ИД № 574/2011 г. по описа на ЧСИ В.М.. Това изпълнително дело било прекратено на 21.03.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното валидно извършено изпълнително действие по него било през 2016 г. През 2023 г. било образувано въз основа на същия изпълнителен лист ново изпълнително дело № 836/2023 г. по описа на ЧСИ В.М.. Заявяват, че в периода от 2016 г. до 2023 г., повече от 5 години не били извършвани изпълнителни действия.

1

Искат да бъде постановено съдебно решение по отношение на ответницата, с което да бъде установено, че принудително изпълнение по отношение на ищците, в качеството им на наследници на Е. Г. Е. с ЕТ „Флавер – Е. Е., за сумите от 20 500 лева – главница по нотариално заверена спогодба от 22.04.2009 г., допълнена с нотариално заверено споразумение от 24.06.2011 г., ведно със законната лихва от 31.08.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 410 лева – държавна такса и 2000 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 7223/2011 г. по описа на РРС, за което било образувано ИД № 836/2023 г. по описа на ЧСИ В.М., били погасени по давност.

В отговора на исковата молба ответникът В. Х. П. счита предявения иск за неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №574/2011 г. по описа на ЧСИ В.М. с район на действие Окръжен съд – Русе, било образувано въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 7223/2011 г. по описа на РРС. С него наследодателят на ищците, като ЕТ „Фландер – Е. Г. Е.“, ЕИК 117520985 бил осъден да заплати на В. Х. П., сумата 20 500 лева – главница по нотариално заверена спогодба от 22.04.2009 г., допълнена с нотариално заверено споразумение от 24.06.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на Заявлението за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 31.08.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 410 лева – държавна такса и 2000 лева – адвокатско възнаграждение.

Молбата за образуване на делото при ЧСИ В.М. била депозирана от ответницата в кантората му на 15.09.2011 г., на която дата било образувано изпълнително дело№574/2011 г.

С Постановление № 1297/21.02.2018 г. на ЧСИ В.М. това изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не бил искал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

С приемо – предавателен протокол от 25.08.2023 г. ЧСИ В.М. предал на 2 ответницата изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден по ч.гр.д.

7223/2011 г. по описа на РРС.

№

На същата дата по ново искане на ответницата било образувано ново изпълнително дело № 836/2023 г. по описа на ЧСИ В.М. по изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 7223/2011 г. по описа на РРС.

Не е спорно, че Е. Г. Е. е починал на 04.04.2024 г., поради което ЧСИ е конституирал като длъжници по из. д. № 836/2023 г. Е. М. Е., - негова преживяла съпруга, Г. Е. Г. и А. Е. Г.- негови синове.

Съгласно Удостоверение от ЧСИ И.Х. с район на действие РОС, на 01.11.2011 г. по молба на „Райфайзенбанк България" ЕАД било образувано изп.д. № 3436/11г. Длъжник по изп.дело бил ЕТ"Фладер - Е. Е.", ЕИК 117520985. На 27.03.2012г. с удостоверение изх.№ 7159/26.03.2012г., издадено по изп.д.574/11г. по описа на ЧСИ В.М. към това изпълнително дело се присъединил взискателя В. Х. П., ЕГН **********. Последното валидно извършено изпълнително действие по изп.д. № 3436/11г. било от 2013г., поради което с постановление, влязло в законна сила на 10.07.2023г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп. производство по изп. д. № 3436/11г. било прекратено.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, в производството, по който ищците като наследници на Е. Г. Е., който бил собственик на ЕТ „Фландер – Е.

Г. Е.“, ЕИК 117520985, искат да се установи, че не дължат на ответницата сумата 20 500 лева – главница по нотариално заверена спогодба от 22.04.2009 г., допълнена с нотариално заверено споразумение от 24.06.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на Заявлението за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 31.08.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 410 лева – държавна такса и 2000 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 7223/2011 г. по описа на РРС.

Съдът намира и че предявеният иск се явява процесуално допустим.

Това е така, тъй като ако изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се 3 признае, че вземането по него е погасено по давност, ответникът винаги може да изтегли изпълнителния лист от ЧСИ и да образува ново изпълнително дело спрямо ищеца.

Разгледан по същество същият се явява основателен. При разглеждането на отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало, а ищецът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Поради това съдът приема, че в разглеждания случай ответникът следва да доказва възникването на своето вземане, предмет на принудително събиране.

Правопораждащия неговото вземане факт са сумите по издадения изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 7223/2011 г. по описа на РРС, за дължими главница, лихви и разноски. Въпроса, който следва да се разгледа в настоящото исково производство е погасено ли е по давност вземането по издадения изпълнителен лист и от кога започва да тече давността. В чл.330, ал.1 от ГПК /отм./ се сочеха основания за прекратяване на изпълнителното производство, които сега са възпроизведени в чл.433, ал.1 от ГПК. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.

Отсъствието на първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му – за неговото продължаване, което налага извода, че с настъпването на основанията, визирани в чл.330, ал.1 от ГПК /отм./, съответни на чл.433, ал.1 от ГПК, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл.330, ал.1 от ГПК /отм./ основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението.

Молбата за образуване на делото при ЧСИ е била подадена от ответницата– взискател на 15.09.2011 г., на която дата е образувано и изпълнително дело №574/2011 г. След образуването му, видно от Протокол за принудително отнемане и предаване на движими вещи от 31.10.2012 г. на 4

ЧСИ, последното изпълнително действие било на тази дата. Именно на 31.10.2012 г. на ЧСИ следва да се приеме, че е било предприето последното годно изпълнително действие спрямо наследодателя ищците, което е прекъснало теченето на погасителната давност за вземането, за което е издаден процесния изпълнителен лист. В период от две години, считано от 31.10.2012 г. по изпълнителното дело не са предприемани никакви годни изпълнителни действия, поради което най-късно на 31.10.2014г., с изтичане на 2-годишния срок и съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, за което не е необходим изричен акт на ЧСИ. С изтичането на 5-годишен срок – на 31.10.2019 г. вземането по изпълнителния лист следва да се счита за погасено по давност. Тези разсаждания са относими и по изп.д. № 3436/11г. по описа на ЧСИ И.Х., чието последното валидно извършено изпълнително действие по изпълнителното дело било през 2013г.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с Постановление № 1297/21.02.2018 г. на ЧСИ В.М. изпълнително дело 574/2011 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След повече от 5 години на 25.08.2023 г. било образувано ново изпълнително дело № 836/2023 г. по описа на ЧСИ В.М. по изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издадени по ч.гр.д.

№ 7223/2011 г. по описа на РРС.

Предвид гореизложеното съдът намира, че вземането за сумата от 20 500 лева – главница по нотариално заверена спогодба от 22.04.2009 г., допълнена с нотариално заверено споразумение от 24.06.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на Заявлението за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 31.08.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 410 лева – държавна такса и 2000 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 7223/2011 г. по описа на РРС, е погасено по давност и предявеният отрицателен иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ответниците направените разноски за производството както следва : на А. Е. Г. сумата от 2500- адвокатско възнаграждение , а на Е. М. Е. – 950 лв.- държавна такса за производството

Мотивиран от гореизложеното, съдът

5

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Х. П.,

**********, от *********, че Е. М. Е., ЕГН **********, Г. Е. Г., ЕГН ********** и А. Е. Г., ЕГН **********, чрез адв.А. Г. адрес за призоваване:

*********, като наследници на Е. Г. Е. е починал на 04.04.2024 г., собственик на ЕТ „Фландер – Е. Г. Е.“, ЕИК 117520985 не дължат, поради изтичане на погасителната давност сумата от: 20 500 лева – главница по нотариално заверена спогодба от 22.04.2009 г., допълнена с нотариално заверено споразумение от 24.06.2011 г., ведно със законната лихва от 31.08.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 410 лева – държавна такса и 2000 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 7223/2011 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА В. Х. П., **********, от *********, да заплати Е. М. Е., ЕГН ********** чрез адв.А. Г. адрес за призоваване: ********* сумата от 950 лв.разноски за производството .

ОСЪЖДА В. Х. П., **********, от *********, да заплати А. Е. Г., ЕГН **********чрез адв.А. Г. адрес за призоваване: ********* сумата от 2500 лв.разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6