Решение № 169 от 07.06.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Добрич, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200204 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. В. В., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу наказателно постановление № 23-0851-000033 от 17.01.2023 г., издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Добрич, с което на С. В. В., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от 6 (шест) месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните 1 доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

На 04.12.2022 г. на С. В. В. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА№ ****. С АУАН на С. В. В. е повдигнато обвинение за това, че на 04.12.2022 г., в 13:00 часа, в гр. Добрич, по ул. „***“, до магазин „****“, в посока бул. „***, управлява лек автомобил „****” с рег. № ****, след като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 22.09.2022 г., на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата.

С оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.

2 от НК, материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура Добрич.

С постановление от 09.01.2023 г., Районна прокуратура Добрич отказала да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, в случая липсвал признак от субективната страна на престъплението, тъй като деецът не е съзнавал, че управляваното от него чуждо моторно превозно средство е с прекратена регистрация.

Представителят на държавното обвинение постановил, препис от постановлението, ведно с материалите по преписката, да се изпратят на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич с оглед преценка за реализирането на административнонаказателната отговорност на С. В. В..

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). С него на С. В. В. е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.

2

Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 04.12.2022 г. С. В. В., управлявал собствения си лек автомобил „****“ с рег. № **** в град Добрич.

Управляваният от С. В. автомобил бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което моторното превозно средство било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 22.09.2022 г.

Около 13:00 часа на 04.12.2022 г., управлявайки автомобила си по ул.

„***“, в посока бул. „***“, В. бил спрян от М. Г. Г. и В. Б. С., и двамата полицейски служители при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич. От С. В. били снети писмени обяснения, видно от които, същият не е знаел, че управляваният от него лек автомобил „****“ с рег. № **** е със служебно прекратена регистрация.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства – постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 09.01.2023 г., както и материалите по прокурорска преписка № 4676/2022 г. по описа на Районна прокуратура Добрич.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

3

Съгласно легалната дефиниция по чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

В случая деянието на нарушителя в качеството му на водач на моторно превозно средство е под формата на действие – управление на моторно превозно средство. Налице е и другият признак от обективната страна на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – липсата на надлежна регистрация на автомобила към датата на деянието. Видно от доказателствата по делото, моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация от 22.09.2022 г. От писмените доказателства се установява и правното основание за прекратяване на регистрацията на управляваното от нарушителя моторно превозно средство, а именно - на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от 4

Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е със защитена информация. Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което 5 е предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.

Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“, при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от сектор „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В тази насока е и задължителната съдебна практика – Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г.

Анализът на правната уредба и на събраните гласни и писмени доказателства в настоящия случай, изключват знанието на нарушителя относно фактическите обстоятелства от състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. По делото е безспорно, че водачът е собственик на процесния автомобил, че данни за служебното прекратяване на регистрацията не са вписани в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, а такива се съдържат само в автоматизираната информационна система на сектор „Пътна полиция” и са станали известни на нарушителя едва по време на проверката.