Присъда № 35 от 21.05.2024, Районен съд - Разград

МОТИВИ към присъда № 35/21.05.2024г. по НОХД № 155/24г. по описа на РС – Разград

Постъпил е обвинителен акт срещу К. Г. Т., ЕГН ********** за това, че в периода от 01.02.2023 г. до 31.08.2023 г. в гр. Рагград, след като е осъден с Решние № 349 / 09.07.2021 г. по описа на Районен съд - гр. Разград, постановено по гр. дело № 1887 / 2020 г. по описа на Районен съд - гр. Разград, потвърдено с Решение № 174 / 02.12.2021 г. по Въззивно гражданско дело № 256 / 2021 г. на Окръжен съд - Разград, влязло в сила на 08.02.2022 г., да издържа свой низходящ, съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща на сина си Г.К. Г., роден на ** г., чрез неговата майка и законен представител М. Р.

К., ежемесечна издръжка в размер на 190 лв., в размер на повече от две месечни вноски, а именно седем пълни вноски, като общият размер на неплатените вноски се равнява на сумата от 1330 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК И за това, че в периода от 01.09.2023 г. до 30.11.2023 г. в гр. Разград, след като е осъден с Решние № 349 / 09.07.2021 г. по описа на Районен съд — гр. Разград, постановено по гр. дело № 1887 / 2020 г. по описа на Районен съд - гр. Разград, потвърдено с Решение № 174 / 02.32.2021 г. по Въззивно гражданско дело № 256 / 2021 г. на Окръжен съд - Разград, влязло в сила на 08.02.2022г., да издържа свой низходящ, съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща на сина си Г.К. Г., роден на ** г., чрез неговата майка и законен представител М. Р. К., ежемесечна издръжка в размер на 190 лв., в размер на повече от две месечни вноски, а именно три пълни вноски, като общият размер на неплатените вноски се равнява на сумата от 570 лева, като деянието е извършено повторно, след като обвиняемият е бил осъден по НОХД 264 / 2023 г. на Районен съд - Разград, с присъда № 40 / 20.07.2023 г. на P C - Разград, влязла в сила на 07.08.2023 г., за това, че за времето от 08.02.2022г. до 08.01.2023 г. включително, в гр. Разград, след като е бил осъден да издържа свой низходящ - сина си Г.К. Г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 190 лева чрез неговата майка и законен представител М. Р. К., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 пълни и 1 непълна вноска на обща стойност 1840 лева, с което му е наложено наказание «Пробация» с мярка «Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца» и «Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца» - престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 3 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Т., за първото престъпление да бъде наложено наказание пробация за срок от осем месеца, което да включва задължителните пробационни мерки, а за второто престъпление да се наложи наказание пробация за срок от една година, което да включва задължителните пробационни мерки, както и обществено порицание. Предлага на съда на основание чл. 23, ал.1 от НК да определи едно общо наказание пробация в размер на една година, с двете задължителни 1 пробационни мерки, към което да присъедини и наказанието обществено порицание.

Защитата на подсъдимия пледира в унисон с държавното обвинение, като намира така предложеното от Прокурора наказание за справедливо и съответно на извършеното престъпление.

Подсъдимият К. Г. Т. признава изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание, изразява съгласие с предложеното от Прокурора наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К. Г. Т., роден на **, български гражданин, със средно образование, неженен, работи осъждан, с адрес за призоваване в страната:

*********************************, ЕГН **********.

Съдът на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Подс. К. Т. и пострадалата М. К. имали интимни отношения и заживели на съпружески начала в гр. Разград. От съвместното им жителство на ** г. се родил синът им Г. Г.. Известно време след раждането на детето отношенията между родителите се влошили и двамата се разделили. През следващите години подсъдимият имал интимни отношения с Н.С., която на 17.08.2017 г. родила втория син на обвиняемия - А. Т.. И тези отношения се влошили през 2020г. Със съдебно решение родителските права по отглеждането на детето били предоставени на майката С., а Т. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. Въпреки решението на съда Т. отказвал да заплаща издръжката поради което било образувано наказателно производство, в което Т. бил привлечен в качеството на обвиняем. С Присъда № 13/2022 г. той бил признат за виновен за това, че в периода от 09.09.2020 г. до 19.07.2021 г. не заплащал издръжката на втория си син, но не му наложил наказание, тъй като същия изпълнил задължението си да заплати сумата от 1800 лв. преди постановяване на присъдата от първата инстанция. Така обвиняемият Т. се ползвал от благоприятната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК.

С Решение № 349 от 09.07.2021 г. на Районен съд - Разград, по гр.д. 20203330101887 по описа за 2020 г., упражняването на родителските права по отношение на първото му дете Г. Г., били възложени на пострадалата К., а на обвиняемия бил определен режим на лични отношения като той бил осъден да заплаща на сина си чрез свидетелката месечна издръжка в размер на 190 лв. По отношение на месечната издръжка било постановено предварително изпълнение.

Подсъдимият обжалвал решението на първоинстанционния съд. С въззивно решение № 174 от 02.12.2021 г., по в.гр.д. 20213300500256 по описа 2 за 2021 г. на Окръжен съд - Разград е потвърдено в цялост решението на районния съд и то влязло в сила на 08.02.2022 г.

Въпреки осъдителното решение подсъдимият отказвал да заплаща определената от съда месечна издръжка на първородния си син си чрез неговата майка. Това довело до образуването на наказателно производство срещу подс. Т., което приключило с Присъда № 40 от 20.07.2023 г. на Районен съд - Разград, с която Т. бил признат за виновен в това, че за времето от 08.02.2022 г. до 08.01.2023 г. съзнателно не изпълнил задължението си да изплаща издръжка на сина си Г. в общ размер на 1840 лева. Било му наложено наказание пробация и определени четири пробационни мерки. Присъдата влязла в сила на 07.08.2023 г.

Подс. К. Г. Т., ЕГН ********** е осъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. К. Т., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка на подсъдимия, показанията на св. М. К.; от Удостоверение за раждане на дете; Присъда № 40 от 20.07.2023 г. на Районен съд - Разград; Решение № 349 / 09.07.2021 г. по описа на Районен съд - гр.

Разград, постановено по гр. дело № 1887 / 2020 г. по описа на Районен съд гр. Разград, потвърдено с Решение № 174 / 02.12.2021 г. по Въззивно гражданско дело № 256 / 2021 г. на Окръжен съд - Разград, влязло в сила на 08.02.2022 г. ; официални справки от НАП, АВп., ДСП - Разград.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият К. Г. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4 във вр.с ал.1 от НК.

Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.

От обективна страна, за времето от 01.02.2023 г. до 30.11.2023 г. в гр.

Разград, след като е осъден с Решение № 349 / 09.07.2021 г. по описа на Районен съд - гр. Разград, постановено по гр. дело № 1887 / 2020 г. по описа на Районен съд - гр. Разград, потвърдено с Решение № 174 / 02.12.2021 г. по Въззивно гражданско дело № 256 / 2021 г. на Окръжен съд - Разград, влязло в сила на 08.02.2022 г., да издържа свой низходящ, съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща на сина си Г.К. Г., роден на ** г., чрез неговата майка и законен представител М. Р. К., ежемесечна издръжка в размер на 190 лв. /сто и деветдесет/, в размер на повече от две месечни вноски, а именно десет пълни вноски, като общият размер на неплатените вноски се равнява на сумата от 1900,00 /хиляда и деветстотин/ лева, като деянието е извършено повторно, след като обвиняемият е бил осъден по НОХД № 264 / 2023 г. на Районен съд - Разград, с присъда № 40 / 20.07.2023 г. на PC - Разград, влязла в сила на 07.08.2023 г., за това, че за времето от 08.02.2022г. до 08.01.2023 г. включително, в гр. Разград, след като е бил осъден да издържа свой низходящ 3

- сина си Г.К. Г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 190 лева чрез неговата майка и законен представител - М. Р. К., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 пълни и 1 непълна вноска на обща стойност 1840 лева, с което му е наложено наказание «Пробация» с мярка «Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца» и «Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца»

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, защото подсъдимият е имал формирани представи за всички обективни съставомерни признаци на престъплението - съзнавал е, че е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечно издръжка на децата си, че не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно, че лишава от средства за задоволяване на ежедневните нужди на децата и е искал настъпването на тези последици, изводимо от бездействието му.

Съдът не споделя виждането на държавното обвинение за последователно извършени две престъпления от един и същ вид, каквото е повдигнатото обвинение. Доколкото се касае за продължено престъпление / на постоянно извършване/, част, от което е довършено в условията на влязлата в сила присъда по НОХД 264 / 2023 г. на Районен съд - Разград, с присъда № 40 / 20.07.2023 г. на PC - Разград, влязла в сила на 07.08.2023 г., то следва да се приеме, че цялостната престъпна деятелност на подсъдимия следва да се квалифицира под нормата на чл. 183, ал. 4 вр. ал.1 от НК – налице е едно деяние.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. ал.1 от НК , законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Съдът не намира основание за прилагане на чл.55 от НК, тъй като не са налице основанията за това. В този смисъл, дългият период от време, през който е осъществявано деянието, значителният размер на задължението за издръжка, дължим от подсъдимия, при наличие на обективна възможност за изпълнение на задължението. Именно поради последно изложените обстоятелства, съдът намира като подходящо, справедливо и съответно на извършеното деяние, наказанието пробация. Това е така, защото налагането на наказание лишаване от свобода, изтърпяването, на което следва да бъде отложено за изпитателен срок, не би осъществило целите по чл. 36 от НК.

Докато обратно изпълнението на наказанието пробация, би оказало своето въздействие върху подсъдимия, да преосмисли и да преоцени поведението си до момента, за да стигне до вътрешното убеждение, че не само съгласно влязлото в сила съдебно решение дължи да заплаща месечна сума за издръжка на децата си, но и по силата на моралния си дълг.

Съдът определи на подс. К. Г. Т.

4 задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2,т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година; и по чл.

42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, както и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез оповестяване в местния печат по постоянно местоживеене на подсъдимия.