Протокол № 170 от 01.02.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 170 гр. Варна, 01.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100102422 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:56 часа се явиха:

Ищецът „ВИКТОРИЯ“ЕООД, редовно призован чрез представляващ В.В., представлява се от адв. Калина А., препуълномощена от адв.В.В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът Л.Н. Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.З.Й., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

АДВ.А.: Не са налице пречки. Да се даде ход на делото.

АДВ.Й.: Моля да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ указва на страните, че могат по реда на чл.143 от ГПК да допълнят твърденията си и да наведат нови обстоятелства във връзка с изясняване на спорния предмет.

АДВ.А.: Получила съм проекта за доклад на делото. Имам уточнения и допълнения, 1 които да направя по реда на чл.143, ал.2 от ГПК. На първо място бих посочила, че съдът е констатирал в проекто – доклада, че исковата молба е подадена на 04.10.2021г. Видно от представените доказателства същата е подадена чрез Български пощи на 01.10.21г., видно от пощенското клеймо и Ви моля да приемете, че същата е подадена на 01.10.21г. Това е относно подаването на исковата молба и присъждането на законната лихва. Второ, във връзка с изготвения и представен отговор на ответната страна бих искала да направя едни допълнения, които да скицирам съвсем на кратко, за да могат да бъдат залегнали, а именно:

Твърдим, че нарушенията на частния съдебен изпълнител са: първо не е констатира нередовността на връчване на трите съобщения, така както са върнати и са приложени по изпълнителното дело, а именно съобщение за насрочена публична продан от 21.07.2016г., приложено на л.97 от изпълнителното дело. Второ съобщение за изготвяне на постановление за възлагане от 14.09.2016г., приложено на л.107 от изпълнителното дело. Съобщение за изготвяне на разпределение от 16.01.2017г., приложено на л.128 от изпълнителното дело.

Второ, съдебният изпълнител не е спазила изискванията на чл.50, ал.4 от ГПК, а именно не е спазена процедурата по уведомление на длъжника за всичките тези гореспоменати съобщения. Трето нарушение, което определяме и считаме за съществено, е че в нарушение на закона е разпределила по- малка сума, която е получена от проданта, а именно разпределила е 21700лв., вместо 27100лв., което е с 5400лева по - малко от полученото.

Съдбата на тези 5400лева не е ясна, по нататък ще взема и становище. Така, както е практиката в момента, че всичко което е направено е незаконосъобразно, т.к. делото е перимирано след 2014г. Правя тези уточнения относно действията след 2014г., защото ако счетете, че примерно делото не е перимирано да отчетете, че има неправомерни действия на съдебния изпълнител, от което има вреда спрямо моя доверител. Ние твърдим също, че имотът е продаден на по-ниска от пазарната цена и във връзка с това сме поискали съдебно оценителна експертиза, която в днешно съдебно заседание ще потвърдим като искане, като с нея ще установим, че действителната стойност на имота към 2016г. е била в пъти по – голяма от тази, на която е продаден.

АДВ.Й.: Нито в исковата молба, нито в допълнителната молба има наведени такива твърдения.

АДВ.А.: Ако разрешите искам в момента да направя допълнение. Правим евентуално допълнителни твърдения във връзка с отговора, т.к. се твърди, че няма вреда и ние във връзка с размера на вредата в тази насока искаме да направим тези допълнения. Говорим за самия размер на вредата. Уточнението, което правим, е че имотът е продаден на много пониска цена от реално пазарната, която е такава, за това е направено и искането за оценка.

Излагам тези твърдения в настоящия момент, вече Вие да се произнесете, както счетете.

АДВ.Й.: Аз оспорвам наведените твърдения, а по отношение на твърдението за това, че имотът е продаден на по - ниска цена, на първо място не са направени с исковата молба.

На практика това не са уточнения, а представляват навеждане на нови основания, което е съвсем нов иск, с който би се изменил настоящия. В този смисъл считам, че и давността за навеждане на ново основание, с което ще се промени предмета на делото е изтекъл. Освен 2 това възразявам в случая да се допусне въобще въвеждане на ново основание и предвид разпоредбата на чл.214 от ГПК, т.к. считам че това би забавило производството и би затруднило защитата на ответника. В случая, ако се стигне до там аз Ви моля за допълнителен срок, по отношение на направено допълнение, да изразя допълнително становище в писмен вид. Фактите, които навежда страната по отношение на цената са неотносими към настоящия спор, т.к. те не касаят предмета по вече образуваното дело и от друга страна са недопустими, т.к. не са нито нововъзникнали, нито новооткрити за страната.

Всичките тези факти са били известни и към датата на завеждане на иска.

АДВ.А.: Уточнявам възраженията си, които направих по – горе, а именно, че по изпълнителното дело е имало направена пазарна оценка на имота от 36000 лева, която е по висока от цената, на която е продаден имота фактически – 27100 лева.

АДВ.Й.: Това твърдение съм го оспорила в отговора на исковата молба.

Действително съдебният изпълнител не е имал задължението по закон да назначава експерт, който да оцени имота. Независимо от това съдебният изпълнител - ответник в настоящото производство е назначил експерт и съм описала в отговора на исковата молба, е специалист с лиценз за оценяване на такъв вид имот. Той го е оценил и на база на тази оценка, предвид нормата на ГПК действаща към онзи момент – 2016г. началната пазарна цена на имота при обявяване на търга е съобразена, а именно 75 % от цената. Нормата към 2016г., когато е било извършено е била такава, аз това съм го описала в отговора, по тази причина е продаден на по – ниска цена. Явил се е един наддавач и е постигната такава цена.

СЪДЪТ констатира, че е допусната техническа грешка в Определение №4408/10.12.2021г. по гр.дело №2422/2021г. по описа на ВОС, в частта в която са отбелязани твърденията на ответника, като е записано „Прави възражение за погасяване по давност на предявените искове поради изтичане на период по – голям от 5 години считано от датата на издаване на постановлението за възлагане на процесния имот и плащане на цената от купувача / 02.09.2016г., респективно от 30.08.2016г., когато е приключила самата публична продан чрез оформяне на протокол за обявяване на купувача. Счита, че на 02.09.2021г. със съставянето на постановлението за възлагане купувачът е придобил собствеността на имота, поради което именно от този момент евентуално е нанесена вреда на ищеца“.

АДВ.Й.: Моля съдът да съобрази, че в доклада на делото, в изложението на нашите твърдения следва да съобрази, че е считано от 02.09.2016г., когато е съставено постановлението за възлагане и е започнал да тече и давностния срок за претенцията на ищеца за евентуални вреди и той е изтекъл на 02.09.2021г.

АДВ.А.: След изменението на ГПК от 2012г. законодателят изрично е приел вещно правните последици да се проявяват след влизане в сила на постановлението за възлагане.

3

Има изменение на чл.496, ал.2 от ГПК, който е обнародван в ДВ бр.49. Правя това изявление, като становище по направеното възражение. Във връзка с възражението на адв.Й. твърдим, че тази норма е била в сила до влизане в сила на чл.496, ал.2 от ГПК, което е обнародвано в ДВ бр.49 от 29.06.2012г., кога влизат вещно – правните последици. Относно направеното от ответната страна възражение за погасителна давност, считам същото за неоснователно. Направеното от ответната страна възражение е ирелевантно към настоящия казус, т.к. с изменението на чл.496, ал.2 от ГПК законодателят изрично е приел, че вещно правните последици от възлагането се появяват от деня, в който постановлението влиза в сила, т.е. ответната страна със своето възражение говорят за вече изминали и променени норми. От 29.06.2012г. същата не е в сила.

АДВ.Й.: В отговора на исковата молба на стр.13 съм направила възражение за прихващане, което не видях в доклада и което е направено в условията на евентуалност в случай, че исковете бъдат уважени. Става дума за това, че Л.Т. с плащането на задълженията към Държавата, към НАП е погасила на практика един чужд дълг, без да е била упълномощена за това. В този смисъл, в случай че уважите исковете на ищеца Ви моля да уважите и възражение за прихващане. На практика след продажбата с тези пари е погасено задължение на длъжника по делото.

СЪДЪТ указва на процесуалния представител на ответника, че направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане е нередовно, поради което днес му предоставя възможност да уточни какво е вземането, което има към ответника – размер и основнаие, с което желае да прихване евентуалното съдебно признато задължение към него за обезвреда на причинени вреди.

АДВ.Й.: ЧСИ към онзи момент няма вземане от длъжника, но в случай че бъде осъдена ще има задължения към ищеца. Така или иначе възраженията съм ги направила. Ако се приеме, че нейните действия са незаконосъобразни, тя вместо да даде сумата на ищеца, с тази сума погасява негов дълг, защото сумата е отишла за погасяване на негово задължение.

В противен случай ще се стигне до неоснователно обогатяване на ищеца, защото с тази сума му е погасила задължението към НАП, т.е. намалели са му задълженията. Отделно от това ще получи и сума по настоящия иск, защото с тази сума са му намалели задълженията, той има и активи и пасиви. Тази сума не е отишла за нещо друга, а за погасяване на негови задължения. Според мен вземането може да се изрази в това, че е изпълнила чужд дълг.

СЪДЪТ указва на процесуалния представител на ответника да уточни твърди ли ответникът ЧСИ да е погасил чуждото задължение – това на длъжника по изпълнението към Държавата и НАП със свои собствени средства и да е встъпила в правата на удовлетворения кредитор и на това основание да е възникнало нейно вземане към ищеца? Не е ли извършено плащането на задълженията на длъжника с пари от продажбата на собствения му имот?

АДВ.Й.: Аз не твърдя, че моята доверителка е платила със собствени си пари. Това са 4 пари на длъжника, но аз смятам, че е без значение с какви пари е извършено плащането. Аз може и на заем да съм ги взела, за да платя чужд дълг. Без значение е с чии пари, така или иначе е погасила чужд дълг, но не е имала упълномощаване за това, за това смятам, че е допустимо такова възражение. На практика е трудно да се каже, защото тези пари излизат от нейната сметка, така или иначе, от сметката на съдебния изпълнител и отиват за погасяване на задължения по делото, по- скоро част от задълженията на длъжника, защото те са много, т.е. повече от колкото са събрани в хода на изпълнителното дело. Така или иначе съдебния изпълнител нямаше да ги плати, т.е. тези пари нямаше да отидат в НАП, ако длъжникът нямаше такова задължение.

АДВ.А.: Възражението за прихващане направено от ответната страна считам, че е неоснователно по две причини. Първо, че това което Вие казахте, че това не са лични средства на частния съдебен изпълнител и втората, че от датата на разпределението 23.11.2016г. до датата на изявление за искане за прихващане е изтекла 5-годишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, т.е. един път е погасен по давност и втори път нямаме основание, т.к. не са средства на съдебния изпълнител.

СЪДЪТ извършва ДОКЛАД НА ДЕЛОТО по реда на чл.146 от ГПК

Производството по делото е образувано по повод предявени от „Виктория“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.441 от ГПК, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.74 от ЗЧСИ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника ЧСИ - Л.Н. Т., рег.№ 713 с район на действие ОС-Варна да заплати на ищеца сумата от 27100 лева, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда в следствие на незаконосъобразно проведено от ответника принудително изпълнение по изп.дело № 20127130400004, изразяващо се в проведена публична продан на собствен на ищеца имот по перемирано по закон изпълнително дело, ведно със законната лихва за забава считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 8258,63 лева – дължима законна лихва за забава върху сумата на претендираното обезщетение за периода от 03.10.2016г. до 01.10.2021г.