Решение № 95 от 16.07.2021, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. гр.Несебър , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Петър Сл. Петров при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20212150200234 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “С.К” ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: град А., улица С.г. ., община Поморие, представлявано от управителя Н.С. Г., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0028232 на ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.

Жалбоподателят твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Посочва, че разпоредбите на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на чл.638, ал.4 от КЗ предвиждат различни състави на нарушения, а електронен фиш се издава в хипотезата на чл.647, ал.3 от КЗ. Намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като не е посочено дали АТСС е била временно разположена на участък от пътя или в автомобил по време на движение, в който случая електронен фиш не се издава. Намира за съществено, че за същото нарушение, извършено 5 минути по-късно от процесното на километър и половина разстояние, е издаден друг Електронен фиш, а след още 5 минути автомобилът е бил спрян и у съставен АУАН за управление на МПС без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, въз 1 основа на който е издадено Наказателно постановление от 05.10.2020г. Моли електронния фиш да бъде отменен.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на Електронния фиш.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОД МВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0028232 за това, че на 09.09.2020г. в 21:06 часа в к.к. Слънчев бряг, главна алея до хотел Диамант, като законен представител на юридическо лице собственик на МПС, което е в движение, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. В съдържанието на Електронния фиш е посочено, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство САИРН m*Spee Det 2D;

МПС е посочено като товарен автомобил “Фолксваген Тигуан” с рег.№ ........, установено е нарушение по Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0032.

В обжалвания Електронен фиш е посочено, че собственик, на когото е регистрирано МПС, е “С.К” ООД, ЕИК ........, чийто законен представител е Н.С. Г..

В Електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, се налага имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Към административно наказващата преписка са приложени: снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 от 20.02.2018г., Допълнение № 18.07.5133.1 от 31.07.2018г. към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, разпечатка от проверка за сключена застраховка (всъщност от интернет страницата на Гаранционен фонд).

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си 2 на жалба е било ограничено. Установява се обаче, че Електронният фиш е връчен на 26.02.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 11.03.2021г., т.е. подадена е в срок, поради което е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място в обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Съответна на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 или т.2 от КЗ, според която на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева – за физическо лице, респ. имуществена санкция от 2 000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.

В случая, с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма. В този случай не е следвало да бъде наложено наказание на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Посочената в Електронния фиш санкционна норма – чл.638, ал.4 от КЗ, отговаря на друго по вид нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка “Гражданска отговорност”.

Същевременно при нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочено в Електронния фиш) “управлението” не е част от изпълнителното деяние. Нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е различно от нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране на МПС или от изтичане валидността на предходната полица за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. За съставомерността по чл.638, ал.4 от КЗ обаче е необходимо управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. В обжалвания Електронен фиш обаче никъде не е отразено, че е констатирано управление на процесния автомобил. Казано по друг начин – в процесния Електронен фиш самото нарушение не е описано словесно, 3 поради което и не става ясно какво е.

С оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената санкционна норма остава неясна волята на административно наказващия орган досежно твърдяното нарушение и се стига до невъзможността жалбоподателят да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик н посоченото в електронния фиш МПС няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, или за това, че е налице управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.

Касае се за две различни нарушения – в единия случая отговорността е за собственика на МПС, който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите “Гражданска отговорност”, а в другия случай е за лице, което “управлява” МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. Горното е самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш.

На второ място ангажирането на административнонаказателната отговорност при нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочена като нарушена в процесния Електронен фиш) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по аргумент от чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ), а не чрез издаване на Електронен фиш. От друга страна, когато се касае за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, само тогава се прилага процедурата, регламентирана в чл.647, ал.3 от КЗ.

Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ. В издадения Електронен фиш никъде не се посочва, че е налице управление на МПС, респ. обстоятелството, че автомобилът е бил “в движение” към момента на установяване и заснемане на нарушението, не е достатъчно дори да се предполага, че превозното средство се е управлявало, и наред с това като нарушена е посочена разпоредбата на чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, която не предполага управление на МПС. Следователно в случая неправилно е издаден Електронен фиш вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.

На трето място, съдът счита, че в така издадения Електронен фиш нарушението е описано по неразбираем начин като неясно остава на кого точно административно наказващият орган налага имуществена санкция.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.647, ал.3 от КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Така, въпреки облекчената процедура по санкциониране с Електронен фиш, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден Електронния фиш, в същия следва освен 4 всичко останало, да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на Електронния фиш.

В Електронния фиш е посочено, че той е срещу лице, което: “като законен представител ... не е сключил задължителна застраховка”. Собственикът на автомобила е юридическото лице “С.К” ООД, чийто законен представител е Н.С. Г.. От така описаното не става ясно дали волята на административно наказващия орган е да санкционира законния представител на юридическото лице (физическото лице Н.С. Г.) или собственика на автомобила, чието е и задължението да сключи застраховка (юридическото лице “С.К” ООД). По-надолу в Електронния фиш никъде не е посочено, в крайна сметка на кого наказващият орган налага имуществената санкция – на физическо лице или на юридическо такова. Това объркване още повече се засилва от обстоятелството, че като собственик е посочен “С.К” ООД (юридическо лице) и веднага след това е посочено физическото лице Н.С. Г., като законен представител на юридическото лице. По този начин не само, че не се внася яснота относно субекта на административно наказателната отговорност, а дори объркването още повече се засилва. Точно преди квалифициране на деянието е използвано обръщението “Уважаема/и госпожо/господине”, което предполага адресиране на Електронния фиш до физическо лице, а непосредствено след това е посочено, че се налага “Имуществена санкция”, което пък предполага, че адресат е юридическо лице. Всичко това по мнение на настоящия състав създава съществени противоречия в самия Електронен фиш, водещи до там, че не само деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере кой е субектът, който се санкционира. Следва да се има предвид и че е недопустимо волята на наказващия орган да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път.