Определение № 418 от 30.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. София , 30.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Костадинка Недкова

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Николай Марков Частно касационно търговско дело № 20218003901254 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД срещу определение №260160 от 21.12.2020 г. по т.д.№758/2020 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №1039 от 28.07.2020 г. по т.д.№67/2020 г. на ОС Пазарджик, с което е върната въззивна частна жалба срещу определение №252 от 11.05.2020 г. по т.д.

№67/2020 г. на ОС Пазарджик.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като в обективираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Следва ли преди да се приложи разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК /вкл. от частният съдебен изпълнител/ да се установи какъв адрес е вписан в ТР и дали има промяна във вписването. Поддържа, се, че определението е и очевидно неправилно.

Ответникът по частната жалба „Коко 007“ ООД заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

1

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че връчването на определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „Коко 007“ ООД срещу „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД, е осъществено от ЧСИ Милен Бъзински на актуалния, вписан в ТР към датата на връчване – 15.05.2020 г., адрес, като съобщението е върнато с отбелязване, че на този адрес „..е къща, която е необитаема, няма табела и п.к. на фирмата“. Счел е, че при това положение фикцията на чл.50, ал.2 от ГПК е приложена правилно от ЧСИ с разпореждане от 29.05.2020 г., като повторно връчване на новия адрес на „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД, вписан в ТР на 26.05.2020 г. /преди осъществяване на преценката по чл.50, ал.2 от ГПК/, би било недопустимо. В този смисъл е достигнал до извод, че срокът по чл.396, ал.1 от ГПК е изтекъл в края на 22.05.2020 г., а подадената от „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД на 22.06.2020 г. частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение е просрочена, с оглед което е потвърдил първоинстанционното разпореждане за връщането й.

Предвид изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният правен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд. От друга страна становището на въззивния съд е в противоречие с константната практика на ВКС по приложение на чл.50, ал.2 от ГПК, според която: Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ГПК, мястото на връчване на призовки и съобщения на търговец и на юридическо лице е последният посочен в регистъра адрес, като според ал.2, ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени. Преди да се приложи разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК /вкл. от частният съдебен изпълнител, който може да удостоверява връчване на книжа във връзка с образуваните пред него дела/ 2 следва да се установи какъв адрес е вписан в ТР и дали има промяна във вписването. Ако към момента на проверката се установи, че в регистъра не е вписан нов адрес, то ще се приложи разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, но ако към посочения момент в ТР е вписан нов адрес, то следва да се осъществи призоваване и от този адрес, независимо, че същият не е бил вписан в ТР към посещението на длъжностното лице връчител. Разпоредбата на чл.50 от ГПК не забранява призоваване на търговеца на друг адрес, който е известен по делото /съгласно чл.49 от ГПК място на връчване освен седалището на юридическото лице, още е и мястото за осъществяване на стопанска дейност, мястото, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен/, като непризоваването, съответно невръчването на съобщение на станалия известен, с оглед последващото му вписване в ТР адрес, различен от адреса по седалището и адреса на управление на лицето към момента на посещението на връчителя, обуславя нарушение на разпоредбата на чл.49 ГПК - непризоваване от известно място на връчване, на което търговецът като адресат по смисъла на чл.37 ГПК може да бъде намерен, съгласно формулировката на понятието „място на връчване“ в чл.49 ГПК, с която нормата на чл.50, ал.1 от ГПК не си противоречи.

Настоящият състав възприема даденото разрешение, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, а предвид обстоятелството, че към 29.05.2020 г., когато е приложил чл.50, ал.2 от ГПК, ЧСИ не е установил какъв е вписания в ТР адрес на лицето и дали има промяна във вписването, като не е осъществил връчване на междувременно вписания в ТР на 26.05.2020 г. адрес, въззивното определение, с което е прието наличие на редовно връчване, без съобщението да е изпратено на станалия известен, с оглед последващото му вписване в ТР адрес, се явява неправилно, като това определение и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане следва да бъдат отменени.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №260160 от 3

21.12.2020 г. по т.д.№758/2020 г. на АС Пловдив.

ОТМЕНЯ определение №260160 от 21.12.2020 г. по т.д.№758/2020 г. на АС Пловдив и потвърденото с него разпореждане №1039 от 28.07.2020 г. по т.д.№67/2020 г. на ОС Пазарджик, с което е върната въззивна частна жалба срещу определение №252 от 11.05.2020 г. по т.д.№67/2020 г. на ОС Пазарджик.

Връща делото на ОС Пазарджик за администриране на въззивна частна жалба срещу определение №252 от 11.05.2020 г. т.д.№67/2020 г. на ОС Пазарджик.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4