Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3301 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2922/2024
Вид
Определение № 3301
Подписан
25.11.2024
В сила
25.11.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • §13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3301 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502922 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427, чрез управителя М. М., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №8383/04.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №16983/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХVIII граждански състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против Е. Д. Д., ЕГН **********, в частта, с която се претендира присъждане на: разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60 лв., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е неправилен и незаконосъобразен. Неправилно не е отчетено, че производството е по чл.410 ГПК, а не по чл.417 ГПК, като изложеното от съда в мотивите и посочената съдебна практика са неотносими. Разноските е следвало да бъдат направени във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Претендираната сума е опредЕ. по основание и размер. Съгласно т.18 от ТР №4/18.04.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. кредиторът е длъжен да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост.

Процесните разходи били необходими за редовно връчване на уведомлението 1 до длъжника, били и реално направени. Иска се обжалваното разпореждане да се отмени и да се уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази част. Претендират разноски за производството – 15 лв. за държавна такса.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта, с която се претендира присъждане на: разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60 лв., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. Изложени са съображения, че не е посочено на какво основание се дължат разноските. Същите не са законовоопределени и необходими за производството. Не се обосновава договорно или законово основание за дължимостта им, а длъжникът не следва да понася отговорността за заплащането им в заповедното производство, като се е позовал на съдебна практика на настоящия съд. Отбелязано е, че разноските са присъдени по съразмерност.

Разпореждането е неправилно.

В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжника, по който последният има качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Ето защо заповедният съд правилно и в съответствие със задълженията си е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Рива Кредит“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Е. Д. за няколко суми, а именно 2 неплатена главница в размер на 1450 лв., падежирала, дължима неплатена договорна лихва в размер на 229.20 лв. за периода 29.02.2024 г. до 29.08.2024 г.; 22.58 лв. договорна неустойка съгласно чл.15 ДПК върху просрочените суми – главница и договорна лихва; 60 лв. разноски във връзка с уведомяване на длъжника за неизпълнението на договора – връчване на уведомление за предсрочна изискуемост; законната лихва върху главницата и неплатената договорна лихва.

Съдът е издал заповед за изпълнение за всички претендирани суми, с изключение на сумата от 60 лв. разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, по изложените вече съображения.

Изводите не се възприемат от настоящата инстанция. В случай, че е считал, че заявлението е нередовно – не е посочено на какво основание се дължат, съдът е разполагал с възможността да даде срок на заявителя да конкретизира това, но не го е направил. В заявлението изрично се посочва, че разноските са за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. В чл.

15.1 от договора (който препраща и към чл.21, ал.2 от общите условия) е предвидена възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. По делото са представени доказателства както за изявлението на кредитора, така и за връчването му на длъжника чрез ЧСИ. Представени са и доказателства за заплатената сума в размер на 60 лв. Не се възприема извода на състава на районния съд, че тези разноски не са законовоопределени и необходими за производството – липсата на обявена предсрочна изискуемост би била пречка за издаване на заповед за изпълнение. В случая се касае за направени от кредитора разноски във връзка с изискуемост на вземането, а не за такси, свързани с управление на кредита. Ето защо разпореждането е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума. Следва да се присъдят и дължимите разноски за държавна такса – 1.20 лв., както и 15 лв. за държавна такса за настоящето производство.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане,

3 инкорпорирано в заповед

№8383/04.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №16983/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХVIII граждански състав, с което се отхвърля заявлението на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Порто Лагос №47, ет.5, за издаване на заповед за изпълнение против Е. Д. Д., ЕГН **********, в частта, с която се претендира присъждане на: разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60 лв., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като длъжникът Е. Д. Д., ЕГН **********, от с.

Чалъкови, община Раковски, ул. Пробуда №29, да заплати на кредитора „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Порто Лагос №47, ет.5, следните суми: сумата от 60 (шестдесет) лева разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, 1.20 (един лев и двадесет ст.) лева разноски за първоинстанционното производство, както и 15 (петнадесет) лева държавна такса за въззивното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4